„Създаването на Български културен институт по примера на „Сервантес“ и „Гьоте“ е мащабна идея, за която е необходим национален консенсус. Идеята е неподвластна на предизборни кампании и мандати.“ Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на среща на „Дондуков“ 2 с ръководството на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). По думите на вицепрезидента този институт е силен инструмент за културна дипломация, за влияние и популяризиране на българската държава навън, за запазване на българското самосъзнание на сънародниците ни зад граница.
След няколкомесечни разговори и срещи с различните институции, ангажирани с темата, вече е създадена експертна група, която разработва концепцията за Български културен институт. От ръководството на АБУЧ приеха с готовност поканата на Илияна Йотова да се включат с идеи. Създаването на такъв институт среща широка подкрепа сред интелектуалната общност в България. В последните месеци са проведени над 30 срещи с учени, университетски преподаватели, писатели, поети, представители на различни творчески организации. От АБУЧ се присъединиха към общото мнение, че е по-добре да се създаде специален закон за тази институция.
Идеята за създаване на Български културен институт не е нова. Тя е записана в приетата през 2014 г. стратегия за българите в чужбина. Предложено е институтът да носи името на патриарха на българската литература Иван Вазов.
Все още липсва целенасочена държавна политика за българските училища зад граница. На думи всички заявяват подкрепа, но на практика тя липсва. Това споделиха от ръководството на АБУЧ. „Със сигурност знаем, че стоите зад гърба ни“ – с тези думи председателят на асоциацията Ирина Владикова се обърна към вицепрезидента и й благодари за патронажа на 11-ата годишна конференция на АБУЧ, която се проведе миналата седмица.
Успехите, предизвикателствата, които срещат в работата си, и идеите за справяне с тях споделиха с Илияна Йотова от ръководството на АБУЧ. Сред обсъдените теми бяха необходимостта от улесняване на регламента за приемане на наши сънародници в българските висши учебни заведения, проблемът с лекторатите по български език в чуждестранните университети и командироването на преподаватели от България, промяната на ДДС за учебници и книги.
„Съществува голяма пробойна между неделните училища и лекторатите по български език. Учениците нямат мотив да продължат образованието си в тях, тъй като не получават документ за владеене на български език“, отбеляза вицепрезидентът. Илияна Йотова изрази тревога, че във все повече университети в големи европейски градове е прекъсната традицията за изучаване на български език.
Вицепрезидентът е категорична, че владеенето на български език трябва да бъде задължително изискване при даването на гражданство. „Българското гражданство не означава само един документ, освен право, той е и задължение към държавата“, отбеляза Илияна Йотова. От АБУЧ споделиха практиката в други държави, където освен по езика се полага и изпит по история. На определен период от време получилите чуждо гражданство отново се подлагат на изпити.