Възможно ли е с лечебно гладуване човек да спре инсулина при диабет тип 1? Отговор дава историята на един забележителен майстор на кулинарното изкуство и необикновен пациент
Трябваше да поема този риск, защото искам да живея
Познавах бегло Алекс Гоцев от интервютата му и публикациите му в социалните мрежи. Била съм в ресторанта, който той създаде в съдружие – Комат, на женския пазар, вече част от модерната визитка на София. Вървите по живописната уличка „Братя Миладинови“, успоредна на сергиите с цялото това Вавилонско стълпотворение на хора, стоки, с шума, хаоса и мръсотийката и изведнъж – елегантна минималистична сграда в цветовете на тъмно дърво. А там е ресторантът, сбъдната мечта на Алекс, който от 20 години (сега е на 39) се занимава с кулинария, най-вече в Австрия, където е израснал и живял дълго време.
Точно преди 8 месеца получих от него съобщение: „Милена, здравейте. Прочетох последните страници на „Гладната революция на д-р Емилова“. Малко съм отчаян. Мислех си, че ще пише нещо за диабет тип 1. Нямате ли някаква история с някого, който се е излекувал?“
Най-напред забелязах, че не е написал „някой“, както биха написали 90 процента от хората, а правилното „някого“. Грамотен и възпитан мъж, казах си. Отговорих му, че в книгата има история на мъж, който не се е излекувал, но с веганско хранене и дисциплина е намалил инсулина до бебешки дози. Живее като здрав човек, работи, радва се пълноценно на живота. Оттогава с Алекс поддържаме връзка в социалните мрежи, знам, че се е срещал с д-р Емилова в София и ми писа, че ще отиде на консултация при нея във Варна. Но не знаех, че е гладувал цели 20 дни с 10 дни захранване. И… че Е СПРЯЛ ИНСУЛИНА!
Интелигентен и смел, Алекс не бърза да прави генерални заключения, но споделя как и какво е направил, за да изплува от отчаянието и да оздрави живота си.
„ Диагнозата диабет тип 1 ми поставиха през февруари, казва Алекс. - Не мога да кажа, че не съм имал симптоми: постоянна жажда, замаяност, главоболие, липса на енергия… Отдавах го на стреса в работата и на липсата на почивка. При това се оказа, че имам двоен диабет. От една страна имах нужда от инсулин, защото кръвната ми захар сутрин стигаше до 20, от друга – бях резистентен към инсулина, който си биех. Наистина бях отчаян. Но първото, което ми дойде наум, беше: спри животинските храни веднага, веднагически! И си спомних за опита ми в клиниката на д-р Емилова. Бил съм веднъж, на 19 години, заедно с родителите си, които са почитатели на метода на лечебното гладуване. Помня думите на д-р Емилова тогава: „Едно гладуване не решава проблемите. Това трябва да стане начин на живот и човек да промени храненето си.“
Тогава не я разбирах добре. Но книгата с нейните вдъхновяващи истории ми помогна да си припомня това и да взема решение: месец след диагнозата, през март отидох в клиниката. Лекуващите лекари в София ми казваха, че съм ненормален, че ще умра. Аз също се колебаех, не мога да кажа, че не съм имал съмнения и притеснения. Но трябваше да поема този риск, защото искам да живея като здрав човек. Моята тъща е ендокринолог, тя ме предупреди за опасностите, но и ме подкрепи и ми помогна да се науча да следя прецизно промените в кръвната захар с помощта на апарат.
Лекарите на д-р Емилова бяха доста разтревожени, когато отидох с идея за режим на плодове и чай. Защото там е принцип пациентите с диабет тип 1 да не гладуват, а да се хранят вегански. Но аз разговарях с тях, видяха, че мога да поема отговорност за себе си, пък и има денонощно наблюдение на пациентите, така че се поуспокоиха. И аз го направих: 10 дни на плодове и чай в клиниката, още 10 в къщи, после 10 дни захранване. Още в клиниката под наблюдението на д-р Емилова спрях инсулина. Бях удивен, когато тя ми каза, че мога да го направя. Защото аз, който цял живот се занимава с храна, не знаех, че плодовете се метаболизират по различен от простите захари начин. Че те не изискват инсулин, не вдигат кръвната захар така, както я вдигат сладкишите, месото, и особено млечните. Ако за мен е простено да не го знам, защото гледам на храната по друг начин, какво е извинението на лекарите и професорите, които не го знаят и забраняват на пациентите с диабет тип 1 или 2 да гладуват с плодове?
Когато научих, че млечните продукти имат отношение към автоимунната реакция на тялото, при която се унищожават клетките на панкреаса, аз се разделих с тях. Същото стана и с месните храни. Сега много рядко си позволявам месо, в малки количества и следя кръвната захар. Не е лесно за един кулинар и професионален готвач да промени така храненето си. Иска се дисциплина. Но резултатите от тази дисциплина са толкова сладки… Най-важният резултат е, че моят панкреас не е унищожен напълно от автоимунната реакция на организма, има запазени здрави клетки. Те се възстановиха с това гладуване и сега тялото ми произвежда достатъчно инсулин, за да се справи с храната, която приемам.
Но, разбира се, храната не е онова, което съм приемал преди. Половината от нея е сурова: плодове и зеленчуци. Системата за хранене на д-р Емилова е просто перфектна за хора като мен. До обед само чай и плод. Лек обяд с много фибри и постна храна. Вечеря в 18 ч., не по късно, отново постна храна. Отначало ми беше трудно да не се храня до 12 на другия ден, но сега се чувствам прекрасно. Сутрин съм пълен с енергия. Имам повече време и за себе си, и за семейството си, за дъщеря си. Тялото има нужда от тази почивка, за да се справи с храната, да се възстанови, да се изчисти. Това е процесът, наречен автофагия – организмът сам се справя с болните, повредени клетки, на тяхно място се появяват нови клетки. Така си обяснявам и възстановяването на панкреаса. Така си обяснявам много процеси в тялото.
За един човек с моята диагноза са изключително важни още две неща: физическото натоварване и сънят. Правя моя спортна програма в къщи. Ходя много. Тази умереност в храненето, въздържанието дисциплинират духа и чувствата. Доста по-спокоен и неподатлив на стрес съм. Опитвам се да помагам с пример и съвети на приятели. Не е тайна, че младите хора, които работят в ресторантьорския бизнес масово развиват инсулинова резистентност от начина на хранене и обездвижването. На тях им казвам, че да имаме лекар като д-р Емилова буквално „под носа си“ е благословия! Да имаме клиника с денонощно лекарско наблюдение, вдъхновяваща среда от хора, дошли да променят живота си там, да имаме лекари на своя страна – това е шанс, който всеки с диагноза диабет трябва да използва! Но за да заслужи този шанс, човек трябва непрекъснато да търси, да се образова, да подлага на съмнение всеизвестни „истини“, да отвори сетивата си и сърцето си за простите истини, които е пренебрегвал. И да вярва в себе си.
Визитка
Д-р Емилова завършва медицина през 1969 г. и придобива специалности по вътрешни болести, ревматология и кардиология. Има и магистратура по здравен мениджмънт. Основава своята клиника през 1993 г., като прилага в нея метода на Лидия Ковачева, наречен омекотено гладуване с плодове и чай. От тогава до 1 август тази година през нея са минали над 52 000 пациенти.