И без друго всички виждат, че Денков и Габриел са едни статисти
Не е ясно защо се вдига толкова много шум около предстоящата размяна на постовете между Николай Денков и Мария Габриел. Сякаш това е най-важното нещо за нас. Че и се появиха спекулации как президентът Румен Радев щял да бави връчването на мандата, да трупа политически актив, да буни недоволните от управлението и дори да попречи на нормалното протичане на евроизборите през юни.
Защо всъщност да се налива вода в мелницата на държавния глава!? И защо да се подхранват руските хибридчици, майстори на фалшивите новини, които започнаха да ни заливат. Не е ли по-добре да няма ротация. И без друго всички виждат, че Денков и Габриел са едни статисти. Хвани единия, удари другия, е казал за такива народът.
Особено през последните дни се вижда, че двамата нищо полезно не вършат. Дори за спасяването на двамата български моряци, пленени от хутите, се позовават на интервюта на колеги с говорители на организацията им. А премиерът и вицето му ни заглавичкват, че в такива случаи трябва да се пази тишина и да се оставят дипломатите да си вършат работата. Каква тишина, бойната група на съюзниците в Червено море обсипа с ракети базите на хутите в Йемен.
Да не припомняме, че след атаката на Хамас на 7 октомври двамата нищо не направиха да приберат останали българи в ивицата Газа, оставиха ги сами да се оправят. Денков се скри в миша дупка, а Габриел замина на екскурзионна визита в Калифорния и оттам пращаше усмихнати снимки с българи имигранти. В същото време чужди премиери се втурнаха в съседен Египет да търсят възможности за спасяването на своите, унгарският премиер даде гражданство на пленени израелци, за да бъдат третирани като такива с двойно гражданство.
А какво да кажем за нелепите обяснения на Денков миналия петък в парламента защо може да се изпарят предвидените за получаване близо 6 милиарда евро по Плана за възстановяване и устойчивост. По график трябваше да бъдат внесени през миналата година два иска за 724 млн. евро и за 749 млн. евро. Но беше внесен само единият иск, и то за сума, която трябваше да бъде получена до края на 2023 г. Неполучаването й доведе до дупки в бюджета. Денков до такава степен се оплете, че взе да свързва неполучаването на парите с прекрасното състояние на икономиката ни - заради това ЕК искала известни предоговорки.
Няма да коментираме глупавите обяснения на Денков от Брюксел, когато бе въведена газова такса, заради която бяхме заплашени с вето за Шенген. Тогава родолюбивият и загрижен за благосъстоянието ни премиер, заяви че тези пари трябвало да идат в Брюкселската хазна и тя да решавала какво да ги прави.
Същата безпомощност и дори опасна липса на емпатия демонстрира и външната ни министърка, особено когато трябва да се помага на български граждани, жертви на обстоятелствата в чужбина. Няма да припомняме как тя се ослушваше при заключването на така наречената Руска църква в София и наглото поведение на руската посланичка, по същия начин си мълча и по повод заплахите от Русия в драмата около преместването на паметника на Съветската армия.
Така че дори и все пак да си разменят местата, гражданите едва ли ще забележат, ако не е този излишен медиен шум, който очевидно цели друго – договарянето на свободните близо 80 позиции в ключови държавни институции.
Нека предложим отново: лидерите на управляващото мнозинство да размислят и да оставят да продължи сегашното статукво. От размяната на постовете между двамата статисти няма да има никаква полза. Други ще продължат да взимат решенията.