Изграждането на Докторския паметник - еманация на хуманизма

Впечатляващ факт е, че е построен с доброволните средства, събрани от оцелелите участници във войната

Историческата памет има своите материални и нематериални измерения. Във всяка държава има изградени многобройни архивохранилища, чиято цел е да съхраняват разнообразните по вид и характер документи от различни области от живота на отделните личности и народи. Освен това във всяка страна има многобройни паметници от различни епохи. Те са ориентир не само за развитието на обществата, но и за успешно преодолените от тях политически или военни изпитания.

Паметниците са пазители на паметта за подвига, саможертвата и благодарността на поколенията към героите. Това е традиция, която съществува от векове. Архивните документи, материалните паметници, както и тяхното активно използване в образователната система създават, изграждат и формират историческата памет на поколенията. Историците бяха убедени, че за почти всички паметници свързани със значими за българската история събития от периода на Третата българска държава има достатъчно документални доказателства за произхода и историята им. Все още има респект към историческите паметници, независимо от спорадичните поръчкови набези за унищожаването на някои от тях, подчинени на съвременните нихилистични политики.

Отношението на всяко общество към делата на предците му е гаранция за бъдеще, в което паметта за отминали герои и техните подвизи са в основата на приемствеността между поколенията.

През 2023 година се отбелязват две годишнини, свързани с Докторският паметник - един от най-красивите и представителни паметници в центъра на българската столица. Тази година се навършват 140 години от неговото строителство, което започва на 22 декември 1882 г. и завършва през април 1884 г. Освен това се навършват и 30 години от освещаването му през 1993 г.

Издаденият преди дни сборник „Докторският паметник в София. Изследвания и документи“ предоставя неизвестна досега информация за Докторския паметник. Повод за издаването на сборника е отсъствието на документи в българските архиви, свързани с историята на паметника. Резултат от проучвателната и логистична дейност на български и руски историци, изкуствоведи, военни и дипломати бе откриването на документи, разкриващи трогателната история на събирането на средства за изграждането на Докторския паметник.

Документални сборници от подобен тип са ценна информация за отминали събития, войни и паметници, които се приемат като даденост и аксиома в историческото и информационното поле. Публикуваният сборник с документи за административната и финансова история, свързана с изграждането на Докторския паметник, е убедително опровержение. Паметникът е посветен на героизма на медицинските служители, отдали живота си за освобождението на България по време на руско-турската война 1877-1878 г. Издаденият сборник изгражда вече цялостната картина на историческата памет за паметника и архивите, свързани с него. Той допринася за изясняването на цялостната картина по строежа на паметника, рожба на доброволните дарения и воля на медицинските чинове от руската армия.

Най-ценното в сборника са документите, които за първи път се публикуват. Всеки един от тях дава възможност на читателя да се докосне до подвига не само на войниците и офицерите, но и на тези, които са ангелите на спасението - лекарите, медицинските служители и фелдшерите. Те са част от суровото войнишко ежедневие, които също извършват подвизи, спасявайки човешки живот, но рядко им се издигат паметници. Документите в сборника дават малка, но съществена информация за загиналите медицински кадри в руско-турската война 1877-1878 г. Имената и фамилиите, както и военните им чинове са изписани на пирамидалната конструкция на паметника. Изписани са 531 имена на лекари, фармацевти, ветеринари и фелдшери. Във включените в сборника документи обаче има данни и към кои военни части са били прикрепени те. Имената от паметника са сравнени със списъците от архивите. В тях има имена от различни националности, включително и български. Всеки един от загиналите има своята житейска биография, но това, което ги обединява е подвигът и саможертвата, с които приближават Русия и освободените от нея народи към победния край.

Впечатляващ факт за Докторския паметник е, че той е построен благодарение на доброволните средства, събрани от оцелелите участници във войната. В сборника са включени документи със списъци с имената на войниците и офицерите от руската армия и различните суми, които всеки един от тях е дал. Събраната сума е 15 000 рубли, която е значителна за времето си.

Освен това Докторският паметник е и първият в Европа паметник на военни медици. Идеята за построяването на паметника се появява през май-юли 1878 г. и завършва с императорски указ от 13 юли 1878 г., с който се разрешава събирането на средства. Първоначалното решение е било паметникът да бъде построен във Велико Търново. След избора на София за столица на Княжество България, той е издигнат там.

Документите в сборника разкриват процеса на формиране и изграждане на Докторския паметник - доказателство за безкористност и преклонение. Включени са изследвания за руския архитект от чешки произход Антонин Томишка, проектирал паметника, както и информация за историята по градоустройственото оформление на парковото пространство около него.
Всяка война в контекста на моралните ценности винаги е определяна като унищожителна и нечовешка. Има обаче примери за подвизи и прояви на хуманност, които извисяват човешкия дух, насочват и формулират отношението на бъдещите поколения. Докторският паметник е именно тази еманация на човешкия дух и благородство, които в условията на мира много бързо се забравят. В повечето случаи те се превръщат в политически инструмент на конюнктурата и неуспешните опити за забрава.

TRUD_VERSION_AMP:3//
Публикувано от Проф. д. и. н. Нина Дюлгерова

Този уебсайт използва "бисквитки"