Наш изселник е създател на първия природонаучен музей в Турция с 1000 животни, птици и буболечки. Ахмет Хамза от старата столица Велики Преслав сам е директор, екскурзовод и най-важното - препаратор на всеки екземпляр. В огромната колекция на ветеринарния техник има нилски крокодили, кенгура от Австралия, козел от САЩ, маймуни от Африка...
“Не казвай, че нещо ти е хоби, ако не го правиш цял живот”, с право казва Ахмет. Вече е на 76 г., а голямата си мечта да събере и показва уникалните творения на природата сбъднал преди четири години. Гордее се, че над 25 000 души са посетили създадения рай на животните в азиатската част на Истанбул.
При завръщането си това лято Ахмет нагледа останалите свои животинки в горското стопанство във Велики Преслав.
През лятото музеят затваря врати за кратка ваканция. Толкова, колкото Ахмет и неговата съпруга Исмигюл да се върнат в родното място. Край втората българска столица са минали най-хубавите години на съпрузите. У нас Ахмет също създал мини природонаучен музей малко преди да се изселят, но той вече е безвъзвратно разтурен.
Как започнало всичко? Ветеринарният техник работел за кравеферми, но открай време се възторгвал по всяка жива твар. От работливата мравка на плочника пред дома до екзотични видове, които препускали само от екрана на телевизора. Тогава Ахмет изобщо не предполагал, че един ден може да им бъде стопанин в личен музей. От любов към животните препарирал всичко - кокошки, свраки, патици, юрдечки, лисици, фазани, яребици, дори муфлони и сръндаци. Ловджии, с които обожавал да ходи на излети само заради природата, с радост му поверявали всякакъв дивеч. Така хобито му се разчуло и през 1986 г. градският съвет в Преслав решил да създаде природонаучен музей. Изпратили Ахмет на обмяна на опит из подобни сбирки в страната. За отрицателно време той напълнил със 150 експоната клуб на бившето ловно дружество. През 1989 г. се изселил в Турция, появил се нов стопанин на базата и препарираните животни били раздадени. Малка част се озовали в горското стопанство във Велики Преслав и до днес, десетилетия след препарирането им, са в перфектно състояние.
В Турция нашенецът имал невероятен късмет, защото се запознал с ветеринарния лекар на частна зоологическа градина. От дума на дума станало ясно, че умре ли животно, го пъхат в хладилник за дълбоко замразяване. Нашенецът онемял, като го пуснали в помещение 3 на 3 метра. Всички рафтове до тавана вече били пълни, чакало се разрешение да ги изхвърлят. Ахмет се сетил, че може да ги спаси и съхрани. Така започнал да препарира уникални животински видове от цял свят. Минали години в работа. Съпругата му Исмигюл била изключително толерантна към хобито на мъжа си. Освободила две спални от апартамента за животните, а те се побирали в една стая. Ахмет бил неуморен. Препарирал животните, като обработвал кожите им с боракс. След това изработвал прецизна скелетна конструкция от тел. Пълнел ги със стерилен памук. Най-много се чудел каква поза да им придаде, защото никога не бил срещал в природата някои от видовете. В такива моменти се намесвал внукът му, който сега е петокласник и знае названия на 90% от обитателите на музея.
През 2011 г. музеят отворил врати, а за откриването дошъл министърът на земеделието Мехмед Екер. Зад стъклените витрини най-много са птиците - 360 от 155 вида, бозайници са 95 от 63 вида, обяснява създателят и разказва, че всеки екземпляр е регистриран в Министерството на културата. Отделно са изложени само глави на ценни видове, има и стотици насекоми.
Посетителите най-често се чудят как е могъл да налови толкова много животни, а Ахмет се смее, че през живота си не е убил нито едно животно, макар че в Турция придобил ловен билет. И до ден днешен пушката му стои за украса, а патроните са ръждясали. Не е карал и никого да застреля животно от колекционерска страст. Всичките му “питомци” са починали в зоокъта - от тигър и леопард до 130-килограмова костенурка на 93 години. Има и донесени от България, които са изключително атрактивни, като двуглави теле и агне.
Ахмет участвал в израждането на първото през 1978 г. Викнали го по спешност, оказало се, че пет души не могат да издърпат телето от кравата. Закарали я в лечебницата в Шумен и там истината за двете глави лъснала, но раждането приключило фатално. Посетителите цъкат, че това е заради Чернобил, но истината е в нередно кръвосмешение.
И деца, и възрастни много се смеят на заек в чизми, издокаран като ловец, препасан с патрони, пъдпъдъци на кръста и следван от кучета. Застиналият зоокът няма нужда от озвучаване, защото дойдат ли деца, глъчката е невероятна, смее се собственикът.
Няма любимо животно, ако не се брои домашното му папагалче Мави, което издъхнало на 13 г. и Ахмет го препарирал. Подобна услуга е правил за дама и господин, които не искали да си погребат любимите кучета. Ахмет си харесва дори боата и 4-метровия питон, който се наложило да шие цели 8 часа, докато го възроди. “За мен всички са еднакви, обичам ги поравно, с еднакъв интерес ги правя и се любувам на всеки вид”, казва майсторът препаратор.
Наскоро музеят бил посетен от представители на зоологическа градина в град Газиантеп, четвърта по големина в света. И те искали да му поверяват покойните си питомци, но Ахмет се чуди къде ще ги побере. Наетото помещение за музея е 300 кв. м и още толкова е градината. Засега няма средства за по-голямо. Плаща 13 вида данъци, държи цените за посетители на минимума, а учителите пуска безплатно. Ако спечели от тото, може би ще се разшири.
Когато дошъл в Турция, се регистрирал на трудовата борса, но нито веднъж не го потърсили за работа по специалността. Хванал се общ работник в Английския колеж на Истанбул с 3600 деца. В началото пренасял по 7 тона въглища дневно за парното, но постепенно се издигнал до шеф на обслужващия персонал. Вече е щастлив пенсионер в Турция и България. И тук, и там има дом. Но като тукашните приятелства му е трудно да създаде. Като се върнал това лято, отишъл в село Златар, където е роден. Метнал се на конска каруца с приятел, да се поразходят из полето. Много пеперуди видял, ни една не хванал. Странно, но и птиците не били много гласовити, чуди се Ахмет. Грижа го е за богатството на природата - да не дойде ден да го познаваме само от музеите.