Единствен по рода си
Към нетрадиционната експозиция вече има голям интерес
Най-старият експонат е на над 100 години
Единствен по рода си интерактивен музей на гайдата отвори врати в смолянското село Стойките. За идеята, трудностите и организацията на проекта разказа пред “Труд” художественият директор на изложбата Диана Георгиева.
“Читалищното настоятелство на селото се събра и реши да направи музей на гайдата, заедно с Костадин Илчев, който е ръководител на “101 каба гайди” в Смолян. Аз разбрах за идеята от баща ми и предложих да се направи нещо по-различно, да не е обикновения музей. Тогава дойде представата да бъде интерактивен - такъв, какъвто в България няма. Отидох на среща с настоятелството, предложих им идеята, но в началото не ме разбраха точно какво имам предвид. Исках да е нещо, което включва изцяло сетивата на хората - не само да отидеш и да го видиш, а и да чуеш и докоснеш. Направих проектен план със снимки, за да добият реална представа какво искам да се направи”, обяснява Диана.
Всеки посетител може да се докосне до компонентите на автентичната гайда.
Тя завършва филмово изкуство в Англия и от там й идват различни идеи. Всички ефекти, които изучават да създават, са с цел да заблудят публиката по приятен начин, и качествата и знанията, които придобива от там, пренася изцяло в идеята за този музей. Желанието й е да направи едно голямо проучване какво въздействие точно има гайдата, особено каба гайдата, върху хората.
Едно интересно творение на Диана е скулптура, изработена под формата на звукова вълна на гайдата в цилиндър и наподобяваща ДНК макет, като аранжировка висящи пискуни, окачени на корда. От пискуна всъщност излиза звукът на гайдата. Всички пискуни от макета са дарение на музея и тъй като са прекалено много, решението е да се изложат във вид на скулптура.
Скулптура, изработена под формата на звукова вълна на гайдата в цилиндър и наподобяваща ДНК макет, като аранжировка висящи пискуни, окачени на корда.
Изложена е органичната част от дървото бъз, от което предимно се правят пискуните и се вижда нагледно кои са четирите етапа на подготовка за изработването - от парчето, през издялването и сушенето до цепенето.
Четирите етапа на подготовка за изработването на пискуните - от парче дърво от бъз, през издялване и сушене до цепене.
Музеят разполага с ателие-възстановка на майстор по изработка на гайди. “Аз ходих няколко пъти при Костадин Илчев, както и при много други майстори, за да видя нагледно как точно се случва процесът. Има една малка печка, върху която се сушат бъдещите пискуни на снопчета, отзад се накисват кожи, има и инструменти, престилки, включително и ракия - идеята ми беше да пресъздам максимално реалистично обстановката”, разказва Диана. Възстановката запознава посетителите пряко със средата и обстановката, в която се ражда ръчно изработеният инструмент.
Обособен е кътът със звуков експеримент, в който има снимка на солов гайдар срещу 333 каба гайди и два чифта слушалки. Така всеки посетител може да чуе записи на соловия гайдар и запис на много гайди, за да се усети разликата и защо се правят колективните изпълнения.
На “Стената на Гинес” са изобразени Апостол Кисьов и около него, върху парчета от кожа от мях, от която се прави самата гайда, са написани имената на абсолютно всички участници в рекорда на Гинес през 2012 г. - 333 кабагайди.
Най-старият експонат е гайдуница, която е на повече от 100 години.
Експонатите са от цяла България, изпратени от дарители. Ръководителят на проекта Мария Кисьова, заедно с екип, ги събират в продължение на година и има всички видове гайди.
Всички предмети са изложени във витрини, които не са стандартните за музей. “Постоянно се консултираме с музейни експерти от смолянския музей, защото има изисквания. Условието беше да са капсуловани в стъкло, да не са върху дърво. С баща ми се обадихме на наш приятел от село Смилян, който е дърводелец, и той изработи витрини, които са много близки до заобикалящата ни природа, за да е още по-автентично”, обясни Диана. Музеят е боядисан в тъмни нюанси, за да може експонатите да изпъкват.
Музеят е открит на 25 юни тази година и е създаден от Диана и баща й, заедно с малък екип, с напълно безвъзмезден и доброволен труд. Когато започват да го правят, все още се събират експонати и след кратка пауза, за около два месеца всичко е завършено. Има много голям интерес от туристи от цялата страна, както и от чужденци.
Космическа стая
Звуците на планети и гайди си приличат
“Космическата стая” - звуците на някои планети се доближават много до херцовете на ручилото на гайдата.
Един от най-интересните кътове в музея е “космическата стая”. По време на своето проучване, Диана разбира повече за херцовете на гайдата, до какво се доближава звукът и научава защо са изпратили в Космоса записа на Валя Балканска на “Излел е Дельо Хайдутин”. Оказва се, че звуците на някои планети се доближават много до херцовете на ручилото на гайдата.
Гайдата, с която е свирил гайдарят Димитър Петковски, на записа на песента “Излел е Дельо Хайдутин” на Валя Балканска, изпратен до Космоса.
Братът на Диана прави запис как свири само на ручило, след което тя прави микс от естествените звуци на Земя, Венера и Слънце, който да звучи в стаята. Идеята на залата е да се откъснеш от реалността и да потънеш в звуците на гайдата, докато се наслаждаваш на Космоса, който се асоциира с космическите звуци. Хората казват, че тази стая е нещото, което най-малко са очаквали да видят в музея. “Много е важно, когато се създава нещо подобно, да се направи дълбоко проучване, не просто да се наредят няколко предмета. Научих, че каквото и да правиш, какъвто и да е вид изкуство, трябва да имаш много дълбок замисъл, трябва да имаш причина, идеята не е да бъде просто красиво”, споделя Диана.