Това е историята на Маргарита Борисова, която е била изправена пред ужаса да загуби крака си, но е взела живота си в свои ръце и се е доверила на метода лечебно гладуване с плодове и чай
Събуждам се с усмивка, наслаждавам се на деня, на морето, на топлия чай, на усмивките на хората
Ако Маргарита си беше казала „Нищо не мога да направя“, „Ще търся нови лекарства, ще направя операция“, „Така ми било писано“ – ако си беше казала всичко това – днес вероятно щеше да бъде в категорията на хората с увреждания. Забелязали ли сте как в официалните документи на министерства и съюзи избягват думата „инвалид“, а предпочитат по-неясната дефиниция – „с увреждания“? Защото инвалид е болезнена дума, присъда.
През 2001-ма година, когато диагностицират 30-годишната Маргарита Борисова с болестта на Бюргер, тя не може да приеме спокойно диагнозата. „Затворих се в къщи и всяка нощ плачех. Не исках да виждам никого“, разказва Маргарита. „Нямах пулсация в артерията на левия крак заради тромбоза, от най-малкото усилие кракът ми побеляваше, не можех да измина 100 метра, трябваше да спирам и сядам заради стягащата болка.“
Маргарита постъпва в болница и минава през 30-дневен курс с тежки лекарства. Спира цигарите, защото лекарят я предупреждава, че заради тях ще остане без единия си крак. Ампутацията на крака съвсем не е далечна перспектива за хората, диагностицирани с болестта на Бюргер. Днес си припомня какво й е казал лекарят: „Няма значение какво ядеш, важно е да не пушиш.“ „Никой лекар никога не ми говорил за храненето и за връзката с това заболяване. Аз тогава сама стигнах до извода, че с моя начин на хранене съм предизвикала болестта. Днес съм убедена, че безразборното хранене, в което преобладават животинските храни, води до запушване на артериите.“ , казва Маргарита, сега на 54 години, баба на две прекрасни внучета. Ето какво още ни разказа тя:
„Послушах доктора и спрях цигарите, а пушех по кутия – кутия и половина на ден 12 години. Продължих обаче да се храня както си знаех. Когато бях малка, майка ми не ме пускаше на училище, ако не ми набута 2 мекици в устата. Хранех се с много месо и млечни, пържени храни. С малко плодове и зеленчуци, но с много сладкиши, с които компенсирах липсата на цигари. И естествено, напълнях 15-тина килограма. Започнах борба с килограмите. А в същото време бях на съдоразширяващи, и по традиция всяка година прекарвах по 10 дни в болницата. „Добре, че нямаш диабет“, ми каза лекарят. Това означаваше, че все още мога да избегна операцията, при която поставят байпас в артерията на крака с надеждата той да започне да се оросява с кръв. А след това? След това отново на съдоразширяващи, а перспективата да ампутират крака вече е съвсем реална.
Лечението не даваше резултат. Започнах да търся изход. През 2018 г. ми попадна филм, който сега често прожектират на пациентите в Клиника „Д-р Емилова What the Health ( в youtube може да го срещнете и като „Баси и здравословното“). Започнах да ровя, да търся повече по темата – как храненето може да се отрази на здравето, как някои храни буквално могат да ни разболеят, какво запушва кръвоносните съдове – в моя случай. Така стигнах до видеата с лекции на д-р Емилова. Изгледах и изчетох всичко по темата. И реших: ще си направя експеримент: 40 дни без животински храни, сладкиши и хляб. След успешното завършване на този мой експеримент бях на преглед. Лекарят бе учуден: установи пулсации на увредения крак! Бях толкова въодушевена, сякаш ми пораснаха криле. Продължих да се храня така цяла година. От време на време си имах прегрешения, но като тегля чертата, едва ли за една година съм изяла повече от 2 кг месо и сирене.
Следващата година отново бях на преглед, лекарят ме прегледа с доплеров апарат, който установява как се движи кръвта в артериите. „Няма запушване, каза той. Ти от нещо боледувала ли си тази година?“, попита той. Не, дори не бях забелязала, че не съм боледувала от обичайните грипове и настинки.
И тогава се прибрах, затворих се в стаята и се наплаках. Този път от облекчение. А крилете ми продължаваха да растат и заякват. Започнах да тичам на стадиона, отначало по малко, после - повече, започнах да качвам върхове планински. Днес – по 10 обиколки на стадиона, три пъти седмично, плюс йога, плюс преходи в планината и качване на нови върхове. След тази новина, че кракът ми е спасен, направих първото си дълго гладуване, 20 дни на плодове и чай с мед и 10 захранване. Всяка година от тогава правя такова дълго гладуване у дома, а захранването – в клиника „Д-р Емилова“. Там сякаш се пренасям в друг свят, с хора, които са сякаш от друга планета. Събуждам се с усмивка, наслаждавам се на деня, на морето, на топлия чай, на усмивките на хората, които ме заобикалят. През годината си правя спонтанни гладувания по 2-3 дни. Бях скоро в Тайланд – там е раят на тропическите плодове и човек с лекота може да остане там само на плодове. Научих се да си правя сладкиши без захар и вредни съставки, и Кулинарното училище на Клиника „Д-р Емилова“ много ми помогна в това да се справя с моята слабост към сладкишите. Мога да направя веган халва, която приятелите ми обожават. Храня се природосъобразно, само един-два пъти в месеца ям нещо животинско. Опитвам се да споделям своя опит с хора, които страдат от болестта на Бюргер или по някаква причина имат запушени кръвоносни съдове. Но не е лесно. Има хора, които предпочитат да събират пари за операция, отколкото да отворят очи и да направят усилие сами да се спасят. Затова аз споделям тук своята история. Вероятно всеки човек има зачатък на криле, но не всеки знае и може да ги накара да пораснат. А без криле как да се радваш на живота?
Визитка
Д-р Емилова завършва медицина през 1969 г. и придобива специалности по вътрешни болести, ревматология и кардиология. Има и магистратура по здравен мениджмънт. Основава своята клиника през 1993 г., като прилага в нея метода на Лидия Ковачева, наречен омекотено гладуване с плодове и чай. От тогава до 1 април тази година през нея са минали над 51 500 пациенти и огромната част от тях са излекували с този метод тежки хронични заболявания, обявени за нелечими. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.
Нахутен „омлет“
Има хора с алергии към яйца, има и хора, които са вегани и се питат как могат да ги заместят. Ето една рецепта за омлет без… яйца.
Продукти:
1 чаша брашно от нахут
по ½ ч. л. лук и чесън на прах
¼ чаена лъжичка черен пипер
1/3 чаша хранителна мая
½ ч. л. сода за хляб
3 стръка зелен лук
200 г гъби (по избор)
Добавки по избор: домати, спанак, лют сос, кълнове…
Приготвяне:
Смесете брашното от нахут, лука и чесъна на прах, черния пипер, хранителната мая и содата за хляб в малка купа. Добавете 1 чаша вода и разбъркайте, докато тестото стане гладко.
Загрейте тиган на среден огън. Изсипете тестото в тигана, все едно правите палачинки. Поръсете 1 до 2 супени лъжици зелен лук и гъби в тестото за всеки омлет, докато се готви. Обърнете омлета. Когато долната страна се запече, обърнете омлета отново и гответе другата страна за минута.
Сервирайте „омлета“ от нахут, гарниран с домати, спанак, салса, лют сос или каквото обичате.