Президентът се ползва с имунитет, който включва елемента „неотговорност“
Изключение са основанията по чл. 103, ал. 1 от Конституцията – „държавна измяна“ и „нарушение на Конституцията“
Държавите имат държавни глави. В зависимост от начина, по който се заема длъжността на държавния глава още от Макиавели в политическата наука се разграничават монархии и републики. Произведението „Владетелят“ („Князът“ / „Принцът“) на Николо Макиавели започва така: „Всички държави, всички управления, които са имали и имат власт над хората, са били и са републики, или монархии.“. От 1946 г. насам България е република, а от 1990 г. държавен глава е президентът.
Терминът „президент“ идва от латинското „Рrаеsidens“, което буквално означава „седнал отпред“. Още в древни времена така се е наричал председателстващия различни срещи или събрания. От първото значение на думата се налага съдържанието на длъжността. Въпреки това, в сегашното ? значение, разбирана като държавен глава, думата „президент“ не се използва нито по времето на гръцките полиси и Римската държава, нито по време на ранните буржоазни републики в Англия и Нидерландия. След създаването на САЩ (1777) бащите -учредители правят исторически избор в полза на републиката и за титуляр и олицетворител на изпълнителната власт Конституцията определя президента.
Държавният глава в парламентарната държава е неотговорен. Вместо него отговорност носят ръководителят на правителството (премиерът / министър-председателят) и министрите. Те полагат подпис върху всеки негов акт (приподписване / контрасигнатура). Има различия в носенето на политическа и юридическа отговорност в парламентарните монархии и в парламентарните републики. В парламентарните монархии държавният глава (както като публична длъжност, така и като частно лице) носи отговорност само пред историята. Политическа и юридическа отговорност носят винаги неговите министри. Политическа отговорност монарсите консумират в драматични моменти чрез абдикация.
В парламентарните републики има различия в носенето на отговорност от президента като лице, заемащо публична длъжност. Поемането на отговорност от държавния глава като висше длъжностно лице варира в сравнителноправен аспект - от напълно неотговорен юридически до отговорен за онези актове, които издава самостоятелно. В този смисъл отговорността може да бъде както политическа, но не като последица от упражнен парламентарен контрол, така и юридическа. В частните си дела като физическо лице президентът, респ. вицепрезидентът, носи гражданска, административна и наказателна отговорност.
В чл. 103, ал. 4 от Конституцията на Република България има абсолютна пречка за реализирането на наказателната отговорност за престъпление от общ характер, докато президентът, респективно вицепрезидентът, е в мандат (от встъпването в длъжност, до изтичане на срока, за който е избран или не е отстранен от длъжност предсрочно).
Президентът, респективно вицепрезидентът, се ползва с имунитет, който включва елемента „неотговорност“, с изключение на основанията по чл. 103, ал. 1 от Конституцията – „държавна измяна“ и „нарушение на Конституцията“, и елемента „наказателна неприкосновеност“.
Възможността за повдигане на обвинение пред Конституционния съд по обвинение за „нарушение на Конституцията“ или „държавна измяна“, повдигнато от 2/3 от народните представители, е популярно у нас като „импийчмънт“ (от англ., обвинение, дискредитиране). Съществена е разликата между процедурата в англо-саксонското право и в българския вариант – не парламента, а друг орган решава съдбата на държавния глава. При действието на Търновската конституция министрите (вместо монархът) са били съдени от особен Държавен съд, а при действието на Конституцията от 1991 г. – Конституционният съд може да се произнася дали държавният глава е нарушил Конституцията или е извършил държавна измяна.
С Тълкувателно решение 12 от 2020 г. по к. д. 1/2020 г. Конституционният съд даде тълкуване на съдържанието на двете основания, при които може да бъде повдигано обвинение от народните представители. Съдържанието на понятието „държавна измяна“ по чл. 103, ал. 1 от Конституцията не е тъждествено със съдържанието на понятието „измяна“ по смисъла на Раздел I, Глава първа от Особената част на Наказателния кодекс. Като „държавна измяна“ следва да бъдат разбирани и други престъпления против Републиката, които държавният глава би могъл да осъществи при изпълнение на конституционно възложените му функции. Поради това „държавната измяна“ винаги изисква осъществяването на съставомерна престъпна дейност против Републиката (лично или в съучастие, б. м.). Понятието „нарушение на Конституцията“ обхваща нарушения при изпълнение на функциите на президента или вицепрезидента, които нямат престъпен характер, както и такива, които са съставомерни деяния. Конкретната преценка, дали „държавна измяна“ или „нарушение на Конституцията“ обосновават отговорност на президента или вицепрезидента се прави единствено от Народното събрание, което само? решава дали да повдигне обвинение и след това - от Конституционния съд, когато упражнява правомощието си по чл. 103, ал. 3 от Конституцията.
Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията означава, че срещу президента и вицепрезидента (докато са в мандат) не могат да бъдат извършвани действия с процесуален и извънпроцесуален характер, които могат да доведат до реализиране на наказателна отговорност и които пряко засягат техните лични права и свободи. При откриване на данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента забраната да бъде възбудено наказателно преследване не препятства започването на наказателно производство (срещу неизвестен извършител). По вече образувано наказателно производство имунитетът на президента и на вицепрезидента изключва извършването на такива процесуални действия, които са насочени срещу тях и пряко засягат техни лични права и свободи. Други действия по разследването могат да бъдат извършвани без ограничение.
Държавният глава според Конституцията не е деполитизиран държавен орган (Тълкувателно решение 25 от 1995 г.). Той може да бъде член на политическа партия (не може да участва в ръководството й, чл. 95, ал. 2 от Конституцията), да издава актове със съществени политически последици, да прави изявления и обръщения с важно политическо значение, което не може да му бъде оспорвано. Няма пречки президентът да упражнява и извънконституционна намеса при определени политически ситуации чрез писмени или устни изявления. Авторитетната намеса на президента може да има съществено политическо значение. Доколко със свои актове и действия, в това число и такива с политическо съдържание, държавният глава нарушава Конституцията, е въпрос на конкретна преценка от Конституционния съд, ако за това има повдигнато обвинение по реда на чл. 103 от Конституцията.