Политическата криза в последните 3 години достигна нови висини. За съжаление, можем да кажем, че вече не говорим само за политическа и институционална криза, а за пълен разпад на държавността до степен, в която да се съмняваме в легитимността на всеки един акт на властта.
Започнатата преди 4 години институционална война между президента Румен Радев и тогавашния премиер Бойко Борисов прерасна в тежка политическа криза, която към момента изглежда нерешима. Всички врътки, алабализми, сглобки и „некоалиции“, които се случиха допълнително подкопаха доверието в системата, обезвериха хората и доведоха до ниска избирателна активност и апатия.
Някъде там - в целия хаос от избори и краткосрочни управления - беше променен основният закон – Конституцията. В опит да ограничат Румен Радев и да сведат функциите на президента до минимум, „Продължаваме промяната – Демократична България“, ГЕРБ и ДПС ограничиха избора на министър-председател до председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.
Така стигаме до деня, в който президентът не разписа указ за назначаването на служебен кабинет, защото не одобрява предложения за вътрешен министър Калин Стоян от иначе избрания от него служебен премиер. Ако четете предното и не можете да си го обясните, проблемът не е във Вас, а в трагикомедията, в която живеем, където заради късогледство и конюнктурни решения се стига до парализиране на държавата, тотално размиване на понятието политическа отговорност и тотален хаос с неясен изход.
Има ли решение на кризата? Могат ли политическите партии да седнат на масата и да предложат мерки за стабилност? Аз лично се съмнявам, но в търсене на стабилността, може би е време да бъдат търсени по-нестандартни и технократични решения.
Ще върна лентата към далечната 2009 година, когато управляваше Тройната коалиция, БСП още беше водеща сила, а ГЕРБ беше зараждащата се нова дясно-центристка алтернатива. Тогава също управляващите БСП, ДПС и скромният остатък от НДСВ прокарват промени в Закона за избиране на народни представители (ЗИНП), днес Изборен кодекс. Най-важната промяна е вкарването на мажоритарни кандидати, с очакване това да запази преимуществото на БСП след предстоящите избори и да спре устрема на ГЕРБ към властта.
Защо се връщам към това? На последните избори видяхме, че ГЕРБ доминира и въпреки че има 7% повече от ДПС и 10% повече от основния си конкурент ППДБ, има нуждата от гласовете на 52 депутати, за да си осигури мнозинство от 120 в силно фрагментираното Народно събрание.
Според мен чрез същата промяна, а именно въвеждането на 31 мажоритарно избираеми депутата, политическият дебат ще се доближи до хората и ще даде възможност за образуването на едно по-стабилно мнозинство в парламента. Дори бих стигнал и по-далеч с предложение 1/3 от народните представители да се избират мажоритарно, което ще направи политическия дебат още по-важен, а личните нападки между лидерите ще отидат на заден план.
Разбира се, това е скромно предложение, което трудно би спечелило популярност сред по-малките партии, но се надявам в някакъв момент отварянето и редактирането на Изборния кодекс да не бъде с цел реваншизъм към едни или други партии, а да носи технократично решение на обществени процеси, каквито са апатията и отвращението на българското общество от цирка, който наблюдават в последните 4 години.