У нас лумват поне 600 на година, над 60% заради небрежност
Вредни практики в земеделието в продължение на десетилетия
България е в челната класация по горски пожари в ЕС за 2024, като се нарежда на второ място след Кипър, а Гърция, Хърватия и Италия остават зад нас. Това сочат данните Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS), съобщават от Асоциация “Общински гори”.
“По наша експертна оценка приблизително 40-50% от горите в България попадат във високорисковата категория за горски пожари. Това подчертава спешната необходимост от проактивни мерки за управление на горските ресурси и засилване на стратегиите за предотвратяване на пожари”, пишат в своята позиция от асоциацията и настояват за незабавни действия за справяне с институционалните неуспехи и неефективното използване на европейските програмни фондове по околна среда и селски райони.
България обикновено преживява около 600 горски пожара всяка година. Тези инциденти годишно засягат средно около 10,000 хектара земя, което води до преки икономически загуби от около 2,5 милиона евро. Според доклади на Европейската информационна система за горски пожари (ЕИСГП) през първите години на 21 в. повече от 100 000 хектара от горите у нас са засегнати от пожари - най-лошите години с най-много опустошени площи са 2007 г. и 2000 г.
Последните статистически данни за горските пожари в България разкриват тревожна тенденция, че сме на второ място по пожари в Европа за тази година. Данни forest-fire.emergency.copernicus.eu
“През 2007 г. са регистрирани 1479 горски пожари и 43 000 хектара изгорели гори, а през 2000 - 1710 горски пожара и 57 406 хектара изгорели гори. Тази година вероятно ще е най-лошата за нашата гора”, прогнозират от “Общински гори”.
Според доклада на ЕИСГП за 2022 основните причини за горските пожари в България са - по небрежност - 321 пожара (62%); поради палеж - 16 пожара (3%); по естествени причини - 21 пожара (4%); по неизвестна причини - 158 пожара (31%).
Допълнителни статистически данни, събрани от 1970 г. до 2005 г., показват, че вредни практики в земеделието, електроразпределението, небрежността са се запазили в продължение на десетилетия, което показва дългогодишна уязвимост на горите от пожари.
“Към това можем да прибавим и пасивно поведение на българските власти и отговорни институции за борбата с горските пожари. Единствените инвестиции, които се правят в тази посока, са чрез европейските програми за селските райони и за околната среда. За последните два програмни периода мерките за борба с пожарите се свеждат до финансиране на Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението”. Още повече, че на първо място в опазване на околната среда по принцип стои превенцията и е стряскащо, че институциите, хората които са поставени да управляват инвестирането на милиарди в опазване на околната среда, очевадно са или некомпетентни или небрежни за същинското є опазване”, категорични са от асоциацията.
И допълват: “Също толкова злополучен е и опитът от Програма за развитие за селските райони за финансиране на борбата с пожарите. В периода 2007-2014 беше финансиран строежът и оборудването на противопожарни кули, които така и не заработиха в система за ранно оповестяване. Така общините, които трябва да реагират първи на терен, заедно с горските подразделения, останаха без възможност за инвестиции в противопожарни депа, хеликоптерни площадки, водни басейни и други средства за наблюдение и превенция”.
Oт асоциацията настояват на най-висше ниво в държавата да се вземат спешни мерки и програма ПОС 2021-2027 да бъде препрограмирана, на което тя подлежи до края на тази година.