Пламен Митрев посочен сред 19-те най-зловещите престъпници в Европа
Над 20 години се точи дело срещу секс маниака
Упоява жертвите с “ваксина на верността”
Един българин, съден у нас повече от 20 години, успя да избяга и да се скрие някъде по света под чужда самоличност. Преди дни Европол го обяви сред 19-те най-зловещи издирвани сексуални престъпници на стария континент. Снимката на серийния изнасилвач Пламен Митрев, който заради мудно и неадекватно българско правосъдие така и не влезе в затвора е качена на сайта eumostwanted.eu В продължение на месец изображенията ще бъдат разпространявани онлайн и в социалните мрежи в Европейския съюз, което може да помогне да бъдат заловени поне някои от маниаците или да спаси бъдещи техни жертви.
Името на Пламен Митрев внушава ужас и днес у тези, които го помнят. Година е 1997, в България като гъби никнат модни агенции. Една от най-престижните е на Пламен Митрев, който е продуцент и на известното тогава телевизионно предаване “Блясък”. Много момичета мечтаят да ги покани за участие, защото има договор със световната агенция “Метрополитен”. По това време Пламен е на 39 г., минава за част от новопръкналия се роден хайлайф. Той има две висши образования - право и международни икономически отношения, син е на армейски генерал, поддържа връзка с видни политици. На никого дори не му хрумва, че такъв човек може да извърши едни от най-гнусните престъпления - да отвлече, изнасили и окове във вериги момичета, за да проституират за него.
Митрев води паралелен живот на секс маниак. Случайните връзки с манекенки не го задоволяват. Иска да е господар на ферма за красавици - публичен дом, в който да бъдат задоволени и най-перверзните желания на висшето общество. През октомври 1997 г. той вика няколко мъже да направят ремонт на вилата му в софийското село Градец, близо до Костинброд. Те свалят всички дръжки на прозорците, за да не могат да се отварят, а този в тоалетната даже е зазидан. На леглата в стаите и на дивана в хола са монтирани вериги за бъдещите робини. Митрев харесва, че работниците му са дискретни и ги натоварва и със задачите да докарват и охраняват момичетата.
Предпочита манекенките да са от провинцията. Аверите му ги посрещат на Централна гара и автогарата и ги карат до Градец, където Митров да решава съдбата им. Първата жертва е 18-годишната И. И. Митрев я примамва с обещание за договор с “Метрополитен”. По-късно девойката ще каже, че и през им не му е минало какво може да се случи. Още с влизането във вилата, момичето е вързано с вериги за легло и и зверски изнасилено и пребито от продуцента. Следват и клиентите, които той води един след друг. И. И. трябва редовно да звъни на родителите си в малък град в Шуменско, за да ги лъже, че всичко с нея е наред. В противен случай ще бъде убита, “обещава” Митрев. За да притъпи съпротивата на И. И, а после и на следващите жертви, той им дава психотропни вещества, които сам нарича “ваксина на верността”.
След дни е докарана втора робиня - Е. В. И тя отива там, примамена от обещанието да стане манекенка. Следват оковаване, изнасилване и заплахи, че ще бъде обезобразена със “сярна киселина”. Третото момиче - Е. Г., има същата участ. Митрев ги изнасилва сам, използва и полицейски палка. Води и клиенти, но условието е момичетата да не бъдат развързвани от веригите, защото още не са “професионалистки”.
Издънката става, когато във вилата докарват четвъртата манекенка - С. Л. Тя се запознава случайно с продуцента, но има късмет, че се хвали на приятелка, че Митрев є предлага да се снима в реклама на кожени палта. Преди да тръгне за “студиото” С. Л. звъни на познатата си. Моли я да каже на приятеля є къде отива, ако той я потърси, докато отсъства. Още с влизането в къщата в Градец се разтреперва от ужас и не случайно. По същия сценарий следва изнасилване, оковаване във вериги, извратени клиенти.
Приятелят є започва да я търси още същия ден. Но той не е случаен човек, а охранител от фирма СОТ 161 - единствената по това време, която не е свързана с мутрите от ВИС и СИК и не работи за тях. Сред колегите му има опитни бивши служители на МВР, които за часове организират такава акция по издирване, кавото тогавашната полиция в София и София област не биха могли да осъществят. На 9 ноември 1997 г. съгледвачи от СОТ 161 стигат до къщата в село Градец и поставят под наблюдение. Много бързо разбират какво се случва вътре и атакуват. Митрев излиза срещу тях, въоръжен с пушка помпа и успява да гръмне веднъж, преди да бъде прострелян от приятеля на Е. В. Мъжът после често е викан в съда като свидетел и са го чували да казва, че е можел да застреля Митрев на място.
Митрев престоява зад решетките само година. Разследването по случая продължава около 2 години, откриват се и данни, че е продал две момичета в Черна гора. И започва една съдебна сага, която само на първа инстанция - Софийския окръжен съд, продължава 17 години. Митрев получава присъда от 14 години затвор и изчезва, а процесът срещу него е сочен от Инспектората към ВСС като христоматиен пример за дело, надхвърлило каквито и да е разумни срокове.
Докато тече делото срещу него
Издава над 10 свои книги под псевдоним
Подсъдимият сериен изнасилвач Пламен Митрев участва в международен литературен форум в Русия.
През 2000 г. Пламен Митрев създава издателство за фентъзи литература “Елф”, където публикува свои произведения под псевдонимите Питър Дж. Тайлър и Лионард Карпентър. Само за 3 г. издава над 10 свои книги, някои от които са преведени на руски и английски. През 2003 г. е лауреат на фестивала “Канониада” за фентъзи литература, участва в международни литературни форуми в Русия, където добре го познават като автор.
Кариерата си Митрев започва началото на 90-те години Митрев като един от основните играчи на СИК. В пресата тогава го сочат като дясна ръка на Венцислав Джоков, който остава зад кулисите на групировката.
Продуцентът се хвали, че свързал сикаджиите с краснодарската мафия, с която имал силни връзки, затова много хора сега смятат, че е избягал именно в Русия. Най-вероятно обаче той е Южна Африка, защото в Русия не се церемонят, ако се налага да екстрадират криминални престъпници. В протоколите от разпитите му в Националното следствие през 1998 г., които водил лично тогавашния му директор Бойко Рашков, Митрев говори с подробности за всички знакови имена от силовата групировка.
Твърди, че много сериозни поръчкови убийци, служили дълги години в Афганистан са били в България, когато са убити босът на Първа частна милиция Георги Николов - Мечката, бившият премиер Андрей Луканов и основателят на асоциация “Защита” доц. Цветан Цветанов. Запознати обаче смятат, че си е измислил почти всичко, за да бъде пуснат от ареста. Така и става. Митрев заживява все едно никога не е бил арестуван и срещу него не тече дело за тежки престъпления. Занимава се с търговия с кучета, става председател на Българския киноложки съюз. Често е виждан на публични места с видни политици и бизнесмени, които се интересуват от редки породи.