РСМ моментално активира чуждестранни „приятели”, бълващи вече от години змии и гущери по наш адрес
Победата в едно сражение проличава от реакцията на врага
Миналата седмица в рубриката си обясних какво означава думата „хаос” според древните гърци. Тогава тъкмо бе прието от Народното събрание т. нар. „френско” предложение за вдигането на нашето вето спрямо Република Северна Македония, което всъщност си е официално предложение на Европейския съюз. Та, във въпросната статия разказах за страшния ужас, който причинява хаосът. Но и за неговата съзидателна сила, пораждаща след разрухата самия живот.
Аз оприличих древния хаос на съвременния политически живот в България. И изминалата седмица не ме опроверга, а точно обратното. В калната и мазна парламентарна пехливанска борба вече всеки бъхти другия, забравяйки всякакви предишни клетви и уверения в любов. Използват се всички средства, валят обиди и компромати, разменят се крошета и ритници. Слава-Богу, само на приказки, а дано физически се размине с дърпане на вратовръзки!
На фона на гоненето на руски дипломати, на обвиненията в износ на оръжие към Украйна и други подобни шегички и задявки, темата за Северна Македония малко остана на заден план. Както показва досегашната практика, това не е никак на добре. Някои само това чакат, а и си го казват – стига с тази Македония! А аз вече подчертах, че приемането на френското предложение е само начало, а не край на отстояването на българските интереси срещу попълзновенията на онези в Скопие.
Още древните римляни са казали, че победата в едно сражение проличава от реакцията на врага. Още в деня на приемането на френското предложение северномакедонският премиер Димитър Ковачевски заяви, че неговата страна не го приема.
Последва още по-гневна реакция на опозицията от ВМРО-ДПМНЕ, митинги, проклятия и т. н. Което ясно показа, че край Вардар отлично са разбрали, че палачинката вече се е обърнала. Ако преди, насъсквани от РСМ, 26 европейски страни стояха срещу България, сега 27 членки на ЕС искат сметка от Северна Македония защо се противопоставя на предложения от Франция приемлив компромис. Както се казва на футболен език, топката сега вече е в тяхното поле.
Но РСМ въобще не се е предала. Моментално бяха активирани техните чуждестранни „приятели”, бълващи вече от години змии и гущери по наш адрес. Веднага се появиха заглавия от типа „България унижава и шиканира Северна Македония”. Ще припомня, че според Тълковния речник „шиканирам” означава „извъртам, заплитам, обърквам нарочно, преча, извъртам в съдебен процес”. А изречените по-горе думи са на американската политоложка Ясмин Муянович: „Ден след като ЕС каза на целите Западни Балкани, че могат да вървят по дяволите, Париж и София отделиха още малко време, за да продължат да унижават и шиканират Северна Македония. ЕС вече не е съюз на ценностите и принципите“.
Небезизвестният „балкански” специалист на германския „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ Михаел Мартенс, прочут със своята лобистика за РСМ и омраза към България, озаглавява статията си „Вето след ветото”. Той директно критикува така наречения „френски план“ за вдигане на българското вето върху старта на преговорите за еврочленство на Северна Македония. Особено показателен е следният пасаж на Мартенс: „Софийската маневра прилича по-скоро на някакъв българо-френски фокус, който ще позволи на България да се прибере на завет, а на Франция да завърши своето европредседателство поне с привидността за някакъв успех на политиката за разширяване към Западните Балкани“.
Друга голяма „познавачка” на българо-македонските отношения е австрийската журналистка Аделхайд Вьолфл. В „Дер Щандарт“ тя е изключително критична към френското предложение и към българските изисквания спрямо Северна Македония. Авторката на статията смята, че френският план е изключително проблематичен и прогнозира, че политическата цена за демокрацията и върховенството на закона както в България, така и в Северна Македония, ще бъде много висока, а намереното „решение“ противоречи на европейските ценности. Тя пише, че френското предложение взима предвид националистическите изисквания на България и праща топката в полето на Скопие, но там няма как да я отиграят, защото опозицията няма да приеме промени в конституцията. „При сегашното предложение обаче българското вето за пръв път се подсилва от ЕС, като в процеса на присъединяване се въвежда исторически и идентичностен мобинг, за който София здраво държи поводите в ръка.”
Журналисти от този тип свързват проблема с РСМ с политическата обстановка в България. Така Тобиас Цик пише в „Зюддойче Цайтунг“ статия под надслов „Български шахматни ходове“. Той предупреждава прогресивната либерална общност, че „между София и Брюксел се усилват сигналите, че Бойко Борисов отново може да влезе в сметките“. Бившият премиер имал няколко повода за добро самочувствие, сред които са падането на кабинета „Петков“ и похвалите, които получил от ЕНП заради дадената подкрепа за вдигането на ветото по преговорите със Северна Македония. И отново тръгвал в атака за да срине управлението на Петков –„едно правителство, което се опита да дръпне страната напред”.
Ето по този начин се представя отговорната позиция на ГЕРБ-СДС, чрез която буквално в „12 без 5” успяхме да променим мнението на цяла Европа. Всъщност становището на Тобиас Цик с нищо не се отличава от това на българските „реформатори”, крещящи навсякъде, че Македония е „дъвка”, „смокиново листо” и кой знае още какво, използвано от Борисов, за да се докопа отново до властта.
Така например, видният колаборционист по отношение на Северна Македония културологът Ивайло Дичев горко плаче в любимото на всички либерално радио „Дойче Веле”. „При опасност нациите се сплотяват зад лидерите си - така е по света. В България е обратното - разбягваме се на различни посоки. Днес страната сякаш се е разпаднала на парчета. В колко Българии живеем?” – риторично пита той. Българската държава била в тотална катастрофа заради свалянето на правителството, блокирането на парламента и взаимната нетърпимост между политиците.
Ами тук искам да попитам – кой докара България за това дередже? Кой месеци наред се разхождаше с вдигнати юмруци и разнасяше ковчези по площадите? И за какво? За да докара на власт клоуни като министъра на културата Атанас Атанасов, който с детски ентусиазъм си прави селфита в министерския кабинет. И който с лека ръка загроби самата идея за развитие на културно-историческия туризъм в третата по забележителности страна в Европа след Гърция и Италия – България.
А що се отнася до ползването на спора за Македония в мръсната политическа игра – стоп на подобно действие! Ето това е тема, господин Дичев, която може да обедини отново разпокъсаните парчета на нашата Родина!