Всеки трябва да застава зад своето мнение с името си и с отговорността да го отстоява
Представете си някой да плаща или да провокира друг да си хвърля боклука на улицата или да паркира на зелени площи. Така, нарочно, за да цапа и да вреди. Точно това правят интернет троловете, само че с информационната ни среда. Замърсяват я понякога до степен, че не ти се иска да се движиш в нея. А в едно демократично общество отказът да получаваш информация, въз основа на която да взимаш решения за себе си и за семейството, е опасен.
Интернет троловете - това са платените или провокирани коментатори в мрежата или в социалните медии, които особено се активизират в период на предизборни кампании. Затова в четвъртък пет български ПР организации (БДВО, БАПРА, БААК, АСКО и Дружеството на ПР специалистите към СБЖ) приеха декларация, с която се противопоставят на използването им. И призовават всички комуникационни специалисти и политически партии да се ангажират, че няма да прибягват до „услугите“ им, а медиите да модерират отговорно коментарите под материалите. И да обявяват публично, когато попаднат на тролове.
Голямата отговорност тези създания да изчезнат вдън земи като същества от скандинавската митология обаче е на всички хора. Ние ги захранваме, като ги четем и като харесваме или не харесваме техните коментари. Те така събират внимание и изпълняват целите си или по-точно целите на тези, които са им платили. Това е и една от техните техники - създават провокативни съобщения или привидно невинни въпроси, около които могат да се разгърнат дискусии. Или влизат в имитирани спорове помежду си, например „Путин е велик“ срещу „Путин е чудовище“, само за да използват темата като кукичка да прокарат една и съща идея - да кажем, „гласувайте за някой си, той ще ни оправи“. Всичко това гарнирано със солидна доза нискокачествен хейт и обиди на килограм.
Затова за разлика от хората, които цапат по улиците, на троловете е важно да не им обръщаме внимание и да не влизаме в разговори с тях. Или направо да ги блокираме, трием и докладваме. Който е влизал в спор с трол, знае - започваш един такъв разговор като гражданин на Република България, а го завършваш с етикета, че си например агент на Тръмп. Небезизвестният закон на Годуин твърди, че колкото по-дълга става една онлайн дискусия, толкова по-близка до едно става вероятността в нея да се появи сравнение с нацистите или Хитлер. У нас - с някой от актуалните политически мишени.
Отговорността на политическите партии също не е малка. Специално за тези, които и тази година, и на тази предизборна кампания ще се изкушат да ползват армии от тролове, нека споделим три съображения комуникационна гледна точка. Първо, платените или провокирани интернет коментатори най-често само сплотяват привържениците на една идея и почти нямат влияние върху останалите. Или биха могли да имат, но само върху колебаещите се, и то тези от тях, които са с непочистени информационни филтри и лесно се поддават на въздействие. Тоест, ако кажеш „Анита Мейзер е супер”, това само ще удовлетвори тези, които вече по някаква причина я харесват, и твърде вероятно е да отблъсне още повече останалите. Това означава, че троленето може и да дестабилизира кандидат или партия, но рядко привлича нови гласове.
Второ, троловете, тоест момчетата и момичетата, които стоят зад фалшивите профили, не са подготвени. Те пишат това, което им се спусне, и нямат никаква идея как да продължат един разговор, ако ги засекат. Затова изчезват или започват да обиждат. С което компрометират себе си и позицията, която се опитват да прокарат. И трето, вярно е, че на троловете им се плаща малко. И въпреки това те излизат прекалено скъпо дори и за тези, които ги наемат. Защото са разкаляли информационната среда, без от това да произведат кой знае колко голям ефект за някого.
Всъщност все още няма достатъчно задълбочено изследване, което да показва какво точно е влиянието въобще на коментарите в интернет върху резултата на изборите. Не се вижда обаче и някакъв забележим ефект на масовите организирани атаки, каквито случаи имаше в последните години, върху промяната в отношението към една или друга партия. Смята се обаче, че това влияе в посока загуба на интерес и доверие на гражданите в институциите и политиците поради липсата на диалог. По-просто казано - замърсява средата.
Отговорността на политическите организации също е много важна. Именно те трябва първи да преустановят тази практика и така да излязат напълно от тъмната страна на предизборните технологии. С което да създадат база за истински дебат, за кръстосване на шпаги, обаче с идеи за развитие, а не с удари под кръста. Кога ще стане това - вероятно не точно на предстоящите парламентарни избори, но и никой не очаква, че пътят ще е лесен.
И накрая, за свободата на словото. Нали всеки би трябвало да може да казва и да пише каквото си иска, пък ако ще да е платен или провокиран от някого другиго. Както се знае обаче, „моята свобода свършва там, където започва свободата на другия“. Затова всеки трябва да застава зад своето мнение с името си и с отговорността да го отстоява. Останалото е неетично, грозно и подмолно. Особено обидите. И няма нищо общо със свободата на словото.
*Авторът е член на УС на Българското дружество за връзки с обществеността, преподавател в УНСС и НБУ