Наръчник за колебаещи се избиратели
В партия без идеология разцеплението е неминуемо
Липсва прозрачност в политическите идеи
През последните месеци в политическото ни пространство върви по-видимо тенденцията на отказ от заявяването на определена политическа идеология и на конкретна политическа ориентация. Това важи в най-голяма степен за новите политически проекти, някои от които споделят характеристиките на популистки движения. Те преди всичко залагат на авторитета на лидер(и), отколкото на ясно заявена политическа програма. И странят от конкретни „етикети“, като залагат на по-лесно смилаеми думи и фрази като честност, почтеност, увеличаване на чуждестранните инвестиции, повече контрол, спиране на течовете в държавния бюджет, реформа на съдебната система и т. н.
Нуждата от повече честност, почтеност и контрол в нашата държава е очевиден, както и належащата нужда от реформи в ред държавни сфери. Но без конкретика за пътя на прокарването на политиките, за (не)заобиколимото споразумение между различните политически формации, представляващи понякога електорат с противоположни интереси, думи като честност и почтеност губят стойност.
Ляво-дясно по... Луи XVI
Едно от основните и традиционните идейни разделения в политиката е на дясно и ляво, но защо тези разделения са наречени именно така? Историческото им начало е от времето на Френската революция от 1789 г., когато неуспешното управление на Луи XVI довежда Франция от водеща сила в Европа до ръба на фалита. Кралят е принуден да свика Генералните щати (най-близкото нещо до Народно събрание, което е имала Франция навремето) в опит да подобри тежкото положение на държавните финанси.
По време на дискусиите в Генералните щати, представителите на първото и второто съсловие (благородниците и свещениците), които са били за запазване на статуквото и абсолютизма, седели от дясната страна на краля, а представителите на третото съсловие (всички останали или 96% от населението), държали за по-радикални политически и социални реформи като премахването на абсолютната монархия и отмяна на феодалните, аристократически и църковни привилегии, седели от лявата му страна. Именно от това разделение на поддръжниците на „стария режим“, седящи отдясно, и на привържениците на социалната и политическа промяна, седящи отляво, произлиза наименованието на десни и леви политически убеждения, което се използва в цял свят и днес.
С развитието на политическата мисъл, тези традиционни разделения на консервативно дясно и прогресивно ляво се променят като към тях се добавят нови идеи и нюанси, свързани със социалните класи и националността като капитализъм, социализъм, комунизъм, фашизъм, либерализъм, глобализъм... А основните разделителни линии, използвани за определянето на политическите цели на дадена партия в съвременните демокрации, са вижданията по основните икономически и социални въпроси.
Икономически десните партии
са за намаляване на ролята на държавата и подкрепа на идеята за „свободния пазар“, който се основава на търсенето и предлагането. Традиционно те подкрепят намаляването на данъците и регулациите за бизнеса, което би трябвало да доведе до повече свобода за тяхното развитие и следователно - до по-силен растеж на икономиката, което пък да доведе до покачване на жизнения стандарт и просперитет.
Икономически левите партии
са за засилването на ролята на държавата в икономиката, чрез която да се регулират дисбалансите на свободния пазар и се гарантира честната конкуренция между големите и малките бизнеси и подкрепата на ключови отрасли за страната. Те поддържат въвеждането на по-високи данъци, които да се инвестират в социални сфери като образованието и здравеопазването, които според тях ще гарантират по-дългосрочно и стабилно икономическо развитие на страната.
Партиите, които подкрепят прогресивните социални политики, поддържат въвеждането на държавни политики, които да намалят социалните неравенства, дължащи се (според тях) на дискриминация по раса, религиозна принадлежност, пол или сексуална ориентация. Примери за подобни политически идеи са движението за правата на чернокожите в Америка (Black Lives Matter) и ЛГБТ движенията, борещи се за правата на различни сексуални малцинства. Феминистките идеи, борещи се за правото на глас на жените през миналия век, са още един пример за прогресивно-социална политика от близкото минало.
Партиите, които поддържат социално-консервативни идеи, се придържат към по-традиционните семейни и обществени ценности и са против въвеждането на специални държавни политики, които да въздействат върху конкретни нагласи и социално поведение в обществото. Един скорошен пример за подобна социално консервативна политика е приемането на закона за забрана на аборта в Полша през 2020 г.
В този момент би трябвало да е ясно защо разграничаването на леви и десни икономически политики от една страна, както и на консервативни и прогресивни социални идеи, е изключително важно за правилното разбиране на политиката и на нейните потенциални последствия за развитието на частния ни живот и интереси.
Ако се върнем към политическата реалност в България
без съмнение отказът от конкретика се дължи до известна степен и на нестабилната политическа обстановка, както и на желанието да се угоди на възможно най-голяма част от уморените от избори избиратели. Избягването от обвързване с конкретни политически идеи оставя известно място за маневриране и избягване на критики. И как да критикуваш някого, който заявява, че има практична партия или движение, което иска да обедини почтени политици? Някои избиратели биха възразили с въпроса: Какво лошо има в това една политическа партия да не се ръководи от конкретни идеологии и да управлява според желанията на „суверена“ и „в полза на народа“? Не са ли честността и моралът по-важни от някакви абстрактни икономически теории и политически и социални идеологии?
Отказът от определяне на конкретни политически идеи ражда липсата на прозрачност за това дали ще се акцентира върху социалните проблеми като бедността и високото неравенство в страната при растяща инфлация. Или дали ще се наблегне върху по-десни модели за ограничаване на държавните разходи и намаляване на данъците за стимулиране на частния бизнес. Липса на прозрачност за това каква е визията за насоката на развитие на страната.
В още по-лошия случай, когато една партия просто няма някаква конкретна идеология, т. е. конкретна концепция за това към какъв модел на развитие се стреми, и ако нейните членове са обединени само от абстрактни неща като практичност, почтеност, кариера извън политиката или от това, че говорят чужди езици и са завършили образованието си на Запад, то това неминуемо означава, че
в моменти на кризи и изпитания
конкретната политическа сила няма да има идейни и морални основи, на които да се опре и които да я водят. Това предвещава вътрешнопартийни разделения, липса на стабилност, както и неясна и непоследователна политика със сменящи се приоритети. Това води и до принизяването на политическия дискурс до „война на компромати“ и личностни разпри. Вместо до конструктивен дебат и борба между конкретни идеи за реформи и политики.