Мидхат паша се страхува от войната и моли Бисмарк за пощада
На 3 март България ще отбележи 140-години от Освобождението от турско робство и възстановяването на държавността си. Макар в последните години заради политическата конюнктура да се правят опити за нов или по-различен прочит на събитията тогава, фактите не могат да бъдат скрити. За най-важните неща в тази война и някои прикривани истини с години разговаряме с един от водещите български историци акад. Константин Косев.
- Академик Косев, готова ли е била Русия да води война с Турция преди 140 години, довела до Освобождението ни от турско робство?
- Войната през 1877-1878-а наистина е била неизбежна. Но ще уточня, че Руско-турската война е крайно нежелателна за царя и руското правителство. Това е най-спорната война и Русия не е готова да воюва. Нито икономически, нито финансово, нито военно. По някакъв начин руската армия дори е невъоръжена.
- Как така е невъоръжена, какво имате предвид?
- Ще ви дам следния пример за илюстрация. С голямо желание да се бие срещу турците в България идва 20-годишният княз Николай Яшвил, който е племенник на генерал Гурко. Но за да пожалят младежа, го пращат в Източния отряд, където няма военни действия – в Попово, Разград, четириъгълника Шумен-Варна-Силистра-Русе. Писмата на младия княз са издадени в книга на БАН и в едно от тях той пише до баба си: „Бабо, дойдох да видя истинска война, но тук ме третират като малко дете, и все ме пращат в щаба при комендантите, където няма война. Искам да ида при вуйчо ми.” Князът описва как берат плодове от градините и вече си е намерил приятел – турчин, който му подарил истинска пушка. Това става точно през лятото на 1877 г. Руската армия тогава е въоръжена със стари пушки. А царят обявява войната от немай къде на 24 април 1877 г. Тя обаче не започва веднага, а след три месеца.
- Защо? Нали една война обикновено се започва с цел да бъде изненадан противникът.
- Да, така е. И в случая дори се дава възможност на противника да направи укрепителни съоръжения и по Дунавския бряг, и по Стара планина. Офанзивата започва чак на 27 юни при Свищов. Междувременно Генщаба три пъти променя плана на войната, което говори за голямо колебание. Първия път главнокомандващият Николай Николаевич казва: „Война докрай. Крайна цел: Цариград!” Обаче министър-председателят Горчаков отговаря: „Не, няма да можем да водим такава война, ние ще водим война проформа – до Балкана, след това турците ще се уплашат и ще искат примирие.” Николай Николаевич като вижда това, прави скандал и отива при Александър II: „Каква е тази война, какво е това нещо?” И царят нарежда да се направи друг план – война докрай, война до Цариград.
- Но докато се колебаят в плана за войната, тя трябва да се подготви дипломатически. Как действа руската дипломация?
- Много странно, официална Русия действа в концепцията - война до Балкана. Затова, когато започват преговорите с Австрия, руските представители сключват тайно споразумение, че бъдещата война, както и да завърши, няма да доведе до образуване на голяма славянска държава на Балканите. Освен това бъдещият мир ще бъде съгласуван с опонентите (Западните държави) на Русия по Източния въпрос и толкова. Австрия се задължава да не отваря фронт в тила на руската армия, а за награда ще получи Босна и Херцеговина. В същото време, трябва да се осигури и Великобритания.
- И как става това?
- Още на 20 май 1877 г. канцлерът и външен министър княз Горчаков пише писмо до руския посланик в Лондон граф Шувалов да се срещне с външния министър лорд Дерби и да му каже, че Русия ще води проформа война - и то до Балкана, както и че това ще бъде война от името на силите, подписали Цариградския договор. Тоест, Русия няма други намерения – тя ще води малка война и ще направи една военна демонстрация. И тази нота е връчена на Дерби. Главнокомандващият Николай Николаевич разбира за това и вдига страшен скандал. „Как така? Каква е тази малка война? Ние ще воюваме ли или не?”
- Руският цар как реагира?
- Цар Александър II е мек човек и веднага нарежда да се обадят на Шувалов да не връчва нотата. Но е късно - тя вече е дадена. Ето как Русия още преди да започне военните действия предварително се ангажира, че бъдещият мирен договор ще бъде съгласуван заедно с опонентите, с всички участници в Цариградската конференция (1876-1877).
- Но нещата все пак се променят, не стават точно така?
- Руският посланик в Турция генерал Игнатиев, който участва в преговорите, не е от правителството. Той се подчинява, но действа в името на военната партия на генералите и на славянофилите. Тя е много силна и графът е една от водещите фигури в нея. Той действа по свое усмотрение. Русия печели войната с Турция с голям зор.
- Обяснете защо - кой какви грешки допуска?
- Генерал Гурко с 12 000 души се насочват към Южна България - тръгват през Търново за Стара Загора, като с тях е и българското опълчение – нещо нечувано. При Стара Загора те търпят страхотно поражение и няколко десетки хиляди българи бягат заедно с руските войски зад Балкана. Това е неудачен ход за руското командване. Следващата принудителна грешка е при обсадата на Плевен. Добре, че турската армия на Сюлейман паша не успява да си открие път натам. Всъщност той не е никакъв военен, а един поет от Сорбоната, който извършва истинска лудост – с фронтална атака иска да мине през хребета на Стара планина за по-бързо и така да се озове в помощ на обсадената армия на Осман паша в Плевен. Сюлейман би трябвало да мине през Хаинбоаз, и русите, заели прохода, го чакат там. Затова на връх Шипка са само българското опълчение и два руски полка – Брянски и Орловски. Битката там е била буквално на ръба. Но за щастие върхът е удържан.
- Обсадата на Плевен е другата важна и решителна част от войната.
- Обсадата на Плевен продължава три месеца. Там се дават повече от 30 000 жертви – руснаци, румънци, финландци, поляци и др. Атаките са три. От възлово значение за изхода там е една голяма грешка на турците. Най-въоръжената турска армия – елитна, от няколко десетки хиляди души, която е в четириъгълника Силистра-Русе-Варна и Шумен, си стои на мястото и не мърда. Въобще не идва на помощ при обсадата на Плевен. Когато след това викат главнокомандващия Абдул Керим паша на съд, го питат: „Ти какво правиш там?! Защо не удари русите в гръб?” И той казва: „Не можех да повярвам, че това е истинска война...” Всъщност обясненията му са: „Мисля, че както през всичките предишни войни досега, руснаците ще дойдат от североизток през Добруджа. И не мога да повярвам, че са тръгнали да ни нападат с 200 000 души”.
- Излиза, че турците губят войната и заради лоша стратегия?
- Да, турците наистина губят войната от глупост. След падането на Плевен положението се усложнява. Руснаците знаят, че турците, които са много модерно въоръжени, всеки момент могат да дойдат. Неизвестността е пълна и тогава Гурко решава въпроса - това е и поантата на войната. В този критичен момент – средата и края на декември, ген. Гурко решава да мине Стара планина и да влезе в Южна България през Арабаконак. Този ход е невероятен за военната история! Това е блестяща операция, свързана с много усилия и жертви. Той изненадва турците, когато един ден се появява във Враждебна и те са направо смаяни. София е голям град, но в него няма военни части. И нито могат да прехвърлят елитни войски, нито да направят нещо друго. Русите влизат в София на 4 януари и почти веднага продължава към Пловдив и Одрин. Руската армия по същото време, начело с генерал Радецки, пробива турските позиции при Шипка-Шейново. Пътят към Стара Загора и Одрин е отворен. Точно в това време започват преговорите за примирие.
- Значи генерал Гурко обръща войната?
- Да, той е човекът, който решава войната. Това е регистрирано във всички документи, дори германското командване го поздравява. Това са бляскави резултати, които нямат прецедент във военната стратегия! Да минеш Балкана през януари в този студ е нещо страхотно. Тук много помагат и българите, които са водили руснаците по разни пътеки.
- Обратът във войната става факт.
- При това положение на 19 февруари 1878 г. руските войски вече са пред Цариград. И граф Игнатиев, който е опитен дипломат, заплашил турците, че трябва да се съгласят на условията, които той предлага. След толкова жертви и кръв поставяме условия – да бъде съединена, да се обедини в единна държава Санстефанска България. И той прави този проект по поръчка на цар Александър II. Както си му е редът, отива в Петербург да го съгласува с него. Междувременно той вече е чул за преговорите, които се водили във Виена и в Лондон, за тънките сметки, но се прави, че не знае, защото никой не му го е казал официално.
- Какви са реакциите на руския цар след предложенията на граф Игнатиев?
- Когато графът му показва основанията на мирния договор, Александър II се усмихва, подписва го, но изразява съмнения дали този проект ще могат да го наложат. Канцлерът Горчаков пък го подписва дори без да го погледне и казва - действайте. Граф Игнатиев се връща и в Сан Стефано подписва мирния договор. Няколко часа преди да сложи подписа си обаче, получава тайна депеша от Горчаков, в която се казва: „Генерале, договорът, който предстои да подпишете, ще бъде само един прелиминален/предварителен протокол. Истинският мирен договор ще предстои в бъдеще.” Графът е много ядосан и възмутен от тези долни игри. Той истински се притеснява какво ще стане ако българите научат, че това не е истинският договор и ще има друг.
- Значи санкциите от страна на Великите сили са били задължителни?
- Да, тогава след всяка война, независимо кой воюва, Великите сили трябва да я санкционират, тоест да препотвърдят мирния договор. Нашият договор трябвало да се препотвърди в Берлин. Притесненията са основателни и питат канцлера Горчаков: „Какво ще стане сега, когато българите научат тази работа, ще стане много лошо. Ние почнахме войната с желанието да се покажем, да си запазим репутацията, влиянието пред българите като техен верен съюзник и покровител. Това крие голяма опасност да рухне идеята за Дядо Иван.” И знаете ли какво е отговорил този мъдрец? Казал е: „Още по-добре. Защото тези българи ще видят как ние се борим на Берлинския конгрес в полза на тяхната Санстефанска България, ще видят кой е срещу нас и нашият авторитет тогава ще нарасне още повече.” И наистина от гледна точка на руските интереси те успяват да си запазят влиянието до ден днешен.
- Въпреки опитите да се наложат антируски настроения у нас, а и на Балканите, повечето хора продължават да симпатизират на Русия. Защо?
- Защото всички Балкански народи получиха своите държави, включително и ние – българите, благодарение на руската военна помощ. И колкото и да са били имперски амбициите на Русия, желанието й да ни помогне е било искрено. Да, вярно е, че те воюват и за себе си, за репутацията на Русия. Славянофилството там е страшно силно. Но истината е, че Русия помага на България да възкръсне, да възстанови своята държавност. И това не може да бъде забравено никога, колкото и сега да се правят подобни опити.
- А как се проявява Германия през войната?
- В хода на бойните действия Германия се проявява като лоялен партньор. В Берлин със задоволство реагират на руските бойни успехи, особено във връзка с победата при Плевен. Канцлерът Ото фон Бисмарк заедно с германското правителство безусловно одобрява подписания на 3 март 1878 година мирен договор в Сан Стефано.
- Всъщност Бисмарк е единственият политик в Европа, който мечтае за тази война.
- Да. И има нещо много интересно. На Цариградската конференция, на която Русия е изолирана и решенията пропадат, великият везир Мидхат паша се страхува да не започне война. Той отива в руското посолство и казва: „Вие слепи ли сте, не виждате ли, че Бисмарк ви тласка към война.” Убеден в това, той моли в писмо-послание Бисмарк за пощада. Обръща се не към Петербург, а към Берлин, което е любопитен ход на голям държавник. Но Бисмарк не му обръща никакво внимание, продължава с натрапчива агитация към руския цар Александър II да започне войната незабавно. „Ще охранявам вашия тил от Запад (Австро-Унгария), ако някой посмее да се намеси с военна сила. Пари ако ви трябват, аз съм насреща. Оръжие ако ви трябва, доброволци – насреща съм. Аз ще бъда вашият секундант във войната, ще поема защитата на руските интереси по време на войната с Османската империя“, казва Бисмарк. И точно в деня на подписването на Санстефанския мирен договор в официална реч пред Райхстага той точно очертава границите на българския етнос според картата на Хайнрих Киперт, която съвпада с границите на Санстефанска България.
- Но в Лондон и Виена са на друго мнение и ни прецакват?
- Прецакват ни заради Русия. Австро-Унгария и Англия решително възразяват срещу Санстефанския договор. Те открито заплашват Русия с военна намеса. Руската дипломация е принудена за компромиси и моли Бисмарк за съдействие като неутрален арбитър в започналите преговори. Русия няма достатъчно сили и потенциал да гарантира решенията на Цариградската конференция. Но доколкото техните интереси позволяват да си запазят репутацията, това го постигат. И случващото се сега на Балканите е завещание от точно тези събития, за които говорихме.
Нашият гост
Акад. Константин Косев е роден е през 1937 г. в Дупница. Завършва история в Софийския университет. Специализира в Мюнхен и Бон. Заместник-директор на Института по история на БАН и на Единен център по история на БАН (1973-1978). През 1990 година е министър на народната просвета и вицепремиер. Депутат във ВНС. Заместник-председател на БАН (1996-2007).