Една хубава система за дуално образование, възстановяване на професионалните гимназии, ще дадат резултат
Ще има лов на работна ръка от чужбина, защото пазарът не търпи празно. Болно ми е, че трябва да се внасят хора отвън
Как да търсим работа и да бъдем успешни? Как да говорим за пари и заплата? Къде е тънката разлика между претенциите и изискванията? Защо не трябва да чакаме офертата да дойде в пощенската ни кутия, а трябва да сме упорити и активни? Отговорите на тези въпроси търсим от Ирена Бушандрова, специалист в областта на подбор на топ професионалисти за ключови управленски роли, познати в САЩ като „head hunters“ или „ловци на глави“. „Чувството за отговорност не е много развито у хората, а работодателите и служителите гребат в една обща лодка“, казва тя. Младите хора трябва да се научат на търпение и да знаят, че всичко изисква усилие, търпение и време, убедена е Бушандрова.
- Г-жо Бушандрова, започвам с прозаичен, но доста наболял въпрос. Лято е, сезонът е в разгара си, но на морето почти няма българи, които да работят в сферата на туризма и внасяме работна ръка от чужбина. Не им ли се работи на младите, каква е причината?
- Пазарът е горещ. Факт е, че млади хора за работа трудно се намират. Това го чувам от познати, които имат заведения и в София, и на морето. Не само заведения, а малките и средните предприятия изпитват особени затруднения при намирането на кадри. Ще има лов на работна ръка от чужбина, защото пазарът не търпи празно. На мен ми е болно, че трябва да се внасят хора отвън. При условие, че имаме такива готини млади хора, такъв ресурс тук, защо се налага да се прави това упражнение? Има и българи, които са пръснати в Европа, а и не само в Европа и работят. Приветствам програми като Bulgaria Wants You, също и други стажантски програми, които са фокусирани върху младите хора. Трябва да се говори за това какво е България в работен план - като обстановка, как е едно добро място за живеене с всичките му предизвикателства. За да могат тези млади хора да се приберат и да знаят, че у нас има възможности за кариерно израстване, не само като служители, а и като предприемачи. Трябва да се фокусираме върху хората у нас, върху това как да осигурим тяхното добруване и те да са щастливи на работните си места - първо, за да дават всичко от себе си, второ - да не мислят да ходят да работят в чужбина и трето - да върнем тези, които вече са навън обратно у нас. Естествено няма да стане в пълен процент, но частично да намерят мястото си тук, в България.
- Последно проучване обаче казва, че те няма да се върнат за по-малко от 4000-4300 лв. Други младежи в България обяснят: „Аз няма да им работя за 1000-2000 лева“, наясно сте и с това.
- Аз не го харесвам този израз: „Аз няма да работя за 1000-2000 лева“, защото младите хора трябва да трупат опит. Особено, когато става въпрос за току-що завършили училище или излезли от университет. Ако не са правили стажове, те нямат трудов опит. Няма как да очакваш да получаваш една по-висока заплата, макар че мерилото е субективно. Някои може да каже, че и сумата от 10 000 лева му е ниско възнаграждение, всичко е относително. Но това за „1 000-2 000 лева няма да работя“, не ми допада като израз, защото трябва да се натрупа опит отнякъде. Когато са току-що излезли от училище, те нямат умения за работа в екип, нямат комуникационни умения, никога не са се сблъсквали с трудова среда. Дори от вкъщи да работиш, пак трябва да имаш някакъв режим, някаква организираност. Тези умения се градят на практика.
- И трудовите навици се изграждат.
- Да. На теория всичко е прекрасно, но те се градят на практика - чрез работа, чрез правене и на грешки - learning by doing - така се учи човек. Няма нищо лошо един млад човек да започне в кол център или на друго място, където приемат хора без опит за една по-малка според разбиранията заплата, но с презумпцията, че трябва да се създават трудови навици, да се изгражда някакъв опит. Също много важно е изграждането на мрежа от контакти. Това при младите хора липсва естествено, защото училищната и студентската среща градят познанства и приятелства, но в прехода към служители или в бизнеса като предприемачи, трябва да имат този нетуърк, тази мрежа. Пресен пример давам - скоро мой познат ми каза: „Рени, аз искам да имам твоите контакти!“, а той е само на 20 години.
- Обяснихте ли му, че като млад човек работи за името си, а после името работи за него?
- Казах му, че ще ги има и контактите, но те не се случват изведнъж, те са въпрос на години отдаденост и работа. Репутация се гради много трудно, а много лесно се разбива, така че младите хора трябва да проумеят, че всичко става с време. При тях ритъмът е много бърз, тъй като те са родени в последите 15, 20, 25 години и искат да се случва сега и веднага, което няма как да стане. Слабост ми е да работя с млади хора. Била съм и ментор в програмата „Mentor the young“, неофициален ментор съм и на доста млади хора и съм помогнала също на немалко за стартова работа и търсене на стаж. С годините съм проследила развитието им и съм щастлива от това. Младите трябва да участват в менторски програми, да са проактивни, да търсят и ще стане, просто трябва малко търпение и време. Търпението е голяма добродетел. Не отивам в крайността човек да бъде твърде търпелив, мекушав е другото, негативното значение, но постоянство, отдаденост, фокус и особено важно за младите хора - да имат мечти, които да следват.
- Наскоро беше публикувано изследване, което казва, че младите не се задържат дълго на едно работно място. Така ли е по Вашите наблюдения?
- Да, а това означава, че нямат търпение. Не е лошо да пробват на различни места, да видят, коя среда ще им пасне, с какви хора най-добре се сработват, но не и при най-малката трудност да си тръгват. Това чувам от приятели работодатели - дават на млад човек обратна връзка, градивна критика и се подава веднага предизвестието за напускане. Изслушвай, чуй другата гледна точка, не бързай. За мен основно качество, освен тези, които изброих, е да се поставяш в обувките на другия, да бъдеш емпатичен. Преди да правиш изводи анализирай, виж позицията на отсрещната страна и чак тогава действай. Младите хора, които си търсят стаж, трябва ежедневно да проверяват сайтовете за работа, сайтовете на компании, които ги интересуват, да разпитват. Важно е да знаят къде отиват, да са с ясно съзнание и ясна цел. Заедно с Американската търговска камара имаме един проект за млади хора и ученици, даваме им практически съвети как да търсят, как да се държат по време на интервю, различни инструменти онлайн подсказваме, които да ползват, когато искат да градят умения.
- Къде е тънката разлика между претенции и изисквания? Какви са най-важните насоки, които човек трябва да спазва при търсене на работа?
- Много хубав въпрос, защото за някои може изискването да бъде прието като нормално и да се стори като претенция за друг, субективно е. Ако поискаш да се сервират пресни плодове в офиса за сметка на работодателя, защото има такива компании, които ги предоставят като жест, това може за някой да е нормално като изискване, друг ще каже - „ама че претенции“! Но когато се търси работа, като опорни точки бих посъветвала задължително да се направи проучване на работодателя - каква е компанията, колко е стабилна, може да се погледнат и финансови резултати, информацията е публична. Задължително да си наясно за каква позиция кандидатстваш и до каква степен отговаряш на изискванията, които са поставени. След това човек трябва да си подготви отговори на сравнително стандартни въпроси. И това може да бъде намерено, има и много видеа в интернет, информацията е огромна, така че да бъдеш готов за разговора. Но ако си активно търсещ, трябва да бъдеш инициативен и проактивен. Предложението за работа няма да се появи в твоя mail box (електронна поща) от нищото, трябва сам да го търсиш.
- Как да се облечем за интервю за работа и как да говорим за пари, за заплата?
- Не като за плаж. В приличен вид, но не и като че отиваме на абитуриентски бал - нещо средно, трябва да бъдем в приличен външен вид, който ни представя добре. И да сме приветливи, усмивката печели веднага. Факт е, първото впечатление е важно, всички сме благоразположени към усмихнат човек, а не към намръщен. По въпроса за парите, няма какво да бягаме от него, да казваме, че не ни интересува или да чупим пръсти, когато бъдем попитани, но трябва да имаме обмислен и подготвен отговор. Мой съвет е да кажете каква е минималната заплата, под която не бихте сменили настоящата си работа или при първа - за по-малко от колко не бихте работили. Дали вашето желание ще се срещне с бюджета на работодателя е друга тема. Но вие трябва да го заявите и то трябва да бъде разумно - пак на база на проучвания и информация, човек може да си състави картината. Харесва ми прозрачността при някои от търговските вериги, виждали сте билборд със стартова заплата.
- И с уточнение за увеличението след първата, след втората година.
- Да, те са ясни и ти си наясно - за какъв бюджет става въпрос и дали те устройва, това също е един много добър подход. Но е хубаво да се даде отговор на въпроса на интервю. Ако не знаете точно за какъв работодател става въпрос и не желаете да бързате с отговора кажете: „Аз съм гъвкав, нека да го дискутираме и да го оставим като тема за един последващ разговор“. И това е разумен отговор.
- Вие сте ми казвали с усмивка, че интервюто за работа прилича на годеж между търсещия работа и работодателя.
- Така е, защото процесът е двустранен. Работодателят продава своята марка пред кандидата, както и обратното - кандидатът трябва да изтъкне своите предимства, своята добавена стойност - какво го отличава от останалите, така че да бъде предпочетен. Колкото по-откровен е разговорът, толкова по-добре. Не съветвам да се лъже по време на интервю, да се измислят постижения и ако работодателят попита нещо, да се казва „да“ за всичко, макар човекът да съзнава, че не го е правил. На интервю може да подведете, да оставите добро впечатление, но до какво ще доведе това? Дори да ви назначат, ако сте заблудили толкова умело, вие ще трябва да се справите в работата.
- Вие лично сблъсквали ли сте се често с подобна лъжа?
- Ако е имало опит за подвеждане, е било отдавна и дори не си го спомням. Това е така, защото като „head hunter“ ние работим с кандидати за средно високи и високи мениджърски позиции, които имат доказани успехи. Моят съвет е за откровен разговор, като потенциални бизнес партньори, защото работодателите и служителите са партньори, те са в една обща лодка. Работодателят трябва да осигури такива условия, че хората му да дават максимума от себе си и да ходят с удоволствие на работа. Служителите трябва да са със съзнанието, че отивайки на работа, трябва да дадат максимума, за да помогнат на своя работодател да бъде още по-успешен. И да не се подхожда с предразсъдъци. Когато интервюирам по проектите по които работим, третирам всеки един човек като бял лист. Тоест, запознала съм се с автобиографията му, но за мен този човек е един бял лист, нямам предразсъдъци.
- Казвате, че нямате предразсъдъци и като „head hunter“ едва ли се сблъсквате с този проблем, но един редови българин на 50 години и отгоре трудно намира работа. Гледа се предубедено на него. Какъв е неговият правилен подход?
- Правилният подход е с положителна нагласа, защо нали четем, че петдесетте са новото 30. С увеличаване на възрастта за пенсиониране, човек на 50 е все още активен. Същият с 30, 35 и 40 години опит би бил ценен за работодателя с това, че може да предаде познания и да обучи следващите. В тази връзка, гледах филм за Райна Кабаиванска, която е на 90 години. Нейният майсторски клас в Нов български университет е една превъзходна инициатива на 23 години и се случва. Тази огромна личност Кабаиванска е един чудесен пример за хора с дългогодишен стаж, много експертиза и те трябва да бъдат ползвани. Когато си търсите работа и сте в ситуация с много опит, имайте самочувствието и покажете, че сте готов да развивате младите. Така ще има приемственост и ще има и даване, и взимане. Чувството за отговорност, за съжаление, не е много развито у хората, това наблюдавам. Няма значение какъв ангажимент си поел и какви пари получаваш - след като си се съгласил на конкретна работа и си подписал договор, от теб се очакват резултати. При недоволство, по-добре търси нови възможности, няма лошо лошо, вместо да се мърмори.
- Цитирам по памет виден наш политик: „Всички искат да стават IT-специалисти, не искат овчари“. Аз ще кажа и асансьорни техници, скоро няма да има кой да ги поправя асансьорите. В Софийския университет има освободени от такса специалности като „Компютърна химия“ и „Инженерна химия“. Съществуват програми на МОН с финансиране от ЕС. Но и заварчици, въпреки високите заплати от по 3000-3500 лева, наемаме от чужбина? Защо?
- Може би на повърхността тези специалности изглеждат трудни, но аз съм оптимист. Една хубава система за дуално образование, възстановяване на професионалните гимназии - познати едно време като техникумите, с програмите по МОН, с повече стажове за учениците от тези специализирани училища, ще се предизвика интерес. Най-лесно е да кажеш „не става“. Отговорът не ние го имаме, той по презумпция ни е ясен, трябва да видим как да стане „да“-то. С много усилия, много работа, ноу-хау отвън, няма нужда да измисляме колелото. Спокойно можем да черпим модели, да ги адаптираме към обстоятелствата тук и нещата ще се случат. Но трябва търпение и постоянство.
Нашият гост
Ирена Бушандрова има дългогодишна кариера в банковия сектор и в областта на подбор на топ професионалисти за ключови управленски роли. През последните 15 години работи за една от най-големите световни компании за подбор на кадри “Pedersen & Partners”. В свободното си време е ангажирана с менторство и подпомагане на млади таланти.