Руският колониализъм стана съюзник на антихристиянските режими в Китай, Иран и Северна Корея
Притежанието на Библия в Северна Корея се наказва със смърт
Калибан е получовек и получудовище от „Бурята“ на Уилям Шекспир. Роден е от алжирската вещица Сикоракса. В литературата и изкуството неговият образ има разнородни интерпретации. Но в съвременната историография, например в трудовете на авторитетния британски историк Пол Джонсън, се използва като метафора за изникналите като гъби през постоколониалния период в Африка диктаторски режими. “Кралства на Калибан“ са наричани местни тирании, обзети от примитивни месиански страсти, психически умопомрачения и дивашка жестокост, ковящи собствени идеологически „изми“ и превръщащи новоразчертаните на географската карта африкански държави в кафкиански гета от брутално насилие и невиждан грабеж. Африканските калибановци са диктатори като Мобуто (Конго/Заир), Секу Туре (Гвинея), Иди Амин (Уганда), Жан Бедел Бокаса (ЦАР), Чарлз Тейлър (Либерия) и пр. Но ако тези калибанови владения бяха затворени в себе си и нямаха нито амбиция, нито ресурси да излязат на панафриканска, а още по-малко на глобална арена, то днес в света се заражда истинска „империя на Калибан“. Тази империя има глобални амбиции и съвкупно притежава значителни икономически и военни ресурси, които я превръщат в глобална заплаха. „Империята на Калибан“ се простира по оста от Москва до Пекин, от Пхенян до Техеран и оттам - до поддържаните от Иран терористични групировки в Близкия изток. Неин враг са свободата и демокрацията. Не само в нейните територии, а навсякъде по света.
Днес „империята на Калибан“ воюва срещу свободата и демокрацията в Украйна. Издевателства над един суверенен народ с всички възможни средства. Наказва го заради избора му да живее свободно и като част от Свободния свят, а не под унизителния ярем на евразийските тирани. Всъщност, истината е, че последната колониална империя – Русия, воюва за реколониализация на Украйна. Преди две години писах обстойно в „Труд“ за десетките поробени, изтребвани и колонизирани от Москва народи на Евразия, които днес съставляват Руската федерация. Списъкът на руските завоевателни войни в периода XV-XIX век е много дълъг. След кървави войни са завладени Казанското ханство в Поволжието (т.нар. “булгарский вилаят”), Прибалтика, Кримското ханство. Марийският народ, който днес населява съставните на Руската федерация републики Марий-Ел и Башкортостан, води тежка война за запазване на своята свобода, но в крайна сметка е покорен. Същата е съдбата на чувашкия и удмуртския народ – днес Удмуртска република и Република Чувашия в състава на РФ. На юг е завладяно и насилствено присъединено Астраханското ханство при Каспийско море. Покорени са кавказките народи. С особена жестокост през първата половина на XVIII век са потушени башкирските и ногайските въстания за освобождение от руско владичество. В навечерието на Руско-турската война, в резултат на която се стига до Освобождението на България, Руската империя завладява Хиванското ханство, Кокандското ханство и Бухарския емират в Средна Азия (на територията на днешните Казахстан, Узбекистан, Киргистан и Таджикистан), избива хиляди от коренните народи и голяма част от техните управляващи прослойки, за да подчини така обезглавените народи на властта на руския император. Прочее, ключова роля на военачалник в тези войни играе известният у нас ген. Михаил Скобелев. През 1916-1917 г. тези народи се вдигат в т.нар. Средноазиатско въстание срещу колониалната власт на Русия и заселваните от нея етнически руснаци. То е потушено отново с още по-голяма бруталност – според различните оценки са избити между 300 000 и 500 000 от коренното население. По същия начин – с огън и меч – са покорени племената и народите на Далечния Изток и Сибирското ханство. Донесените от завоевателите болести, най-вече едрата шарка, унищожават близо 80 процента от народите на тунгусите и якутите. Със серия от военни походи и наказателни операции са покорени чукчите в Чукотка.
Днес диктаторът Путин прави същото спрямо Украйна, но вече не сам, а като част от „Империята на Калибан“. В нея са обединени кремълското фашизоидно месианство, комунистическото потисничество на Китайската комунистическа партия, квазирелигиозният култ на диктаторска династия, основана от Ким Ир Сен, и радикалният ислямизъм на иранските аятоласи. Всички те са въвлечени в агресията срещу свободна Украйна.
Ако за режимите в Русия, Китай и Иран е писано нееднократно, сякаш малцина си дават сметка какво представлява тоталитарният режим в Северна Корея. А това е важно, защото този режим въоръжава Путин и по негово искане изпраща войски в окупираните територии на християнска Украйна. Северна Корея (с официално наименование Корейска народнодемократична република) по конституция (чл. 3) e държава, в която е установен монопол на политическата идеология Чучхе („самобитност“, „автаркия“). Тази официална идеология се допълва с доктрината „Сонгун“ („армията първо“).
Представлява екстремна секта на класическия марксизъм-ленинизъм и китайския маоизъм, които са „надградени“ с национализъм и налудничав култ към личността и династията на „вожда на революцията“ и неговите наследници. Има задължителен характер за всички граждани и изпълва съдържанието на държавната политика. Постулатите на официалната идеология, синтезирани в т.нар. „Десет принципа“, които имат примат над фасаднатанационална конституция и спрямо международното право. В страната се прилага драконовска система за социален контрол, според която по рождение хората се причисляват към три основни кастови групи, в които се разграничават общо 51 категории. Определящ критерий за принадлежност към дадена група е степента на лоялност към вожда, респ. към официалната идеология Чучхе. Тези три групи са обозначени като: “ядро”, “колебаещи се” и “враждебни”. Хората с религиозни убеждения, например, включително християните, се числят към „враждебните“. Подложени са на тежка дискриминация и репресии. Това е така, защото основно място в Чучхе е пълното отрицание на идеята за Бог и на религията по принцип. В конституцията е включена разпоредба, която говори за „свобода на религията“ – чл. 68, но както при всички тоталитарни режими, тази разпоредба е изпразнена от практическо съдържание. Вече десетилетия международните правозащитни организации определят Северна Корея като „най-опасното място за християни“. Притежанието на Библия се наказва със смърт. Всички роднини на осъдения се пращат доживот в концентрационен лагер. Всички християнски храмове в страната са разрушени преди 1988 г. След това, като религиозно „потьомкинско село“, са изградени четири фалшиви храма в Пхенян. Направено е не от някакво желание да се имитира религиозна свобода, а като източник на чужда валута, защото в тези „храмове“ се водят строго контролираните групи чужди туристи. Местните не се допускат до тях. Сюжетите на Кафка бледнеят, нали? В Китай религиозната свобода е силно ограничена. В Иран – няма смисъл да говорим. Това са съюзниците на диктатора Путин, с които заедно избиват християни в Украйна. Това е и тъжната траектория на руския колониализъм - от средновековните фантасмагории за „Трети Рим“ до днешната „Империя на Калибан“ в съюз с антихристиянските режими.