Срамота е срещу пари на западни фондации да лъжат, че не е имало робство, а еничарството било прекрасно
В последните години историята се превърна в една от най-коментираните теми - пренаписването u, премълчаването и прикриването на определени събития, винаги е разбунвало обществото. Защо и как се стигна дотам, какви са целите на подобни действия. Загуби ли България и битката за т.нар. „македонски език“, защо имаме толкова много йесмени в политиката. По тези въпроси разговаряме с акад. Георги Марков.
- Академик Марков, каква трябва да бъде националната цел на българските евродепутати в Брюксел?
- Бих им предложил да работят за това в Европейския парламент в Брюксел да се признае кирилицата за българска азбука. Там има латиница, има гръцка азбука, но има и кирилица, за която претендират различни държави, вкл. и съседите в Скопие. Смятам това за много важно във връзка с предстоящата покана към Северна Макеония за присъединяване към европейската общност. Новите евродепутати от всички партии трябва да се обединят и да се разбере, че кирилицата е създадена от учениците на светите братя Кирил и Методий на българска земя - от Плиска до Охрид. Преди години бях в Улан Батор - столицата на Монголия, и останах много впечатлен - вървя по улиците и виждам как пише „аптека“, „нотариус“... - като в София. Оказа се, че те са запазили кирилицата. Казах им „Нашата азбука е от Охридското езеро до пустинята Гоби“ и те ми ръкопляскаха... Затова смятам, че това трябва да е наша национална цел, а предстоят и преговорите със Северна Македония.
- Писателят Димитър Томов точно преди година излезе в „Труд“ с такъв апел, който бе подкрепен от учени и интелектуалци, но не и от политици.
- Точно затова казвам, че трябва да е национална цел. Сега му е времето евродепутатите, независимо от какви цветове са, да престанат да се карат на мегдана, а да направят нещо, което наистина да ги обедини, и това да е азбуката ни.
- Преди дни стана ясно, че Северна Македония натиска Еврокомисията за приемане на „македонския език“. От наша страна обаче има само мълчание, предаваме ли се и за езика ни?
- Само едно ще им кажа. Бил съм в пленарната зала на Европарламента в Брюксел и там има кабинки, като на всяка една от тях пише от какъв език превеждат. Представете си там да се пръкне кабинка, на която пише „македонски език“? Затова трябва много внимателно да премислим. Не отричам правото им да се самоопределят, но техният т.нар. „македонски език“ е създаден въз основа на един югозападен български говор. През есента на 1944 г. Йосип Броз Тито поставя задачата на местните комунисти в Скопие с партизаните да направят македонска азбука. Събират се тогавашни „езиковеди“ и се прави азбука, малко различна от българската на основата на битолския диалект без „ъ-кане“. Смехотворна е тезата им, че македонският се е говорел още от времето на цар Самуил.
- Но какво става, акад. Марков, лека-полека като че ли България губи всичко, с което българите се гордеят? Е, поне папата като дойде, каза на всеослушание, че светите братя Кирил и Методий са от българските земи. Македонците пък се ядосаха...
- Кой знае още какво ни чака, защото ние не умеем да защитаваме историята си, тя като че ли вече ни става в тежест... Ние сме си виновни, защото най-напред подходът ни с подписването на договора с Македония беше погрешен. Първо трябваше да се изчистят спорните въпроси - история, езикознание, етнография, фолклор и тогава да подписваме. Не да се създават комисии и да се протака във времето, докато македонците бъдат приети с наша подкрепа в ЕС и там да поставят въпрос за някакво македонско малцинство в другата част на Северна Македония. Защото Пиринска Македония географски всъщност е Северна Македония. Кой го допусна това и защо политиците го проспаха? Кой им подсказа, че могат с мнимо разбирателство да оформят спорните въпроси за далечното бъдеще? Ето, гърците намериха подход и ги отказаха от античното им наследство. А къде сме ние, къде са политиците ни, дипломатите ни?
- Е, всеизвестен факт е, че нашите политици открай време са си йесмени.
- Да, йесмени са, това е сателитният синдром - както знаем Чичо Сам изгони Дядо Иван. И сега този Чичо Сам като каже нещо, веднага оттук се чува: „Рапорт даден!“.
- Простете за песимизма ми, но поне Вие виждате ли изход? Лека полека ще приемем и македонския език и всичко, което ни кажат началниците от Брюксел и отвъд Океана. Кажете нещо оптимистично...
- Оптимистичното, което мога да кажа, е за Виктор Орбан. Тези същите началници го ругаят, но той не им се дава и защитава интересите на страната си. Европейски фондации хвърлят милиони, за да формират европейска идентичност в българите: първо сте европейци, а после се пишете каквито искате - така искат. Е, как да стане това, като преди 13 века на Балканите не е имало Европейски съюз. Как така? Съжалявам, но ние първо сме българи. И това трябва да бъде казана ясно в Брюксел. А не да превиваме гръбнак. Аз съм историк и не приема компромиси за това. Не приемам и тезата на някои от по-младите ми колеги, които се обвързват с определени фондации. И спазват народната приказка: Който плаща, той поръчва музиката.
- Загубва се чувството за историчност у българите, историята вече не е това което е. За големите държави на Запад обаче не съм чула да има такова пренаписване, рязане на цели исторически периоди.
- Ама те искат да премахнат историята тук! Да, и не преувеличавам. Ето, в една Франция техният президент Макран - либерал и глобалист, като пламна Нотр Дам, още същата вечер заяви на французите: „Това е символът не само на френската нация, но и на цялата европейска цивилизация“. Само дето се срамуваха да кажат думата християнска, за да не дразнят милионите мюсюлмани, приютени от бившите колонии. А на нас ни забраняват да се увличаме в националистически крайности. Само че ние имаме национална история, имаме национални герои. Това е кощунство! И върхът на наглостта е, че искат да посегнат точно на тях чрез т.нар. очовечаване на историята. Ето какво казват за Левски - „да, национален герой е, но и той е бил човек. Хайде напишете за човешкото у него - за годениците му например.“ Ама чакайте, Левски има „нечут характер“, както казва Ботев. Те обаче искат да ни лишат от националните герои, защото са част от националната ни гордост. Иначе французите си се гордеят със светата Жана д“Арк.
- Академик Марков, думите на турския посланик у нас отпреди седмица за изучаване на турския език в училищата взривиха обществото. Вярно, че сега е предизборен период и всеки има полза каквото и да каже, но как приехте Вие казаното от него?
- Това изказване беше нагло. Обществена тайна е, че в турските предприятия у нас българите са дискриминирани. В тях се говори само турски език. Дори да има свободни места, не се взимат хора оттук, а за по 6 месеца идват работници от Турция - това е известно. Не искат да назначават българи. И целта на такова действие е да се обезбългарят т.нар. смесени райони. С инвестициите си Турция има дългосрочна политическа цел както в индустрията, така и в земеделието. Тъй като Турция не може да купува земи в бившия Дунавски вилает, затова чрез подставени лица се купуват за жълти стотинки хиляди декари. И изведнъж турският посланик в присъствието на българския министър-председател каза една известна истина. Какво се правят на ощипани, сега ли го разбраха нашите? Наистина ли сега разбират, че турските инвестиции имат дългосрочна политическа цел - насаждане на влияние.
- Как ще коментирате тезата на някои либерални говорители, че турско робство не е имало и това е някаква „архаична концепция“, а еничарите са „правили блестяща кариера“?
- За такива само един „шут!“. Още от 1992 г., когато ДПС подкрепяше СДС - тогава още нямаше „депесарски шут“, се опитаха да вкарат османското присъствие в учебниците, но това не мина. Те обаче продължиха и от раздела за Възраждането изхвърлиха кланетата в Батак и Перущица - това се случи при Филип Димитров през 1992 г. Ето как се опитват да пренапишат историята. За това намериха разни фондации с антрополози и политолози в тях. И сега знаете ли, че събират учителите, като отново ги подготвят за пренаписване на историята. Някаква османистка рекла: „Тогава българите са имали много деца, не е като сега, и тогава много майки са давали някое от най-развитите си момчета, защото така детето щяло да има кариера в Османската империя“. Как може да се говорят подобни глупости - никоя майка не е давала невръстното си дете, това е било кръвен данък.
- Да, но тези хора го твърдят убедено и гласът им се чува зад всички каменни дувари, чува се в ефира.
- Убедени са, защото им плащат! Те работят за тези фондации срещу пари. Знаете ли някои от тях какво ми казват: „Да, ама вие сте академик, уредили сте си кариерата, а ние стоим за 500 лева в Академията.“ И взимат още 500 лева от някоя фондация. Не го оправдавам това. Излиза, че Ботев и Левски са говорели за турско робство, но не са знаели, че няма такова. Вярно, че има реформи в Османската империя през средата на XIX век, но има и пазар на роби в Истанбул. Вярно е, че има чорбаджии, но българинът е второ качество човек в империята, защото е гяур и неверник. Ислямът не приема друговерци. Или приемаш исляма, или ставаш еничарин или велик везир. Голяма част от великите везири не са етнически турци. И това трябва да се разбере.
- Чакайте, ще Ви репликирам пак с тяхна теза: „Ами чорбаджийските къщи на богатите българи през Възраждането, по няколко ката са имали“?
- Смешници! Язък, че уж имат сиво вещество в главите си. Да, в средата на XIX век вече има големи къщи, и черквите ни не са вкопани в земята, но правоверният винаги може да ти нахлуе в къщата и да ти задигне дъщерята, да я отвлече. Гяурът освен това не може да бъде и свидетел в османския съд. Като пътуваш от Копривщица до Карлово винаги си под заплаха да не стигнеш там, за кърджалийското време не знаят ли? Приказват така: „Ние смятаме, че е нямало турско робство, погрешно е било чувството, че османското присъствие е робство“. Само ще припомня една свещена глупост на същите тези хора, която и един президент, вече бивш, повтори: „Който ни освободи, той ще ни пороби“. Не може така да фалшифицираме Левски и Ботев. Разбирам, че им плащат от фондациите, но такова самооплюване минава всякакви граници.
- И пак стигаме до началото на разговора. Какво остана от нашата България - както казват някои хора, остана u само територията?
- Още не са ни превърнали в територия, но не можем да позволим искането за заличаване на нашата национална памет,. Няма да позволим да посягат на българския език и да твърдят, че това е в името на една общоевропейска идея, защото другите не правят така. Чиновниците от Брюксел и тези в Анкара изглежда са намерили линията на най-лекото съпротивление. И пак ще кажа - въпросът дори не е дори за езика, а за турската стратегия на проникване в България. И в икономика, и в политика, и в култура, дори в написването на историята ни. Имаше преди години един зам.-министър на образованието от ДПС, който заедно с тогавашния шеф на Комисията по дискриминация Кемал Еюп, бяха направили проект за 900 000 лева. В него пишеше как ще махнем Чинтулововите бунтовни песни, които засягат народа отомански. Ще махнем и стихотворението на Ботев, в което той казва как „турчин бесней над бащино ми огнище“. И „Под игото“ ще махнат, защото в края Бончо бил напопържил Мохамед като видял отрязаната глава на Бойчо Огнянов. Имаше заседание в Народното събрание в зала „Изток“ по този въпрос. Как може такова нещо - да посегнеш на Ботев, Вазов и на Чинтулов?! Умът ми не го побира! Не може в името на съвременната политика да фалшифицираме историята.
- Е, то и световната история вече не е това, което е била.
- Да, посягат и на нея. Правят се филми за „решаващия“ Втори фронт по време на Втората световна война в Европа - разни холивудски измишльотини и това се дава до втръсване по българската телевизия, по канала „Хистори“ - разпространяват фалшиви новини. Точно такива са тези лъжи. Крият, срамуват се да кажат, че Източният фронт е решаващ. И още - не смеят дори да споменат, че от 60 милиона жертви в тази война 26 милиона са съветски граждани. Политическата коректност е новата цензура. Идеологическата цензура отпреди 1989 г. сега е заместена точно от цензурата на политическата коректност, която води до най-страшното - автоцензурата. От която дори и американската армия не може да ни освободи. По-младите трудно различават истината от полулъжата. А тя е по-страшна. И днес живеем в XXI век, който е връх на демокрацията. За това пазете историята. Историята казва всичко. Не политиците.
Нашият гост
Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 г. Завършва история в Алма Матер. Специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ. Професор, д-р на историческите науки, академик от 2008 г. От 1993 г. до началото на 2012 г. е директор на Института по история при БАН. Автор на повече от 20 книги и учебници, написал е десетки студии и монографии.