Областна администрация Видин се включва в подготовката за честванията на 175-годишнината от избухването му
Инициативен комитет от монтанското село Василовци организира общонационално честване на въстанието от 1850 г. Областна администрация Видин се включва в подготовката за честванията на 175-годишнината от избухването му, съобщават от пресцентъра й. Идеята на организаторите е на 7 юли 2025 г. в манастира „Света Тройца“ край с. Раковица да се проведе общонационално честване и възстановка на събитията от края на месец май 1850 г., когато в неравна битка за свободата на Отечеството смъртта си намират повече от 4000 въстаници.
Видинският областен управител Ани Арутюнян се срещна и разговаря с представители на инициативния комитет от с. Василовци, област Монтана. Тя изрази готовност за оказване на пълно съдействие за организацията на юбилейната годишнина от възпоменателното събитие, заемащо славно място в хилядолетната българска история.
В Белоградчишкото въстание, което е първото и най-голямо масово организирано бунтовно селско движение в Северозападна България, известно като въстанието от „лето 1850-то“ срещу Османската власт, участват над 10 000 бунтовници от районите на Видин, Кула, Белоградчик и Лом, които без нужното снаряжение воюват срещу османските поробители, загиват геройски и печелят безсмъртието си. Въстанието от 1850 г., тази славна страница от нашата история не е имала своя Захари Стоянов, за да стане популярна, но е важно да се знае, че преди Оборище е бил Раковишкият манастир, преди героичните Батак и Перущица, е бил Белоградчик. Нека помним своето минало и да се гордеем, че сме българи, сподели областният управител и припомни, че всяка година в края на месец май в Белоградчик тържествено се отбелязва годишнината от най-голямото въстание, избухнало в Северозападна България през 1850 г. Отслужва се заупокойна
панихида в храм „Свети вмчк Георги Победоносец”, литийно шествие, мащабна възстановка и тържествен митинг-заря се провеждат пред паметника на загиналите ръководители на въстанието край крепостта „Калето“, поднасят се цвета и се отдава почит пред паметните плочи в Раковишкия манастир и на загиналите и зверски убити въстаници.
Можем да твърдим, че въстанието на селяните от Северозападна България не е предистория, а е част от историята на националноосвободителните борби на българския народ, чиято главна цел била създаването на независима национална държава, споделя видинският историк Маргарита Радулова.