Време е да измислим утрешния мирен, справедлив и хуманен свят
Военният конфликт в Украйна продължава две седмици, а САЩ и страните от ЕС налагат редица санкции на Русия. С въпроси защо се стигна до този военен сблъсък, какви са резултатите от налаганите на Русия санкции, има ли губещи и печеливши, както и какво предстои след приключване на военните действия се обърнахме към икономиста проф. Боян Дуранкев.
- Г-н Дуранкев, вече две седмици има военни действия в Украйна. Как се стигна до това?
- Сегашните военни действия имат предистория. Разпадането на Съветския съюз и свързаният с него военен съюз - Варшавският договор, постави началото на хегемонията на Запада в световните дела, доминиран от САЩ. В началото на ХХI-ви век аксиоматично се допускаше, че еднополюсният „нов световен ред“ ще продължава вечно, още повече, че заплахата за „гореща война“ изглеждаше почти невероятна. НАТО - въпреки че неговата алтернатива (Варшавският договор) бе ликвидирана - продължи своето триумфално географско разширение като основна военна сила, убеден че това е начинът за налагане на „демократични“ политически системи. САЩ продължиха намесата в различни страни - и чрез „горещи“ (най-често под формулите „коалицията на желаещите“ или „международната общност“), и чрез „студени“ войни. В годините след „Студената война“ САЩ и страните от „демократичния свят“ продължаваха да извършват интервенции в името на демокрацията от западен тип, хуманитаризма и либералния интернационализъм, използвайки някои от „техниките“ и похватите, характерни за студена война. Към тях спадат: „санкции“ на страни, организации и отделни личности; финансиране на „демократични“ движения, НПО и фондации; блокиране разпространението на медии, занимаващи се с пропаганда на чужди идеологии; „насочване“ на социално-икономическото развитие на отделни страни чрез предписани „рецепти“ за промяна и т. н. Тази постамериканска ера е към своя край с възраждането на съперничеството на Великите сили и нарастващите заплахи за Запада от гиганта Китай и изправящата се Русия. Завърна се играта на Голямата шахматна дъска (по дефиницията на Збигнев Бжежински) на сегашните Велики сили: САЩ, Русия и Китай. 24-ти февруари 2022 г. ще остане в историята като денят, в който Русия напомни с оръжие категоричната си позиция, че няма да позволи по-нататък разширението на НАТО, което - според нея - осъществява прочутата „прегръдка на анакондата“. Капката, която очевидно преля чашата на търпението, бе пропитата от русофобия Мюнхенска конференция по сигурността, където украинският президент беше приветстван като Месия, казвайки, че меморандумът от Будапеща от 1994 г. трябва да бъде преразгледан и Украйна трябва да бъде ядрено превъоръжена. Всички последващи политически, икономически и социални решения не може да не водят до заключението, че светът навлиза във фаза на „Студена война 2.0“, комбинирана с прикрита „гореща война“ НАТО - Русия (допълнителните оръжия от НАТО, войниците от Украйна и „чуждестранни легиони“ с европейци и американци).
- Как може да се излезе от тази ситуация?
- Мъдрата алтернатива за изход от тази ситуация е едно релевантно решение, но най-вероятно именно то няма да бъде реализирано, поне в близък времеви хоризонт. А то е: Западът да проумее, че безкрайното му разширяване чрез неговия авангард - военната сила на НАТО, е нежелано и е време да се работи за постигането на световен мир или поне за „баланс на силите“. Казано накратко, Западът не може да погълне целия свят. Така че на практика в момента военната операция е предпазливо напомняне - за съжаление с много жертви от двете страни - че някои от стъпките на Запада са неприемливи. Колкото повече натискаш една пружина, толкова по-силно тя ще те отхвърли!
Не приемаме военната операция, но трябва да я разбираме. Впрочем, ако беше истинска война, със сигурност тя щеше да е приключила за 7-10 дни; една военна операция може да продължи и три месеца.
- От чисто човешка гледна точна войната носи само загуби. Но от гледна точка на икономиката има ли печеливш в настоящата ситуация?
- Ако се прецени дали има печеливш в сегашната ситуация, то това е не САЩ като цяло, а някои негови икономически сектори. Това са военно-промишления комплекс, нефтено-газовия (и минния) комплекс и финансовия комплекс (включващ и операциите с недвижима собственост). Тези оценки се получават от различни американски, канадски и европейски източници, например от Майкъл Хъдзън - президент на Института за изследване на дългосрочните икономически тенденции (ISLET), който доказва, че това са сектори, свързани с властващата олигархия; подобни са прогнозите на Пепе Ескобар и т. н.
Първият печеливш от ситуацията е Военно-промишленият комплекс (MIC), към който спадат мощни производители на оръжие като Raytheon, Boeing и Lockheed-Martin. Акциите на тези компании рязко поскъпнаха от началото на войната в очакване на монополни печалби. Този комплекс ще повиши икономическия растеж на САЩ. Да припомня, че САЩ натискат ЕС да приеме годишни разходи за отбрана в размер не по-малко от 2% от БВП. Това са огромни разходи, които ще се насочват най-вече към американската индустрия.
Вторият голям печеливш сектор е Нефтено-газовият и минният комплекс (OGAM), който е и данъчен фаворит на САЩ, а е предоставен на компаниите, които ерозират планетата, добивайки разнообразни природни ресурси, но и които са едни от основните виновници за глобалното затопляне, глобалното опустиняване, глобалното замърсяване и намаляването на биоразнообразието. Монополизирането на петролния и газовия пазар в доларовата зона и изолирането му от руския нефт и газ е основен приоритет на САЩ от много години, тъй като газопроводът „Северен поток 2“ заплашваше да обвърже в по-голяма степен западноевропейската с руската икономики. Допълнителната политическа цел е да се игнорират и отхвърлят екологичните насърчения за замяна на петрола, газа и въглищата, с алтернативни източници на енергия. Администрацията на Байдън подкрепи разширяването на офшорните сондажи, подкрепи канадския тръбопровод до най-замърсяващия нефтен източник в света и приветства възраждането на американския фракинг. Външната политика на САЩ има за цел да насърчи другите страни да оставят контрола и добива на американски компании от OGAM върху собствения им петрол и газ. Изолирането на Русия от западните пазари ще намали доставките на петрол и газ, съответно ще повиши цените им и корпоративните печалби. Третият печеливш сектор е Комплексът на финансите, застраховането и недвижимите имоти (FIRE). По принцип, финансите и застраховането бяха поставени на пиедестал в „ерата на финансилизацията на икономиката“, което ги направи слабо контролируеми и свободни да увеличават на (уж) пазарен принцип своите такси и лихви. Около 80% от американските и британските банкови заеми са насочени към недвижимите имоти, надувайки цените на земята, за да „произвеждат“ допълнителни капиталови печалби - които на практика са освободени от данъци за „отсъстващите“ собственици - банките и застрахователите. Във вътрешния план целта на този комплекс е да максимизира „капиталовите“ печалби, произтичащи от нарастването на рентата. В международен план целта на комплекса е да приватизира максимално чуждестранните икономики, така че да превърне държавната инфраструктура и комуналните услуги в доходоносни услуги в своя портфейл (здравеопазване, образование, транспорт, комуникационни и информационни технологии, енергетика и т. н.) на монополни цени (но и субсидирани допълнително от местната държава). И трите комплекси - FIRE, MIC и OGAM - са по дефиниция рентиерски сектори, които доминират в днешния постиндустриален финансов капитализъм. Сближаването на политическите цели на трите доминиращи рентиерски комплекси в САЩ позволява те да доминират пред интересите на наемния труд и дори пред интересите на индустриалния капитал. Тази политикономическа конвергенция е определящата характеристика на днешния финансов капитализъм. Най-неотложната стратегическа цел на САЩ от конфронтацията на НАТО с Русия е покачването на цените на петрола и газа, преди всичко в ущърб на Европа и на нейното икономическо „сърце“ - Германия.
- САЩ, страните от ЕС и редица други държави въведоха санкции срещу Русия. Но тези санкции освен щети на руската икономика не нанасят ли щети и на икономиката на тези страни?
- Тази война на икономическо изтощение ще ерозира и Русия, но и страните-членки на ЕС. Русия може да си позволи временно блокирането на достъпа до критични стоки като петрол и газ, пшеница, царевица, слънчогледово масло, минерални торове, титан, литий, кобалт, никел и т. н. Европа внася около 40% от своя газ, 35% от суровия петрол и над 40% от въглищата си от Русия - това е огромен и трудно заменим дял. Даже само чрез секването на тези традиционни потоци на доставки, за част от икономическата структура на ЕС това означава дефицити, нарушаване на веригите за доставки, неочаквано висока инфлация, разколебани фондови пазари, социална несигурност и ограничена потребителска консумация. Допълнителен удар ще понесе германската икономика след „замразяването“ на процеса на сертифициране на „Северен поток 2“. Пол Крейг Робъртс е категоричен: „Русия може да предизвика пълна капитулация на Европа, ако спре газа, но Русия все още не е разбрала това“. С други думи, ЕС може да си позволи подобни „санкции“ на думи, но не е в негов интерес! А санкциите от САЩ, ЕС и „умиротворяващи“ държави от англосаксонския свят, които имат характер на конфискации (от финанси и имущество на организации - до яхти на олигарси), могат да бъдат предпоставка за ответна национализация на активи на организации и граждани от санкциониращите страни от страна на Русия, или поне „замразяване“ на активи в Русия на всички юридически лица от страни, които провеждат или подкрепят санкции срещу Руската федерация.
- Най-твърди в приемането на санкции срещу Русия са САЩ. Оправдано ли е САЩ да имат водеща роля при налагането на санкции за военен конфликт, който е в Европа, далеч от тяхната територия?
- САЩ, без да подценяваме значението на неговата посестрима - Великобритания, са основен композитор и диригент на Западния свят. Това не означава, че в Европейския съюз като цяло, а и сред негови членове поотделно, не се развиват идеи за еманципация. Президентът на САЩ Джо Байдън наложи от 8 март 2022 г. пълна забрана за внос на руски петрол и други енергийни източници, въпреки че този ход ще повиши цените на енергията в САЩ. Тъй като САЩ не внасят газ от Русия, а вносът на руски петрол е само 7% от американския петрол, забраната на Байдън има повече символичен идеологически характер. Но подобна теза, изказана не от кой да е, а от американския президент, влияе върху потребителските очаквания - още на следващия ден цената на петрола сорт „Брент“ стигна 132 долара за барел, доближавайки историческия максимум от юли 2008 г., който беше 147,50 долара; цените на бензина в САЩ също продължават да скачат, като същия ден средната цена за галон бензин достигна 4,173 долара, надхвърляйки предишния рекорд от 4,114 долара, поставен през юли 2008 г. За историята: средното ценово ниво през последните десет години е малко над 60 долара. За бъдещето: най-смелите прогнози достигат 300 долара за барел -почти шест пъти увеличение от преди. Аналогично е състоянието на пазара на природен газ. Очакванията за „откъсването“ от руския газ изстреляха цената му високо - фючърсите на синьото гориво на нидерландския газов хъб TTF поскъпнаха до 168 евро за мегаватчас (MWh). Не са изключени по-нататък цени и над 200 евро, понеже руският природен газ формира повече от 30% от вноса на синьо гориво в Европа; в същото време конкуренцията за товари на втечнен природен газ (LNG) от страна на Азия може да доведе до по-малко танкери, пристигащи на европейските пристанища.
- Мерките срещу Русия, които се въведоха, са съществени. Как това се отразява на външната търговия на Русия и на обикновените граждани на Русия?
- Руската федерация е пример за висока степен на автаркия. Но че може да се очаква спад на нейния БВП до към 10% през тази година - заради прекъснатите вериги на доставки и външнотърговския стокообмен, е вече много вероятно. Естествено, ще страдат най-вече представителите на средната класа и най-бедните; олигарсите просто ще бъдат по-внимателни в кое пристанище ще вкарват луксозните си яхти - има апетити за конфискация от приятелски „демократични“ режими.
- Всички се надяваме войната бързо да приключи. Но какви ще са дългосрочните последици от нея? Смятате ли, че има спекула на пазара и може ли да бъдат предприети някакви мерки?
- След края на военния конфликт нашият свят - Западът - трябва сериозно да преосмисли своето бъдеще. Време е да се изправи и да проходи, изваждайки от устата си биберона (пропагандата) с неолибералната идеология, с твърденията че ЕС е „търговски съюз“, че всичко е свободна „пазарна икономика“ (с типичната u спекула), че държавата просто трябва да бъде „по-социална“, че „зависимостта“ от руските газ и петрол трябва да бъде заменена с нова зависимост от страни от „демократичния свят“ на по-висока цена и т. н. Никога няма да се върне светът от „онзи ден“, нито днешното е „новото нормално“; време е да измислим утрешния мирен, справедлив и хуманен свят. Каква по-благородна задача от тази?!
Нашият гост
Боян Дуранкев е роден на 2 май 1951 г. Икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране. През 1980 г. завършва социално-икономическо планиране в Университета за национално и световно стопанство, където продължава неговата академична и научна кариера. Специализирал е в САЩ и Германия. През 1989 г. придобива степента доктор по икономика, през 1994 г. става доцент, а през 2010 г. - професор. Дуранкев е автор на повече от 80 статии, студии и книги. Преподавател по маркетинг и маркетингови комуникации в УНСС и във Висшето училище по застраховане и финанси.