Западът забрави традиционното семейство
През последните няколко десетилетия значението на думата „прогрес“ се промени толкова съществено, че понякога става трудно да бъде схванато. В повечето от страните на славния някога Западен свят, когато някой днес каже „прогресивен“, има предвид толерантност, включване и равенство спрямо типове поведение и начин на мислене, които доскоро бяха възприемани като абсолютно неприемливи, морално сбъркани и дори греховни. По някакъв странен начин т. нар. прогресивисти забравят на какво дължим невероятния успех и безпрецедентен възход, които направиха западните общества толкова велики.
Консервативните ценности се определят за такива, защото за да запазиш (консервираш) нещо, то на първо място трябва да е добро само по себе си. На обществата от християнския Запад не отне дълго, за да преминат от традиционно голямото и щастливо семейство като гръбнак на нацията към наемането на травестити, които да обучават малките деца на това да бъдат възприемчиви към всевъзможните форми на себеизразяване, без значение колко странни, пошли и дори извратени са те.
Прогресът не може да бъде самоцел и изкуствено да бъде търсен там, където няма нужда от него – например в християнската идеология или определянето на семейните морал и ценности. Никой не може да усъвършенства или прекрои любовта между мъжа и жената, още по-малко чудотворната им способност да създават нов живот. Западът се е самозабравил, опитва се да бъде по-мъдър от природата, а всички знаем как ще приключи това. На всичко отгоре влага все по-малко старание да осъществява истински прогрес – да развива страните си, търговията помежду им, критичната инфраструктура и други съществени приоритети. Разбира се, той все още е по-развит от останалия свят, който го догонва. Но докога?
Както винаги, историята ще бъде съдията, който ще покаже на Западния свят какво наистина означава думата „прогрес“.
(със съкращения от „Мисъль”)