С тежки раници, но с леко сърце двама от любимите приятели на д-р Емилова изкачиха поредния планински (и житейски) връх. Всяка година те не пропускат да „заредят батериите“ в нейната клиника
Албена и Павел – достатъчно е някой да спомене имената им в Клиника „Д-р Емилова“ и веднага се чува: кой връх са изкачили сега? А върховете, които тази необикновена двойка покорява, вече не са малко. Без да броим българските Мальовица, Мусала, Ком, Ботев и тъй нататък, двамата са качили Килиманджаро, най-високия връх на Африка, стигнали са до базовия лагер на Еверест и тази година – изключително трудния Митикас в планината Олимп. Върхът е по-нисък от Мусала с някакви си 8 м, но е страховит дори на снимка! Албена го сравнява с Кончето – най-опасният маршрут в Пирин, един тесен като нож скалист ръб на 2800 м над пропаст, който също са покорили тази година! В подножието на Митикас тя е била готова да се откаже, но е стиснала зъби и се е впуснала в най-опасното приключение в живота си.
Но това не е всичко, както казват някои реклами. Албена и Павел се върнаха през октомври от обиколка на връх Анапурна в Хималаите. Тази обиколка е един пълен кръг около върха на височина 5400 м, един ден път нагоре над базовия лагер. И също е доста труден маршрут. Защото двамата не само не са алпинисти, не само са на по 68 г., но и изкачват върхове отскоро, от три-четири години. Живеят в Солт лейк, САЩ, химици по професия, сега пенсионери, имат регистрирани патенти като инженери. Емигрирали са много млади с две малки деца. И са започнали от нулата, без никаква подготовка да изкачват своите житейски върхове. Но както и в алпинизма, така и в живота е изключително важно с кого качваш върха в двойка, с кого си „закачен“ на едно „въже“, на кого разчиташ да ти подаде ръка, ако тръгнеш да падаш, кой ще те вдигне на крака с една дума, ако се свлечеш от умора…
Сплотени, борбени, пълни с кураж и оптимизъм, любопитни като деца, интелигентни и деликатни, с фино чувство за хумор и най-важното - ЗАЕДНО, винаги ЗАЕДНО! И с огромна любов към България в сърцата си. По пътя към Анапурна държали връзка (там, където е имало интернет) с тримата си внуци в САЩ.
През 2020 г. в самото начало на пандемията Албена и Павел за пръв път идват в клиниката на д-р Емилова. Албена е в добро здраве, но Павел, бивш спортист, е с наднормено тегло, операция на коляното, която го отказала от ските, предстояща втора операция, и още куп здравословни проблеми. Пътувал е до България с апарат (малък компресор), който му подавал въздух докато спи, защото страдал от сънна апнея и дишането му често спирало през нощта. Без подготовка и четене в интернет на тема лечебно гладуване, Павел и Албена се доверяват на д-р Емилова, която ги спечелила още в първия разговор, и правят 20 дни на плодове и чай и 10 дни захранване.
Две години по-късно, през 2021 двамата летят за Танзания. Павел вече не носи апарата-компресор, а тежка раница, както и Албена – своята. Защото са в група за изкачване на връх Килиманджаро – 5895 м! От тогава двамата се запалват по трекинга или както още го наричат алпинизъм за любители, а между изкачените върхове изминават пеша маршрутите Камино (около 800 км) и Ком-Емине в Стара планина (към 700 км). Павел вече отново кара ски с внуците си, и това го прави безкрайно щастлив! Албена е с него навсякъде, с изящната си фигура и чаровна усмивка. Всяка година обаче Павел и Албена не пропускат да дойдат в клиника „Д-р Емилова“ за 20 дневен режим на плодове и чай с мед, да видят всички възможни концерти в България, театрални постановки, гостуващи артисти, да доведат децата и внуците си, за да им покажат отново и отново невероятната красота на България.
А сега за Анапурна – любопитни подробности от двамата ми любими възрастни тийнейджъри. Базовият лагер на Анапурна, третият по височина връх в света, е на 4100 м. А обиколката на върха, която двамата са направили, е различен, кръгов маршрут на 5416 м. „Запалихме се по идеята да го минем заедно с нашите двама приятели, с които миналата година се качихме до базовия на Еверест. В пъстрия и екзотичен Катманду се срещнахме с трима българи, които не са могли да се качат на Анапурна, защото е имало бури и ветрове. Стигнали са до над 7000 метра. Те ни окуражиха: щом сте качили връх Митикас, и Анапурна можете да качите. Признахме, че никога не сме се страхували така за живота си, както по пътя към митичния Митикас. От Катманду ни взеха с джип и пътувахме 13 часа до изходната точка към връх Анапурна. Последните 70 км са офроуд. Камъни, дупки, вали дъжд, стана тъмно като в рог. Спряхме, спахме по пътя и тръгнахме по-рано на другия ден.
Носехме по 5 кг на гърба, другите 15 кг носеха шерпите. Вървяхме по 5-6 часа средно на ден нагоре... Понякога ставахме в 4. Възхитителни гледки ни обгръщаха: високи склонове, меки есенни цветове, река, неочаквано синя… Спяхме в хижи, тип чайни, в тройна стая с баня – всичко е добре организирано. Карат газовите бутилки за топлата вода с коне. Над 4000 метра вече няма топла вода и баня, само външна тоалетна. Много ни впечатлиха надписите по пътя: не хвърляйте боклука, след 500 м има контейнери за пластмаса. Последният лагер беше на 4 800 м без баня, с външни тоалетни, на минус 10 градуса. Видяхме от лагера няколко лавини, толкова близо, сякаш можеш да ги докоснеш. На 100 м над лагера е езерото… , едно от най-високите езера в света. Храненето в хижите също е добре организирано – има стая с печка, която се пали след като залезе слънцето. Събираме се около нея хора от цял свят, понякога над 100 души, говорим, разказваме си истории. На печката се готви, има и меню, от което можеш да избираш. Ние се хранехме съвсем оскъдно – нямахме апетит, вероятно заради разредения въздух, избирахме главно варени картофи, ориз, леща, домати и ябълки… В раниците носехме шарена сол и чубрица, но и това не помагаше. Ябълки купувахме от малки оранжерии по пътя.
Качихме се до 5416 м, направихме един пълен кръг около върха и започнахме да слизаме. Последните дни бяха изключително трудни. Спирахме често да си поемем въздух, тази липса на кислород е изпитание за организма. (Албена едва успяваше да изяде един картоф, който Павел й нарязвал на осминки.) Спяхме увити в завивки с дрехите, ставахме през нощта, почти не се хранехме, защото нямахме апетит. Но усещането, че си на покрива на света, че гледаш сякаш Бог в очите, е незаменимо, неповторимо. Нямаме търпение да се върнем отново в клиника „Д-р Емилова“ през следващата година, за да срещнем там приятелите, които намерихме, да разкажем за приключенията си, тъй като само хора, които знаят какво е да се пребориш със себе си, за да бъдеш отново млад и здрав, могат да ни разберат.
Често ни казват: с парите, които сте дали за да обикаляте Хималаите, да спите с дрехите, да се храните с един-два картофа, е можело да отидете на Малдивите или на друг екзотичен курорт, да пиете коктейли по залез, да се излежавате на топлия пясък и да ядете до насита. Но ние само се усмихваме. Как да разкажем на такъв човек колко е ценно да знаеш, че можеш да се качиш още едно стъпало нагоре към космоса, да се почувстваш човек без възраст, да срещнеш целия свят по пътя си, да можеш да видиш възхищение в очите на децата и внуците си. Да се излежава на плажа всеки може. Но това не го прави млад.
Визитка
Д-р Емилова завършва медицина през 1969 г. и придобива специалности по вътрешни болести, ревматология и кардиология. Има и магистратура по здравен мениджмънт. Основава своята клиника през 1993 г., като прилага в нея метода на Лидия Ковачева, наречен омекотено гладуване с плодове и чай. От тогава до 1 август тази година през нея са минали над 52 000 пациенти.