Историкът проф. Андрей Пантев пред „Труд“: Ситуацията днес е като в навечерието на Първата световна война

Америка остава най-великата сила, но загуби обаяние пред очите на света

Когато две православни държави се бият, някой трети потрива ръце

Професор Андрей Пантев е един от най-уважаваните и ерудирани български учени-историци. Преподавал е в САЩ и Великобритания, депутат в три парламента. Винаги е готов да направи съпоставка между вчерашния ден на България и днес, при това с интересни примери, с фино чувство за хумор и с понякога не дотам лицеприятни наблюдения за сънародниците си.

- Четиридесет и седмото народно събрание отива в история. Бил сте народен представител в три парламента, какво е мнението ви за сегашния, професор Пантев?
- Наблюдавайки го от моя диван, намирам, че доминират симулативните декларации и фарисейските обещания спрямо реалната ситуация и близкото бъдеще на нашето мило отечество. Правителството изкара шест месеца. Какъв коментар мога да направя за него? Добре боравят с 300-400 думи от парламентарния речник, добре са облечени, добре избягват преките въпроси. Въобще у нас се заражда идеята за професионалния политик, която сама по себе си не е лоша. Но хора, които досега са управлявали фирми, предприятия или фондации невинаги могат да управляват цяла държава...

- Дори да са завършили в реномирани университети на Запад като „Харвард, например?
- Намирам, че думата „Харвард“ леко олекна в очите на българите. „Харвард“ е комплекс от престижни учебни заведения. Дори и аз със скромната си личност имах една още по-скромна лекция за Александър Батенберг там - в „Бостън колидж. Така че пребиваването в едно учебно заведение, дори и неговото завършване, не е гаранция, че си подходящ за поста, който заемаш или се стремиш да го направиш.

- Един мастит политолог разви тезата по една телевизия, че в България е била извършена революция, започнала от площадите през 2020 година, хората свалили правителството и сега щял да започне вторият u етап, а президентът бил патрон на тази революция. Вашият коментар, професоре?
- Това не е революция, а по-скоро едно огромно разочарование от всичко това, което посрещнахме с големи надежди. Въобще в България има една ситуация, която наричам „залязване при изгрев“. Идват всякакви спасители, реформатори, европейци и минават няколко месеца и виждаш, че те правят същото, което е правено от тези преди тях. Това е голямата драма и голямата разлика - политик, както често се употребява тази дума, не е да бъдеш част от приятелски корпоративен кръг, а да си политик значи да изповядваш други принципи и други идеи. Сега всички са за пазарна икономика, всички са за НАТО, всички са против Русия. Каква разлика можем да открием, за да предпочетем пред избирателната урна някоя партия при положение, че общо взето са еднакви?

- Поради това предполагам, че ни чака предизборна кампания пълна с много популизъм?
- Вижте, популизъм не е грозна дума. Когато един бизнесмен дава хляб на един просяк, а другия не му дава, аз предпочитам бизнесмена, който дава един хляб на просяка.

- След като говорят за революция, има ли след нея реставрация - ето, свалиха революционното правителство?
- Не, това не е реставрация, а рутинна акция за сваляне на провалено правителство, посрещнато с големи надежди, Но както виждате те не изпитват никакво неудобство и никакво разкаяние за нищо, даже се хвалят.

- След като върна мандата, Корнелия Нинова директно обвини президента, че е част от групата, която е свалила правителството и че той много бърза да влезе във властта€ Това ще му бъде вече четвърто служебно правителство, не са ли много за пет години?
- Този разрив ми е много познат в исторически план. В крайна сметка Корнелия беше личностният фактор, който лансира този човек, към когото изпитвам определени симпатии. Аз бях в Банско и тя ми каза: Имаш ли нещо против да те номинирам, ти имаш повече номинации? Отговорих u, че аз не ставам изобщо за тази работа. Но засега той се държи сравнително равномерно, равновесно и в същото време направи и няколко разочароващи действия и изказвания. Но, така е, няма безукорни хора, и най-великите в световната история са били обект на основателен упрек от страна на тогавашното общество.

- Не е ли една от най-големите му грешки, че лансира Кирил Петков и Асен Василев и тяхната „Продължаваме промяната“?
- Точно това имах предвид.

- Да се върнем към служебното правителство. Не е ли странно, меко казано, хора, които никой не е избирал, да управляват държавата?
- Повече от странно е. Обикновено тези хора носят фарисейската идея за служене на народа, но не само нямат такава възможност, но по някой път нямат и такова желание. Това е цялата фарисейска драма на демокрацията, която е родена в Атина и в Щатите по един греховен начин. Говорим за атинска демокрация - а робите къде са? Говорим за американската демокрация, но без чернокожите, порториканците и жените! 

- Като заговорите за САЩ, какво е влиянието на т. нар. велики сили върху България?
- Естествено, че оказват влияние. Има желязно правило у нас това, което казват в Америка, да бъде прието. А самата Америка е разтърсвана от вътрешни драми. Тя остава най-великата и мощна сила, но загуби обаяние пред очите на света.

- С какво го загуби това обаяние?
- С вътрешните си идеали за явна несправедливост, с атаката на Белия дом, с преследване на инакомислещите, с намеса навсякъде, където някоя държава проявяваше самостоятелност - от Югославия до Либия - беше ликвидирана неоснователно по един непривлекателен начин. Америка остава сила, но не и упование за всички онези, които търсят по-добър и справедлив, поне политически, ако не и социален ред.

- А отношенията България-Русия? Стигнаха ли те до точката на замръзване?
- Да наругаеш Русия днес е част от добрия тон и тест за благонадежност. Даже като казват „руски газ“ в първата част думата е негативна. Аз намирам, че когато България и Русия са били в лоши отношения, това се е отразявало по-зле на България, отколкото на Русия. Русия има огромни интереси по цялото земно кълбо. Тука си мислим, че по цяла нощ Путин не спи и мисли как да свали този или онзи политически деец в България. Това е комплекс на всяка една малка държава, която се смята център на Вселената.

- Войната в Украйна е между два православни християнски народа, това не е ли парадоксално?
- Когато две православни държави се бият, някой трети потрива ръце. Нека напомня, че по време на Първата световна война България беше единствената православна държава, която се биеше на страната на австро-германския блок, което не бе добре за имиджа на българите. Когато си пред една чуждестранна аудитория ти трудно обясняваш как така България, която е освободена с усилията на Русия и отчасти Сърбия, след това се бие срещу тях? Срещу тези, които са допринесли за нейното появяване на европейската карта. Може да има триста аргументи от мастните читалищни историци за това, но трудно се възприема от една неутрална чуждестранна публика.

- Отново в парламента имаше дебати дали 3 март да остане национален празник на България, или за такъв да бъде обявен 24 май. Знам вашето мнение, правили сме доста интервюта с вас, но какво бихте казали на тези, които са против 3 март?
- Търсят начин да се забрави кой изгони турците от България. Кой създаде първата ни държавна единица, която по-късно бе разкъсана и разпарчетосана и ние свенливо подминаваме кои бяха инициаторите на тази делба.

- Един от мотивите беше, че 24 май е единственият празник, който не разделя, а обединява българите...
- Ако направим 24 май български национален празник, ние принизяваме неговото значение. Знаете, че и друг път съм казвал това. 24 май е празник на цялата славянска писменост, дори и култура. Ако го свием само в нашите граници, ние принизяваме делото на Кирил и Методий. Не можем да празнуваме 24 май само защото сме се научили да пишем...

- Мотив против 3 март пък бе, че на българския национален празник се веели и чужди знамена - руски...
- Какво като се веят руски знамена? Ако някой развее новозеландското знаме, ще бъде по-трудно възприето. Все пак на конете на руската армия се е веело руското знаме, което не е попречило генерал Гурко да бъде посрещнат в София и в Търново като освободител, а не като завоевател и окупатор.

- Една любима наша тема с вас е Македония, професор Пантев. Как ще коментирате приетото с голямо мнозинство от Народното събрание т. нар. френско предложение, с което дадохме зелена улица на членството на съседите ни в ЕС? Някои партии определиха това като национално предателство...
- Това не е национално предателство. Векове наред македонците са живели различно от българската държава. За съжаление там сме отивали едва когато Хитлер сломи Югославия. В Охрид се вдига българското знаме, след като е свалено нацисткото. Тези хора се чувстват различни от нас, независимо че безспорно и езиково, и културно, и етнически имат български произход. Има една фраза на британския премиер Гладстон, когато говори за отделянето на Ирландия от Великобритания: „Нека да се разделим като приятели, а не като врагове“! Това е валидно и в нашия случай.

- Македонският език също е тема на ожесточени дебати...
- няма спор, че този език е производен от българския. Но вече отдавна има катедри по македонски език във всички страни и даже континенти. Той вече е реален, не може да приемем, че те ще си говорят на български вкъщи и като отидат на работа или на пазар минават на диалект. Това е смешно. Всеки език отначало е изграден върху диалект, включително и българският. Във Франция това става с едикт на краля, така е и в Германия, където баварският език е различен, но официален е немският. Няма защо да се гневим от това, че македонците вече говорят по друг начин. Те са започнали да говорят на това наречие или диалект от деца и не можеш да го промениш сега, защото вече има много романи, книги, написани на този език и са преведени в чужбина.

- Кога според вас се формира македонската нация, в кой исторически период?
- Започва още в края на 19 век. Българите са преобладаващото население, но не единственото в Македония. Няма сериозен учен, който да не признава това. Даже в европейските ресторанти има македонска салата, която е нещо като нашата шопска, само че по-разнообразна.

- Има ли стремеж към възстановяване на старите империи? Руска, английска, турска?
- Има, разбира се. Има мечти и блянове, както ние мечтаем за Крум и Симеон. Но една ли това ще стане в този старомоден вариант. Говори се за англо-саксонска общност, за „руски свят“, все още някои писатели в Алжир пишат на френски. Не може няколковековно съществуване да бъде зачеркнато за стотина години.

- НАТО се разшири с още две държави - Швеция и Финландия и Русия вече има граница от нови 1340 километра с Алианса...
- Това е най-голямото нахалство. Прибалтийските държави станаха членки на НАТО когато Русия беше най-слаба и най-малко застрашаваща тяхната независимост. Едно е ясно - че руснакът може да е варварин, може да е благородник, може да е богат или беден - руснак насила отвън не можеш да го сломиш. Може само отвътре и това беше много опасно по времето на Елцин, когато отвътре започна да се ерозира руската държавност. Слава Богу, това беше преодоляно и днес Русия е неприятен, но реален факт и фактор в световната политика. Този обръч около Русия естествено ще получи и получава контрамерки. Това е изключително застрашително за световния мир. Ситуацията ми прилича малко на тази в навечерието на Първата световна война, когато всички държави се въоръжават в името на мира. И с един изстрел в Сараево избухна война, която доведе австралийци и сенегалци в Европа.

- Нашите баби тогава за първи път са видели черен човек...
- Да, имало и такъв случай. Една баба пита негър: Отдека си бе, дзвер? Оня вика - от Гана. А бабата - я те не питам как се казва майка ти бе, я те питам отдека си! 

- Това дрънкане на оръжие може ли да доведе до Трета световна война?
- Може, защото не е само дрънкане. Има застрашителна наситеност на бази, на подвижни оръжейни системи. По екраните виждаме доволни фарисейски усмивки, всички искат мир и просперитет и в същото време напрежението се повишава. Един ден предпазителят може да падне, ако не бъде затегнат още сега.

Нашият гост
Андрей Пантев е роден в на 26 март 1939 г. в с. Раковица, област Видин в учителско семейство. През 1954 г. завършва гимназия във Видин, след което следва “История” в Софийския държавен университет, където се дипломира през 1961 г.
Работи в историческия музей във Видин през 1962-1965 г., след което записва редовна аспирантура в Софийския университет. През 1984 г. става доктор на науките. Специализира в Англия през 1969 г. и в САЩ през 1979 г. През 1975 г. е избран за доцент, а през 1985 г. - за професор в Историческия факултет на Софийския университет.
През 1982-1984 г. Пантев преподава балканска история в САЩ. Бил е гост-професор във Великотърновския университет, Националната художествена академия, Пловдивския университет, УНСС, ЮЗУ и др.
Президент е на Българската асоциация за американистика от 1990 г., а от 1999 г. е председател на гражданското обединение “Св. Георги Софийски”.
Андрей Пантев е депутат в 39-о, 40-о и 41-вото Народно събрание от гражданската квота на Коалиция за България. На 14 юли 2009 г. той ръководи първото заседание на 41 Народно събрание, за избиране на председател на парламента.
Пантев е автор на над 300 публикации на български, английски, руски, испански, немски и на около 40 книги. Той е съставител и редактор на исторически сборници и енциклопедии.

TRUD_VERSION_AMP:1//
Публикувано от Тодор Токин

Този уебсайт използва "бисквитки"