Изборите не бива да спират работата на частния сектор, който е двигател на икономиката
С известния икономист Владимир Каролев разговаряме за възможните сценарии оттук-нататък - дали ще имаме редовно избрано правителство или служебно с перспектива за нови избори през лятото... Каролев смята, че приоритет сега трябва да е приемането на Плана за възстановяване и устойчивост и пари от него да потекат към частния сектор. Икономистът е на мнение, че няма нужда от спешна актуализация на бюджета за тази година, както и от промяна на данъците.
- Г-н Каролев, вече повече от седмица висим в нещо като безтегловност. Какви сценарии виждате след изборите на 4 април?
- Към днешна дата е ясно само едно - Борисов няма да е премиер, нито ще има правителство на ГЕРБ или подкрепено от ГЕРБ. Няма и възможност за парламентарна подкрепа на правителство на БСП, така че има само два реални сценария, като и двата зависят от решението на ИТН. Първият е след като ГЕРБ не успее да направи кабинет, ИТН да не поиска да направи кабинет и аз очаквам тогава президентът да не се възползва от конституционните си правомощия да даде проучвателен мандат за формиране на правителство на трета партия по негов избор, а да назначи служебен кабинет и насрочи нови избори в срок от два месеца след прекратяване на пълномощията на току-що избрания парламент. Конституцията обаче не дава ясен отговор колко време могат да продължат консултациите при президента при връчването на мандатите за правителството, така че времевият хоризонт при този сценарий зависи от това дали президентът Радев иска късната есен избори 2 в 1 или не. Според мен президентът по- скоро не би искал едновременно президентски и парламентарни избори и ако се стигне до предсрочни избори, ще ги насрочи бързо.
- А какъв е вторият сценарий?
- Вторият сценарий е да се формира правителство с мандата на ИТН, в който да участват „Да, България“, може би и „Изправи се, мутри вън“ (надявам се водачите на това движение да го преименуват на, например „Изправи се България“) и подкрепено от ДПС и/или БСП. Такова правителство би имало кратък мандат с цел промяна в изборното законодателство и смяна на ръководствата на държавни фирми и учреждения. Тъй като обаче ДПС и досега си имат квота в тези ръководства, не е ясно доколко те биха подкрепили правителство, което няма да се съобразява с техните желания за квота в ръководни органи на държавни фирми и учреждения. В същото време, подкрепа от БСП и/или ДПС за правителство на ИТН и „Да, България“ би било рисково от гледна точка на подкрепата на избирателите на тези формации за следващите избори, тъй като това са избиратели, които са гласували за тях, след като са чули многократно ясни декларации, че тези формации не биха правили коалиции и не биха търсили подкрепа не само от ГЕРБ, но и от БСП и ДПС. В заключение, по скоро ще има служебен кабинет и нови избори през първата половина на юли. И това е най-лошият вариант и за ГЕРБ, и за БСП според мен. Не случайно Борисов е готов да осигури 10-20 депутати за подкрепа на правителство с мандат на ИТН, а Нинова заяви подкрепа на БСП за такова правителство
- По време на предизборната кампания като че ли не чухме някакви икономически послания от участниците в надпреварата. Така ли беше наистина?
- През последните години ГЕРБ и Обединени патриоти минаха тежко вляво в икономическата си политика и де факто целият разговор за икономика се обезсмисли - всяка държавна интервенция, която левите предложат, бива впоследствие реализирана от правителството на практика - създават се всевъзможни държавни фирми, вдигат се парите на чиновниците, раздува се държавният апарат, раздават се пари на калпак по 50 лева, приемат се всевъзможни регулации (дори за трюфелите) и приоритетно насочване на европейските средства към държавни структури. И да, не чухме много икономически послания с изключения на хвалбите на Борисов за построеното с финансиране от бюджета на ЕС (като че ли ако ГЕРБ не управляваше, това нямаше да се случи, което разбира се не е вярно) и как ако те спечелят изборите, още десетки милиарди евро-фондове ще се налеят предимно в инфраструктура и държавни фирми. ДПС много успешно си работят по места и фокусът им е местна политика в районите в които има концентрация на мюсюлмани, както и успешно реализиране на модела „Бат Сали Самоковеца“, там където в ромските махали са убедили местния „Бат Сали“ да осигури подкрепа на ДПС, а не на ГЕРБ. В почти всички ромски махали ГЕРБ и ДПС заедно имат над 80% от гласовете. Основните послания на всички останали партии бяха фокусирани с най-различни послания анти-ГЕРБ, в това число персонално анти Борисов-Доган-Пеевски с фокус обвинения в корупция и разпределяне на бизнеса финансиран от държавата между фирми близки до ГЕРБ и/или ДПС. В същото време, обаче, всички партии (с изключение на БСП) влезли в НС, имат доста смислени икономически раздели в предизборните си програми, като най-добрите политики се предлагат от „Да, България“, което не е случайно, тъй като предполагам, че икономическата платформа на тази партия е била писана от изявени експерти като ново-избраните депутати Георги Ганев (според мен един от най-добрите български икономисти), Владислав Панев и Мартин Димитров. Изключително смислена е икономическата програма на „Има Такъв Народ“, както и на ДПС. Много смислени са и икономическите послания в политическата програма на ГЕРБ озаглавена „България следващо поколение“, но разбира се човек се чуди, защо много от това което пише в тази програма, не се изпълняваше в повече от десет години управление на ГЕРБ.
- Още по-малко послания в икономиката пък чуваме сега, седмица след изборите и обявяването на официалните резултати?
- Не мисля, че сега е момента да се говори за икономика. Изборите не спират работата на частния сектор, който е двигател на икономиката. И днес работата на избраните депутати е или да формират кабинет, или да започнат отново организационна и агитационна работа за следващите избори.
- Ако все пак, ако имаме избрано правителство от новия парламент, какви трябва да са първите му задачи?
- Зависи дали правителството е служебно или не. Ако е служебно, правомощията са му основно да организира предсрочните избори. Както и да осигури работата на администрацията и то в условията на значими промени в хората, които ще са начело на държавните ведомства и учреждения. Аз очаквам при ново правителство - служебно и редовно, не само всички министри и зам. министри, но и да има значими персонални промени в ръководствата на държавни учреждения (НАП, Агенция Митници, НОИ и т. н). Но каквото и правителство да се сформира, първата му задача трябва да бъде приемането на Националния план за възстановяване и устойчивост, който трябва да бъде изпратен в Брюксел до края на април, за да може от късното лято, най-късно септември, да почне усвояването на еврофондовете. Първоначалният вариант на плана, от който очакваме минимум 12 млрд. лева грантове от ЕС, беше основно за саниране на блокове, пари за държавни фирми и учреждения и малко за иновации и технологии, създаващи висока добавена стойност. В него нямаше и едно евро за подкрепа на МСП. В сегашния трети вариант има 900 млн. лв. подкрепа за МСП за технологична модернизация, енергийна ефективност, цифровизация и други модерни технологии, като според мен тази сума трябва да бъде минимум удвоена за сметка на лепенето на стиропор по блоковете и субсидии или кредити за неефективни държавни фирми. Който иска да му се санира блока, за да му е по малка сметката за отопление и по красив блока, да бъде така добър да плати значима част от сметката чрез дългосрочен заем. Имаме право на минимум 8 млрд. лева 30 годишен кредит с много ниска лихва, а това не е въобще предвидено в сегашния вариант на плана.
- Какво трябва да се направи бързо в тази насока?
- Одобрението на този план е надпартийна задача и още днес да направят работна група всички новоизбрани партии, които заедно и с подкрепата на работодателски организации в рамките на следващите две седмици да оптимизират планираните средства с преместване на фокуса върху иновации и нови технологии, така че планът да стигне до Брюксел в края на април. Така, че според мен най-важният приоритет е да се насочат колкото се може повече средства от Плана за възстановяване и устойчивост към частния сектор, както и към малък на брой, но важни за частния сектор държавни проекти. Давам пример по втората тема - за мен трябва да има поне 500 милиона евро за създаване на система за улавяне на въглеродни емисии от всякакъв вид електроцентрали на фосилни горива и индустриални производства. Въглеродният двуокис може да бъде складиран в геоложки формирования около Стара загора, Плевен и Варна, така че всички ограничения на Зелената сделка в тези региони могат да бъдат неутрализирани.
- А как да се увеличат чуждестранните инвестиции?
- Втори пример може да бъде пълното завършване на един индустриален парк с насоченост към привличане на голям стратегически инвеститор в близост до София на базата на горчивите уроци от преговорите с „Фолксваген“, корейците от „SK Innovation“ и още няколко разглеждали България корпорации. Очевидно чужденците не вярват на светлите ни обещания как щом си вложат парите и ние ще им направим ЖП линия като слънце, интермодален терминал като слънце, детски градини, хеликоптерни площадки, и какво ли още не. А не вярват, защото вече сме излъгали много други чужденци и репутацията ни зад граница е на Лъжливото овчарче. Тоест, ако следващото правителство иска да завърши успешно едни такива преговори, то трябва да предложи напълно завършен терен и услуги около него без обещания за другата петилетка. Между другото, подобни инициативи биха имали над 90% одобрение сред българския народ, както видяхме при борбата за немския завод.
- Необходима ли е актуализация на държавния бюджет за 2021 година?
- Koнcoлидиpaният бюджeт или т. нap. Koнcoлидиpaнa фиcкaлнa пpoгpaмa (KФП) пpиключи пъpвoтo тpимeceчиe c дeфицит от 656,5 млн. лв. (0,5% oт пpoгнoзния БBП). На фона на плaниpaнитe 5.48 млpд. лeвa дeфицит в Зaкoнa зa дъpжaвния бюджeт за 2021 година към днешна дата не е ясно дали ще се наложи актуализация на държавния бюджет. По-скоро да, защото аз очаквам възстановяването на икономиката през 2021 г. да е по-бавно от прогнозите, което ще доведе до по-ниски данъчни приходи. Но актуализацията на бюджета винаги е била по скоро политически шамар за управляващите, отколкото някакъв значим финансов проблем. И както се казва, „всяко зло за добро“. Може да съм прекален оптимист, но виждам заявки за модерни пазарни реформи в почти всички програми на парламентарно представените партии, та току-виж една актуализация на бюджета стане повод за стартиране на пазарни реформи. При всички случаи няма спешност от актуализация на бюджета днес.
- През последното десетилетие основният икономически ръст се дължеше на парите от Европа. Вече сме в нов програмен период. Докога ще можем да разчитаме на свежи пари от Европейския съюз за икономиката ни?
- Пари от ЕС ще идват още много години, но както виждате, моделът на един своеобразен евро-социализъм в икономиката ни не е спрял емиграцията на българския народ и няма никакъв изглед да го направи. Със заводи произвеждащи основно т. н. ишлеме и 600 хиляди служители в държавния сектор няма и как да спре - когато едно семейство започне работа в „Язаки“ в Димитровград, родителите няма да емигрират, но след като опознаят аутомотив индустрията може и да насочат детето си към работно място в завода, където произведените от тях кабели биват монтирани върху новия електрически модел Volkswagen ID4. А този завод е във Волфсбург. Така, че не парите от ЕС са толкова важни, колкото промяна в условията за създаване и поддържане на бизнес в България, които да позволят на повече значими международни компании и на българските предприемачи да инвестират повече и да създават повече и по-високо платени работни места.
- Вярно ли е, че ако не сме готови с Плана за възстановяване и устойчивост до края на април, ще загубим предвидените в него милиарди евро. Ето, вицепремиерът Томислав Дончев каза, че ще оставят на следващото правителство да внесе предложенията за този план...
- Както коментирах по-горе, добре ще бъде надпартиен експертен екип да успее да вкара плана до края на април 2021 г. Но сроковете за тези планове все още не са приети на ниво регламент, така че са по-скоро пожелателни. Вижте, Брюксел и Вашингтон ще работят с всяко избрано българско правителство и ще са благосклонни към всякакви дребни неразбории и изпуснати срокове, стига да не се втурваме презглава към Москва и Пекин. Европарите са морковът, когато сме примерни европейци, а спирането им е тоягата, когато се заиграем с Далечния Изток. Това е истината, ако трябва да си я кажем в прав текст - некомпетентността и корупцията почти не играят в това уравнение.
- Очаквате ли повишение на данъците?
- Не очаквам, доколкото само БСП го предлагат. А и не трябва - би било вредно.
Нашият гост
Владимир Каролев е политик и икономист. Бивш общински съветник от НДСВ в Столична община. През 2011 година Каролев е кандидат-кмет на София, издигнат от НДСВ. През 1986 година завършва международни икономически отношения във Висшия икономически институт “Карл Маркс”, а през 1993 година - магистратура по бизнес администрация в Университета на Албърта в Канада. Консултант на чуждестранни фирми за инвестиции в България.