Приемането на цифровото евро би дало твърде много власт на институциите на ЕС върху гражданите
След навлизането на блокчейн технологията и последвалият възход на криптовалутите, доверието в световната финансова система беше силно разклатено. В момента пазарната капитализация на двете най-популярни криптовалути е над 900 милиарда евро. За сравнение, това е с 140 милиарда повече от общата капитализация на испанската фондова борса (Испания е 6-тата икономика на европейския континент). Плащанията в криптовалути, които бяха приети от много търговци, изведнъж започнаха да се възприемат като алтернатива на традиционните фиатни пари. В този момент, централните банки по света и по-точно ЕЦБ и Федералния резерв на САЩ видяха заплаха от страна на криптовалутите спрямо долара и еврото. Така се зароди идеята за цифрови версии на двете валути. Ако в САЩ проектът е още в зародиш, то ЕС върви необичайно бързо към създаването на дигитално евро. На сайта на Съвета на Европейския съюз има много материали относно „ползите“ на цифровото евро. От 3-ти ноември 2020 г., когато Еврогрупата започна обсъждането за ползите и предизвикателствата на цифровото евро до тази година на 18-ти октомври, на проекта беше дадена зелена светлина от страна на ЕЦБ „да тества аспектите на дизайна и функционалните характеристики на цифровото евро“.
Брюкселските бюрократи представят ползите от дигиталното еврото като начин да се „запази финансовата стабилност“ на еврото, да се „стимулират иновациите“, да „бъде безопасно и достъпно“, да „гарантира неприкосновеността на личния живот и личните данни“.
Аргументи за тези „ползи“ липсват или са слабо формулирани, но ето и някои от рисковете. Приемането на цифровото евро би дало твърде много власт на институциите на ЕС върху гражданите. То ще отвори възможността за ЕЦБ да контролира изцяло начина, по който европейците харчат и спестяват парите си. ЕЦБ би могла потенциално да ограничи достъпа до парични средства или кредити едностранно, да въведе отрицателни лихвени проценти за парите в брой, да събира данъци автоматично или да премахне изцяло физическите пари в брой на по-късен етап. Всички транзакции с цифрови пари ще бъдат наблюдавани и ще се събират всички данни за финансовите дейности на европейците. Най-общо казано, ЕЦБ ще притежава всички способи за проследяването и контрола над парите на европейските граждани.
Заедно с очертаната тенденция в Европейския съюз, на национално ниво в отделните държави върви процес на постепенно ограничаване на правото на гражданите да се разплащат в брой при пазаруване на стоки и доставка на услуги. Предлогът за това е разбира се борбата с „прането“ на пари и изсветляването на икономиката, икономията на средства за осъществяване на емисионната дейност от националните банки и облекчаването на „модерната търговия“ на големите търговски вериги. В България също циклично се поставя въпросът за падане на тавана на кешовите плащания. Особено активни в тази насока са войнстващите либерали, които с външна подкрепа, доминират политическия живот на страната. В ход са пуснати от псевдонаучни идеи и икономически модели до откровено пропагандни кампании, занимаващи държавните и частните медии.
При това не се държи сметка за елементарни факти от нерадостната картина на българската икономическа среда. В малките населени места на 30 км. от столицата, жителите не са виждали банкомат, камо ли да разчитат на услугите на банкови клонове. Да не говорим за покритието на територията ни с високоскоростен интернет, особено в контекста на „националната катастрофа“, причинена преди дни от 30 см. сняг и минус 2 градуса температура на въздуха. Хиляди населени места, в това число градове, останаха дни наред без ток, вода, комуникации и с блокирали пътища, непозволяващи доставка на елементарни хранителни продукти.
Ограничаването на пазаруването в брой ще затрудни не само гражданите, но и дребните и средните търговци. Само големите вериги от магазини ще имат полза и разбира се банките. Последните и сега втрещяват гражданите с всевъзможни високи такси за елементарни услуги. Що се отнася до търговските банки и политиката им по отношение на събираните такси, въпросът има и друга страна - как ще се гарантира въведеното с чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България основно право на гражданите на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа. При разплащане чрез банкови преводи минималното, а и всяко друго трудово възнаграждение, се превръща в релативна величина, защото се събират и съответните такси. Да не говорим за възможността да се блокират банковите влогове, както постъпи Джъстин Трюдо в Канада, заради протеста на собствениците на камиони и на неваксинираните в разгара на Ковид истерията. Нищо не пречи на държавни структури да събират глоби, такси, данъци и други претенции към граждани, дори и когато те не са изискуеми, директно от банковите сметки.
Заради терористичните актове през последните 20 години демократичните общества се „съгласиха“ гражданските свободи и права да бъдат ограничени с видеонаблюдение от милиони видео камери и системи за лицево разпознаване. Към това постепенно ще се добави контрол и наблюдение къде, колко, кога и какво потребяваме в ежедневието ни на нормални обикновени хора. Така една елементарна и присъща на пазарната икономика дейност като потреблението на стоки и услуги с премахването на плащанията в брой ще ни изправят не толкова пред икономическа зависимост, а пред ограничаване на гарантираната от Конституцията свобода на гражданите. И това е само една от страните на процеса на ерозия на демократичните свободи. Затова дано не се стигне някой ден до положението да се събудим в цифров концентрационен лагер.
В този ред на мисли, за да се запази поне малкото суверенност останала на България и нейния народ е редно българските депутати, вместо да се занимават с безсмислени изменения в Конституцията, да проявят мъжество и грижа към народа си и да добавят в чл. 48 следния текст:
- Всеки гражданин има право да извършва плащания за закупуване на стоки и услуги, както и да плаща данъци и такси в брой като законно платежно средство. Приемането на плащането не може да бъде отказано, освен в случаи определени със закон.
- Правото да се извършват операции в брой в банкови институции е гарантирано.
- Емитирането на пари в брой като законно платежно средство е гарантирано и е задължение на държавата.