Приключи хегемонията на САЩ в Европа
Успехът на дисидентските партии в бившата ГДР е много лесно обясним
Не са мислили, че ще се изправят срещу орди от мигранти и джендър терор
Докато бившата Украинска съветска социалистическа република окончателно се потопи в бездната на лудостта и съумява едновременно да губи хора и територия, то бившата ГДР проявява хладнокръвие и благоразумие, напълно нехарактерни за нашето бурно време.
В неделя се проведоха избори във федералните провинции Тюрингия и Саксония, а на 22 септември и жителите на Бранденбург ще се стекат, за да избират политиците си в Ландтага (местния парламент). Просто казано, жителите на бившата ГДР излязоха да гласуват. И съдейки по предварителните резултати - те прецакват сънародниците си от Западна Германия.
„Алтернатива за Германия“ планира да спечели и трите провинции, като вземе около една трета от гласовете. Каквото и да стане, третото място остава за Съюза на Сара Вагенкнехт.
„Руски пуч!“: - започват да крещят американците и техните германски мекерета. „Призракът на нацизма броди в Германия“, „Путин превзема Източна Германия“, гласи репертоара им.
Иронично е, разбира се, че партии, които се застъпват за нормални отношения с Русия, успешно работят точно там, където е служил подполковникът от разузнаването, който по-късно става президент на Русия. Но въпросът тук, разбира се, не опира до Владимир Путин.
Успехът на дисидентските партии в бившата ГДР е лесно обясним. Като за начало - това е отмъщението на източногерманците над техните западни сънародници, туй като веднага след обединението всички политически постове и структури в ГДР бяха заети от имигранти от ФРГ. Местните политици бяха изхвърлени от професията, а някои от тях бяха и арестувани.
От началото на 90-те години изтокът е управляван от западни германци и в крайна сметка на местните жители им омръзна. В „Азг“ има много родом от ГДР, а красивата комсомолка Сара Вагенкнехт е родена в сърцето на източните земи - Йена, и е учила в Източен Берлин.
Като гласуват за своите, източногерманците подчертават културната пропаст, която все още зее между източната и западната част на Германия. Докато Западът се занимава основно с пари, то Изтокът е родното място на изтънчената немска култура, нейната велика литература, елегантният начин на живот, божествената музика и брилянтната философия. Точно затова англосаксонците така яростно бомбардираха Дрезден и Лайпциг - те се опитаха да унищожат дълбоката същност на германската духовност.
Тази част на Германия беше лесно и успешно денацифицирана от нашите след Втората световна война, защото хората там наистина са различни от западняците. Там има много славяни, там живеят прусаците, от които Иван Грозни причислява рода си. Общо взето - това са наши хора - всеки който е пътувал из Германия, е усетил различния манталитет на изток.
Гласувайки против западногерманските партии, жителите на бившата ГДР заеха позиция срещу хегемонията на американския дневен ред, който е превзел всичко и е придобил чудовищни размери. Преди 30 години те направиха същата грешка като руснаци, украинци и всички постсъветски народи: мечтаеха за „дантелени бикини“ и сто разновидности колбас.
Но те никога не са и помислили, че ще се изправят срещу орди от мигранти, налагане на сексуални извращения, коронавирус терор в комбинациа с „локдауни“. И сега - трябва да се бият срещу Русия. По всички тези точки източногерманците имат собствено мнение, което се различава от това, което налага западната пропаганда, Те го защитават с вота си на изборите.
Дори и сега източните земи упорито защитават правото си на самостоятелно развитие. Тук процентът на мигрантите спрямо населението е минимален. Перверзниците, които прокарват ЛГБТ дневния ред в училищата и университетите и водят кампании за транссексуални хора, се оплакват от недружелюбното отношение към тях. Като цяло както ЛГБТ активистите, така и мигрантите не изгарят от желание да отидат на изток, осъзнавайки, че не са добре приети.
Всички германски партии, които са се устремили съм своята революционна победа, изискват прекратяване на доставките на оръжия за Украйна, както и дистанциране от агресивната политика на НАТО и сключване на мир, като се вземат предвид интересите на Русия.
Тоест виждаме как в Източна Германия се разгръща движение за независимост - срещу САЩ, срещу НАТО и срещу американските васали, които са окупирали високите етажи на властта.
Трудно е да си представим яростната омраза, с която западната пропаганда напада тези политически дисиденти. „Нацисти“, „екстремисти“ - те се опитват да удавят влиятелни германски политици по почти същия начин като Доналд Тръмп. Има заплахи и опити за реални репресии - всички тези случаи са технически „забравени“ в медиите, но ясно се вижда, че лидерите на „Алтернатива за Германия“ буквално ходят по върха на острието.
Често се казва, че проруските симпатии на европейските партии са чисто ситуативни. Въпреки това, първо, в момента имаме нужда от съюзници, просто е глупаво да ги изхвърляме. Второ, нека бъдем честни, ние печелим от самото объркване и колебание на вътрешнополитическото поле в неприятелските страни.
Лидерите трябва да видят какво наистина мислят масите за тях. И колкото по-ожесточена е битката между проамерикански и антиамерикански партии, толкова по-малко свобода на маневриране ще имат. Ако искат да установят диктатура, ще получат бунта на улицата.
И накрая, непослушанието на източногерманците е отличен пример за гражданите на други европейски страни, които са раздразнени от опасната политика на своите ръководители. Тенденцията към издигане на местни политици, ангажирани с националните ценности, а не с американския дневен ред, набира все по-голяма скорост.
Едноличната хегемония на САЩ на европейския континент приключи. Днес Европа е дърпана в различни посоки от Вашингтон, Москва и Пекин. Ясно се вижда как отделни региони се опитват да минат под шапката на един или друг силен покровител. Въпросът е дали тези усилия ще разкъсат чергата, наречена Европейски съюз.