Повече от 10 икони в църквата на Златарския манастир "Св.св. Петър и Павел" край Шумен са започнали да сълзят най-вероятно с благодатно миро. Част от тях са вградени в иконостаса, други са поставени върху двата аналоя пред него, трети са окачени по стените.
Вярващи, които научили за чудото и посетили манастира до село Златар в първия ден на новата година, разказаха пред "Труд" за изненадващата благодат. Във вторник послушницата в манастира Стоянка посрещаше върволица от миряни в малката църква и само молеше хората да не се изкушават да докосват течността, защото тя трябва да бъде проучена. За възрастната жена няма никакво съмнение, че това е миро. "Винаги говоря на хората - ако искате да получите благодат, търсете това в мъничките и простичките неща. Толкова често го повтарям, че даде Господ в нашата бедна света обител да се прояви това чудо в изобилно количество", нарежда послушницата.
Капчиците се забелязват по иконите с лика на Исус Христос, на Свети Петър и Павел, на Свети Йоан Кръстител, избили са по икона на Света Троица, забелязват се и по дървената икона с лика на Свети Николай Чудотворец, на Св.Цар Борис, има ги по иконата на Света Ксения Петербургска. "Избили са дори по Евангелието, ако знаете как блестят на слънцето...", показва послушницата. Личат и по най-старата икона на Христос, която е от 1950 г.
За първи път капчиците са били забелязани привечер на 31 декември. Тогава отец Николай, който служи в селския храм в село Златар, довел до манастира свои гости. Те искали да посетят и храма към манастира. Минути след влизането отеца се обърнал към Стоянка, която тъкмо отивала да бие камбаната, с думите: "Има миро по иконите".
Тогава и тя се втурнала да разглежда и веднага позвънила на и.д. игумен протоирей Иван Павлов. Към 19 часа той дошъл в храма. Сега е лаконичен и не желае да прави сензации. Обяснява, че в свое официално писмо ще уведоми Варненската и Великопреславска Митрополия за видяното. По процедура комисия може да разговаря със свидетели и по свои правила да установи дали течността по иконите е миро.
"Пътувал съм много по света и съм виждал икони да мироточат. За мен не е странно, това е божествен знак за усилване вярата на хората", казва отец Иван.
Според послушницата Стоянка, е възможно мирото да се е появило още след литургията на 27 декември за Стефановден, която била много тържествена, дори самата тя участвала в песнопенията. Улисани в приготовления за нова година обаче, сестрите не са го забелязали. "Не е ясно докога ще продължи това", казва тя на всички хора, които я търсят по телефона и разпитват какво се случва в светата обител. Възможно е знакът да ни предупреждава и за настояща година с изпитания, в която трябва да се обърнем и към вярата.
"Не се чудете! Ако прочетем, че е станало някъде в католичсеки свят, ще го примем, а сега ето го и при нас...", обяснява Манол Драганов, който е довел и внука си в храма. Със сигурност ще има хора, които ще махнат с ръка и ще кажат, че е конденз, но "той става на място, където има контакт топлото със студено, тук случат е друг", категоричен е шуменецът.
Манастирът на 4 км. от село Златар е посещаван и заради извора с вода, която се счита за целебна за очни проблеми. Според хората обаче, водата е добра за всякакво изцеление, ако имаш вяра. Изворът е на 200-300 метра от храма и по металната част над чучура също са избили петна. Посетителите гадаят дали и това не е миро.
Женският манастир се поддържа от послушницата Стоянка и монахините Ксения и Параскева. През миналата година протоиерей Иван Павлов е успял да измоли средства от дарители и да направи някои подобрения в бита на сестрите. С хидрофорна система изворната вода е докарана в близост, но зимата не се ползва, защото се опасяват от измръзване. Повече от 20 г. стои недовършена и в груб строеж манастирска постройка. Въпреки неудобствата на празника на Свети Петър и Павел през юни тук се събират стотици поклонници.
Легендата разказва
Манастир на мястото е имало и преди векове, но бил разрушен през XIV век от поробители. През 1931 г. местният Рачко Калоянов открива основите му. Имал ниви в близост, а на мястото на сегашния манастир имало гора. При оран, конят му хлътнал и Рачко открил имане. С парите изкупил още земи и гората, но се заредили нещастия, започнали да му измират деца. Нивите също не раждали добра реколта.
Според едно от преданията, три пъти на сън му било казано "Ако не си дадеш нивата за манастир, ще умреш". Чак като забил кръст и започнал да гради, животът на Рачко се подредил. През 1937 г. на мястото бил вдигнат кирпичен храм, след 40 г. земетръс го срутил. През 1993 г. обаче с дарения била изградена настоящата малка църква.