Имане Хелиф, олимпийска шампионка по бокс от Олимпийските игри през 2024 г., даде интервю за френския вестник Le Monde, в което разкри историята на живота си и разказа за скандала в Париж, в който беше главно действащо лице. Тя взе златния медал в бокса до 55 кг на Олимпиадата, въпреки факта, че пътят й беше възпрепятстван от скандал, породен от дискусии за нейния пол.
Заради това по време на Игрите назря конфликт между председателстваната от Русия Международна боксова асоциация (IBA) и Международния олимпийски комитет (МОК), а Хелиф бе критикувана, обиждана и обвинявана, че всъщност е мъж, който се състезава в специалното състезание за жени.
„Видях спора, защото започнах да получавам коментари, съобщения и критики от италианци. Спрях да си гледам телефона", обясни Хелиф в интервюто за Le Monde.
Реакцията срещу нея се умножи, след като Анджела Карини, първата й опонентка на Олимпиадата, се отказа след 46 секунди, твърдейки, че битката не е била честна. МОК се застъпи в нейна защита и Хелиф спечели златния медал накрая.
Скандалът се разгоря отново, след като френски журналист заяви, че е имал достъп до медицинските документи на Имане Хелиф, от които ясно се вижда, че тя всъщност е мъж с мъжки полови органи, макар и закърнели.
МОК обяви, че спортистката от Алжир възнамерява да сезира правосъдието, тъй като смята, че е била оклеветена чрез невярна информация.
Сега Хелиф разкри историята си пред френското издание Le Monde. Тя разказа за Бибан Месбах, бедното село, в което е израснала, в семейство, в което само баща й е работил като овчар, и обясни как в крайна сметка е продавала хляб отстрани на пътя, за да събере пари, за да пътува за тренировка по бокс в Тиарет и да си купи дрехи и ръкавици.
„Като дете ме дразнеха. Като дете ме критикуваха, че съм твърде мускулеста или че ходя като момче. Тези коментари винаги са присъствали в живота ми, по повече или по-малко насилствен начин", каза Хелиф. „Когато започнах да се занимавам с бокс, хората в моето село се опитаха да убедят баща ми да не ме пуска да тренирам. Казваха му, че дъщеря му се прибира късно и че е против обичаите момиче да тренира бокс “, добави тя.
Първоначално Имане тренира футбол и там е забелязана от Мохамед Чауа, който я кани в боксова школа. Тя напредва бързо и когато положителните резултати се натрупват, започва да тренира в клуб Azur Boxe в Ница, Франция, където има достъп до професионален щаб.
„Създадох научен план, който й позволи да работи върху физическите си недостатъци. Тя имаше издръжливост, но имаше проблеми с експлозията, силата и защитните рефлекси“, каза Насер Йефса, спортният директор на клуба.
Педро, нейният треньор, я насърчавал все повече и повече, опитвайки се да затвърди образа на златния медал като цел в съзнанието й, но Световното първенство в Ню Делхи, когато беше дисквалифицирана от IBA, това й донесло тежка депресия.
„Направих сесии за умствена релаксация с инструмент за отпускане на мозъка ми. Психолозите ми напомниха, че съм си поставила цел, която трябва да постигна и че всеки ще се опита да ме накара да се отклоня от нея “, спомня си Хелиф.
Тя подновила тренировките си в Ница и след това преодоля всичко, печелейки златния медал на Олимпиадата в Париж въпреки критиките от някои личности. „Тези хора като Доналд Тръмп или Илон Мъск не ме познават повече, отколкото аз тях. По непотвърдена информация те са нападнали младо момиче, което е било там само за да изпълни мечтата си", каза тя.
Хелиф стана известна в Алжир, нейната страна, подкрепена както от президента, така и от обикновените хора. Румайса Боуалем, нейният съотборник, я описва по следния начин: „Тя беше най-добрата и вдъхнови всички ни, помогна ни да вдъхнем нов живот на националния отбор. Тя е срамежлива, забавна и леко наивна жена, която обича да се лута и е запазила сърцето си на малко момиченце."