Не можех да си обясня настойчивостта да бъде наказван президента от хора, които трябва да са му признателни
Виновен съм пред всички колеги юристи и пред професионалната си съвест, но не съжалявам, че накрая гласувах за промените
Натискът за промени в съдебната система може да дочупи каквото е останало от държавата
Председателят на Сметната палата ще бъде служебен министър-председател. Сигурен съм, че г-н Главчев ще предложи добро служебно правителство, съставено от почтени хора, какъвто е самият той, които да водят държавните дела през следващите месеци, без да създават излишни напрежения. И съм сигурен, че президентът ще ги назначи, без да се притеснява, че ще носи отговорност за лица, които не е избирал. По този начин опасността от конституционна криза, която се зададе през последните дни, ще бъде предотвратена, благодарение на това, че президентът и служебният министър-председател ще проявят разум и такт, а не защото възможността за такава криза не е заложена в изменението на Конституцията. Това, че този път ще се избегнат евентуалните негативни последствия не означава, че причината е изчезнала.
Измененията на Конституцията, които прие 49-тото Народно събрание, пораждат цяла серия проблеми, които ще се появяват един след друг. Първата бомба, която за малко да гръмне, е именно новият начин за формиране на служебно правителство. Ще гърмят други, но нека сега се спрем до тази и си припомним предисторията.
Факт е, че служебните правителства, назначавани от президента през изминалите три години, решително надхвърлиха задачата на едно такова правителство да организира честни избори и започнаха да интервенират едновременно срещу политическата система, в ключови отрасли от икономиката, както и по отношение на външната политика и поемането на дългосрочни ангажименти от името на държавата. Все пак Бойко Рашков беше назначен за министър на вътрешните работи още в първото служебно правителство през м. май 2021 г. Господата Кирил Петков и Асен Василев бяха силово наложени, превърнати в ключови политически играчи и обявени за надежда на нацията именно от президента. Имаше спорни действия на служебните правителства във външноикономически и бездействията във външнополитически план. Президентът все пак намери начин да се извини за някои свои решения, особено кадрови, което му прави чест и е редно да му се прости.
Работата е там, че активностите на служебните му правителства поставиха с цялата му острота въпроса дали няма празнота в Конституцията по отношение на този правен институт и как тя може да бъде запълнена. Тоест, проблемът, че служебното правителство може да злоупотреби с дадената му временно власт възникна обективно и трябваше да му се търси решение.
Първият възможен подход беше да се ограничи оперативната самостоятелност на служебното правителство без да се накърняват конституционните права на президента, като служебното правителство се постави под парламентарен контрол. Вторият подход беше директно да се отнеме правото на президента да назначава служебно правителство, като то се излъчва по механизъм, който изключва неговото участие.
При предварителните дискусии в конституционната комисия ние от ГЕРБ предложихме да се запази правото на президента да назначава служебно правителство, но то да бъде поставено под парламентарен контрол. Това стана с въвеждане на принципа за непрекъсваемост на законодателната власт, който според нашето разбиране е производен от водещия принцип на Конституцията, че „България е република с парламентарно управление.“ Щом републиката е с парламентарно управление, то то не може да бъде прекъсвано и да бъде замествано с президентско, нали така? Редакцията, която ние предложихме, беше: в случай, че парламентарните сили не могат да произведат правителство, президентът назначава служебно правителство и насрочва избори в двумесечен срок, без да разпуска парламента. Това беше напълно достатъчно. Имахме дискусия за това откога мандатът на народното събрание да се счита приключил и съответно започнал, за да не се получава застъпване на мандати или отново празнота между двата. Коректното предложение мандатът на народните представители да се изчислява „от клетва до клетва“ дойде от доц. Наталия Киселова, за което и дължим благодарност.
Колегите от ПП-ДБ, обаче, императивно поискаха правомощията на президента да бъдат максимално ограничени, и то не само по отношение на служебното правителство. Ако си спомняте, в първия вариант на проекта за изменения на Конституцията на президента му беше отнето и правото да назначава с указ „големите“ в съдебната власт. Аз наистина не можех да си обясня тази настойчивост да бъде наказван президента и то от хора, които трябва да са му признателни. Първото им предложение за служебното правителство беше президентът просто да преназначава правителството в оставка за служебно. Обяснихме им, че това е нелепо, защото, ако едно правителство е подало оставка със или без вот на недоверие няма логика то да продължава да стои на власт, че и да прави избори. Тогава се роди варианта, при който служебният премиер се излъчва от предварително зададена листа, като за капак ПП-ДБ поискаха да се приеме и специален закон за служебните правителства, в който да им се разпише какво могат и какво не могат. Понеже в парламента всичко става с компромис, се стигна до: „ние приемаме вашето предложение за непрекъсваемост на парламента, но вие ще приемете нашите две за служебните правителства“. Всички експерти ни предупреждаваха, че ограничаването на правата на президента и приемането на специален закон за служебното правителство може да се окаже противоконституционно. Не можахме да удържим! Приехме всичко, защото бяхме обещали 69 гласа за конституционната реформа на ДБ. Удържахме си на думата, защото така правят джентълмените, нали? Иначе щяхме да сме „мафия“, нали?
През последните дни се търси виновника за измененията на Конституцията. След като никой от ПП-ДБ не иска да се извини за нелепостите, които се натвориха, нека се извиня аз. Извинявам се, че не можах да убедя колегите от ПП-ДБ да не ограничаваме президента, че това е дребнаво, безсмислено и вероятно противоконституционно. Извинявам се на членовете на обществения съвет проф. Пенчо Пенев, проф. Екатерина Михайлова, проф. Надежда Йонкова, проф. Пламен Киров, доц. Наталия Киселова, съдиите Благовест Пунев и Румен Ненков, които добросъвестно ни предупреждаваха за грешките, които ще направим, задето през цялото време ги убеждавах как тяхното експертно мнение има значение, а се оказа, че за ПП-ДБ нямаше. Виновен съм пред всички колеги юристи и пред професионалната си съвест. Но, знаете ли, не съжалявам, че накрая гласувах за промените. След като за толкова години никой не можа да спре напъна за конституционна реформа, сам човек, или двама-трима души няма как да успеят. Натискът върху политическата система на страната е нечовешки и трябва всички разумни хора да се обединяват, за да му устоят. Още повече, че предстои да се видят ефектите от промените в главата „Съдебна власт“. Дайте да мислим отсега какво ще се случва там след конституционните промени, защото натискът за промени в съдебната система може да дочупи каквото е останало от държавата. Тогава и извиненията няма да помогнат.