Само след 10 дни в клиниката на д-р Емилова Диана Сандорф е готова да напише книга с това заглавие, по асоциация с наградения роман на Георги Господинов „Физика на тъгата“
Тази клиника не е „дебелариум“
Диана живее от 7 години в Австрия в малко градче близо до Залцбург, омъжена е и работи като мениджър по разработка на модели и качествен контрол в компания за спортни облекла. Казва, че си е подарила 10 дни в клиниката след години на усилена работа, 10 дни само за себе си и че за първи път прави лечебно гладуване. След като се върне у дома, ще продължи с още 10 дни на плодове и чай с мед, а после ще се захрани по индивидуална схема, направена й от специалистите в клиниката. Диана е дошла в клиниката с няколко излишни килограма, но не заради тях, а заради мъчителната мигрена, която я изваждала често от строя за два-три дни. Дошла и с усещането, че нещо не е наред с тялото й. Въпреки че редовно прави годишни прегледи и се учи да улавя сигналите му и да разбита симптомите на дисбаланса. Как си тръгва Диана Сандорф след десетте дни на чай и плодове в клиниката?
„Аз съм човек, който винаги подлага всичко на съмнение, наблюдава, търси факти и анализира. Дойдох тук след като изгледах много видеа и изчетох много текстове, свързани с работата на д-р Емилова. Всичко, което видях и научих обаче не просто надмина очакванията ми, а ме завладя, покори, откри ми една нова философия. Защото това не е просто клиника – това е една нова, модерна философия за здравето. А д-р Емилова не е обикновен лекар, както тя обича да казва за себе си, а будител и вдъхновяваща, изключителна личност. И тъй като обичам фактите, нека се обоснова.
Изненадите започнаха още на първата сутрин. Седнах с топъл билков чай на лекцията на д-р Емилова в залата, отвсякъде зад огромните витрини-прозорци тихо се вълнуваше морето, гледах как слънцето го позлатява и облачетата плуват над него. И вместо назидателна лекция (каквато, да си призная, очаквах), изведнъж гръмна весела музика. Д-р Емилова затанцува и увлече всеки един от нас, идвайки до него, докосвайки го, завъртайки го. Тя можеше просто да ни поздрави и приветства с думи, но вместо това тя докосна всеки един – физически, и му подари усмивката си. Лекцията беше много интересна, изпъстрена с хумор и шеги. Накрая тя награди с „дипломи“ хората, които са завършили успешно своя курс по лечебно гладуване. Към тези, които идваха за втори и трети път с натрупани килограми и завърнали се болести тя се отнася без осъждане, без критика!
Със съпричастност и човечност. Колко различна е тя от лекарите, които дори не те поглеждат в очите, когато те преглеждат, или пък ровят в телефона си. Оказа се, че всички от екипа – от лекарите до барманите - й следват тази удивителна философия. Усмихнати, ведри, шеговити, 100 процента концентрирани в разговора с теб. Усещането е, че тези лекари ти се посвещават – и младите, и опитните специалисти. Никъде не съм срещала така добре „сглобен“ лекарски екип, въпреки че правя всяка година обстоен медицински преглед. Никога не съм предполагала също, че в клиниката работи и офталмолог с отлична апаратура, с когото споделих тревогата за проблемите с очите си. Защото знам, че очите също дават ранни сигнали за дисбаланса в тялото, дори за поява на диабет. И от когото за пръв път получих не рецепта за капки, а обяснения на симптомите, съвети за хранене и поведение. Всички прегледи станаха без чакане, в определен час, без напрежение и стрес. Нещо, което ми е отнемало седмици и огромни усилия в Австрия, тук стана за два дни, в приятелска, ведра атмосфера. Когато се оказа, че показателите на черния ми дроб са влошени, без аз да настоявам, лекарите назначиха още изследвания върху вече дадената кръвна проба, обясниха ми защо и как се стига до това, как да променя начина си на хранене. За тези 10 дни в клиниката нито веднъж не ме заболя глава, нито веднъж нямах мигренозен пристъп. Чувствах се… щастлива.
Изненадите продължиха. Оказа се, че не само не ми е трудно да гладувам, но е и приятно. Всички онези симптоми, за които лекарите досега са ми изписвали лекарства, изчезнаха постепенно. Тук човек няма време дори да огладнее, заради редуването на плодове и чай с мед през два часа, както и заради наситената програма от сутрин до вечер: китайска гимнастика, танци, йога, медитация, масажи, екскурзии, лекции, кулинарни училища, прожекции, плодове коктейли и т.н.).
Изненада за мен беше и откритието, че тази клиника не е „дебелариум“, както я наричат и каквито са повечето уелнес клиники от този тип в Западна Европа, а център за здраве, който събира интелигентни хора. Хора, които знаят, че лекарствата не са решение, които са се научили да се вслушват в тялото си и не на последно място – ценят времето и парите си. Какво имам предвид? Да вземем моята мигрена. За нея ми предписват лекарства – те са някаква сума на месец.
Лекарствата нямат ефект, освен да тушират симптомите. Все по-уморена съм. Вземам мерки – отивам на спа център за два-три дни, това са сериозни пари. Кожата на лицето ми е повехнала, потъмняла, косата ми пада – отивам на дерматолог, правя някакви процедури, отивам на терапия за косата. Купувам си карта за фитнес. Всичко това, ако се сметне, струва няколко пъти повече от един престой в клиниката. След този престой без лекарства, само с плодове и чай и всекидневни разходки, гимнастика и йога на морския бряг изглеждам с няколко години по-млада от моите 45 години. За 10 дни съм свалила 5 кг и сега съм 57 кг при ръст 173 см. Никак не е лошо, нали? Сияеш, ми казват приятелки.
Но най-хубавото е, че се чувствам чудесно, щастлива съм, пълна съм с енергия и оптимизъм. И това се дължи не само от факта, че показателите ми са по-добри от тези, с които дойдох преди 10 дни. А и на това, че намерих своя център на равновесието. Че прекарах 10 дни с хора позитивни, усмихнати и добри, че намерих нови приятели, че дадох посока на усилията си да бъда добре, да бъда щастлива. Щастието има физически измерения, да. Тук усетих, че да бъда сама с мислите си, да слушам морето, да наблюдавам хоризонта, да се разхождам по брега ме прави щастлива. Щастие е да имаш уютен и красив дом, да споделяш със съпруга си една скромна вечеря, различна от клишетата, с които повечето хора са свикнали. Не изобилието, а простите, истински неща ни правят щастливи.
Щастлива съм, че тук успях да се наспя без проблемите, с които дойдох – безсъние и тревожност. И в същото време работих, тук има добър интернет и спокойствие.
Щастлива съм, че научих толкова много нови неща. Винаги съм наблюдавала тялото си, анализирала съм състоянията си без да търся готови отговори при „д-р Гугъл“. Сега ще променя храненето си с новостите, които научих в Кулинарното училище, ще мога да се грижа по-добре за здравето си. Винаги, когато в офиса чуя „яде ми се нещо сладко, ще предлагам моята рецепта за сладко – круши в блендера с малко канела. И моята рецепта за щастие, която открих в клиниката.
Визитка
Д-р Емилова завършва медицина през 1969 г. и придобива специалности по вътрешни болести, ревматология и кардиология. Има и магистратура по здравен мениджмънт.
Основава своята клиника през 1993 г., като прилага в нея метода на Лидия Ковачева, наречен омекотено гладуване с плодове и чай. От тогава до 15 август тази година през нея са минали над 50 000 пациенти и огромната част от тях са излекували с този метод тежки хронични заболявания, обявени за нелечими. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.
Рецепта
Червен ориз с печена тиква
Продукти за 2 порции
150 г червен ориз (обикновен пълнозърнест ориз или басмати също върши работа)
1 стрък праз
парче печена тиква цигулка
шепа чери доматчета
зърна от нар
пресен магданоз или кориандър
Приготвяне
Можете за изпечете тиквата за десерт и от нея да отделите един резен, който да нарежете на парчета задушавате праза във вода или вода и мазнина, добавяте ориза и варите до готовност.
Подреждате готовия ориз в чиния, добавяте парчетата печена тиква, нарязаните на половинки чери доматчета, пресните подправки и поръсвате със зърна от нар.