Вотът на недоверие към едно правителство е добър повод да се оцени водената от него политика. Инициативата до момента е в правителството и неговата машина за пропаганда, които изпревариха събитията и започнаха да се хвалят с несъществуващи успехи, които се нуждаят от развенчаване. Към тази пропаганда се включиха и псевдоакадемици, които от амвона на докторските си степени наприказваха куп глупости. Никоя от тях обаче не променя някои прости и безспорни факти, които ще изброя.
Като база за правителствената пропаганда ще ползвам постера, публикуван от „Продължаваме промяната“ миналия петък.
1. Твърдението, че държавният дълг е с паднал с два млрд. лв. е нелепо. През март държавата изплати еврооблигации емитирани преди седем години, чийто падеж настъпи. Тяхната стойност с лихвите бе малко повече от 2.5. млрд. лв. Това понижение на дълга не представлява никакъв героизъм. То е програмирано още с преди петилетка и всяка държава, която не е във фалит прави точно това – плаща си заемите, когато настъпи падеж.
Последното „героично“ плащане на дълг е от края на 2008 г., когато за да покаже, че лихвите, с които пазарите оценяват България са нереалистично високи, Министерството на финансите изкупи обратно (на печалба) при борсови (ниски) цени циркулиращи български облигации за 200 млн. евро. Лихвите паднаха. Героят беше кой? Пламен Орешарски и екипа му.
Далеч по-важно и коректно е да се каже, че държавният дълг се гледа към края на годината, когато приключи и изпълнението на бюджета, защото точно неговите дефицити или излишъци имат най-голямо влияние върху размера на държавния дълг. С предлаганата актуализация от правителството, новоизтеглените заеми тази година трябва да стигнат 10.3 милиарда лева, при заложен размер от 7.3 милиарда в сега действащия бюджет. Така според математиката на правителството, в края на годината трябва да имаме нетно увеличение на дълга (нови заеми минус погашенията през март) от 4.8 млрд. лв. по сега действащия бюджет и 7.8 млрд. лв. ако актуализацията мине.
За това управляващите си мълчат, което не е почтено, защото става въпрос за единствения обективен критерии дали държавата задлъжнява, или не.
Ако оценяваме правителството по управлението на държавния дълг можем да кажем, че Асен Василев пропиля най-изгодното време за теглене на чуждестранни заеми – през първото тримесечие на годината. Това е периода, в който всяка година пазарите са най-благосклонни към търсещите финансиране. Някой може да каже, че Асен Василев не би могъл да предвиди войната в Украйна и хаоса, който последва. Никой обаче не може да отрече факта, че Василев проспа първите месеци и за емисии с Държавни ценни книжа на вътрешния пазар. И това не му е за първи път. Като служебен министър той четири месеца не изтегли никакъв вътрешен заем до последната седмица на управлението си, въпреки очертаващия се бюджетен дефицит.
През 2021 година това означаваше следващият служебен министър Валери Белчев да тегли заеми, но вече при по-висока лихва, стимулирана от надигналата се вече инфлация. През тази година Асен Василев пренебрегна всички сигнали от Вашингтон и Франкфурт, че лихвите ще започнат да се покачват. И да, колкото повече кабинетът се бави с изтеглянето на външен дълг, толкова по-висока се очертава да бъде лихвата, когато той се изтегли, а това е неизбежно. Всъщност, миналата седмица Министерство на финансите се е отказало от подобна емисия в непосредственото бъдеще. Може би именно от притеснение, че лошата новина за високите лихви, може да се използва за критики в и без това напрегнат момент.
Василев допусна и друга грешка. Позволи на българските инвеститори да му извиват ръце при предлагането на ДЦК. Лихвата по 3.5 годишните книжа почти се утрои от първата (през март) до последната (през май) емисия през тази година. Сега всички чужденци, на които ще предлагаме наши еврооблигации ще знаят в каква лихва се целят местните играчи и (по правило) ще поискат дори повече. Това са пари, които ние ще плащаме.
Самото изплащане на облигациите през март не мина без шокове. Заради апетита на пазара към по-високи лихви и притеснението на правителството как ще изглежда, когато всеки следващ аукцион на ДЦК излиза по-скъпо в началото на април, само две седмици след плащането на облигациите ликвидният буфер на правителството спадна до едва 500 млн. лв. Този проблем с риска от ликвидни проблеми ще тегне над държавата докато най-после Асен Василев не изтегли поне част от планираните дългове. Но очевидно проблемът трябва да почака поне докато мине вота на недоверие.
До същото дередже държавата стигна при Симеон Дянков. Както и сегашния кабинет той също мислеше как да тегли пари от Българския енергиен холдинг. И как да направи машинация с фискален резерв (Сребърния фонд) да купи нови български дългови книжа, за да свали лихвите. Сега същия трик пробва и Асен Василев, като парите пак са от Фискалния резерв, но купувач на книжата се очертава да е Учителският пенсионен фонд.
И това не е всичко. Само за идните три години Продължаваме промяната смятат да изтеглят поне 25 милиарда лева нови заеми. Според тяхната средносрочна прогноза. 25-те години, в които сини, червени, цветни, десни, леви, центристки правителства спазваха дисциплина, плащаха заеми и бранеха финансовата стабилност отива на кино.
А задлъжнялостта на правителството като отношение към БВП намалява и заради инфлацията. Тя раздува номиналния размер на брутния продукт и затова си мислим, че дългът тежи по-малко. Този медал си има и обратна страна. По-леките задължения се плащат от по-бедни домакинства. Така че бремето си остава.
2. Колко добре е икономиката? Според постера БВП расте с 4.5%. Само че това е растеж за първото тримесечие спрямо първото на миналата година. Когато имаше локдаун и държавата беше затворена за трети път. И по растеж сме на 15-то място в ЕС. По инфлация обаче сме в челната петица.
3. Безработицата била на най-ниските си нива. България има проблем с фактора труд вече десетилетие, откакто при Бойко Борисов 300 000 души напуснаха пазара на труда. Оттогава фирмите водят битка за всеки читав човек, а липсата на хора спъва разгръщането на по-сериозен потенциал за икономически растеж. Сега „Продължаваме промяната“ се хвалят със структурен проблем все едно са създали среда за бизнес и това е малко нагло.
4. Износът може да е рекорден, но причината за това е инфлацията. Производствените цени отдавна растат с двуцифрени темпове, което показва, че не изнасяме някакво увеличено производство, а изнасяме производствени обеми близки до предишните, но при по-високи цени. В същото време вносът и той расте с двуцифрени темпове и дори изпреварва износа, като в края на април имаме дефицит по външната търговия от четири милиарда лева.
Сега за бюджета
Че това е лоша актуализация стана ясно на всички. Смесиха се неизбежни и неотложни мерки за компенсиране на най-уязвимите с откровени глупости, които ще доведат до бъдещо вдигане на данъците. В същото време се очаква хеликоптерното изсипване на пари да ускори и без това високата инфлация.
Само заради вдигането на пенсиите, догодина държавата ще увеличи разходите си с 4 млрд. лв. Не, че възрастните българи не го заслужават. Но в условия на криза се подкрепят нуждаещите се. Не се правят реверанси към всички. Е, може и да се правят реверанси към всички и да стигнем до дереджето на Гърция и на Италия. Вижте горе колко заеми се планират в следващите три години.
Бюджетът, който се актуализира, бе приет през март и е в сила от април. Асен Василев отхвърли проект за бюджет 2022, разработен от служебното правителство на Стефан Янев с финансов министър Валери Белчев. Така управляващите отложиха с три месеца старта на инвестиционната програма за тази година и към момента държавните инвестиции са на най-ниското си ниво от седем години насам. Въпреки, че разполагаха с готов проектобюджет и два месеца за преработка, в края на януари управляващите внесоха бюджет, който не включва нито една реформа и нито една нова програма. Всички мерки за стимулиране на икономиката или компенсиране на уязвими физически лица и бизнеси са наследени и продължени от предишните бюджети и управления.
Вечно готовите да бранят любимците си, медиите на Иво Прокопиев (в случая „Дневник“) написаха за тази актуализация „Кризата изяде реформите“. Това трябва да ни каже, че кризата е толкова дълбока, че не е оставила място за друго освен за гасене на пожари. Дали е така?
Кирил Петков и Асен Василев прокараха своя актуализация на бюджет 2021. Те прокараха своя бюджет 2022, отхвърляйки проекта на Валери Белчев. Сега искат да актуализират своя бюджет 2022. За 10 месеца Кирил Петков и Асен Василев прокарват трети бюджет без да предложат нищо авторско. Само удължаване на програми, заложени от предишни правителства.
Като заключение точка 5 от хвалбите на кабинета. Германският финансов министър ни похвалил за стабилното финансово състояние. Не ни е поздравил, като равни. Похвалил ни е, като подсмърчащи ученици, които чакаме оценка от поредния началник. За такива Бойко казваше, че като чуе конграчулейшънс и спира да слуша нататък. А "Продължаваме промяната" се хвалят.
От "Гласове"