Въпросът вече не е за украинците и за гражданите на Руската федерация, за човечеството като цяло
Историята се повтаря два пъти: първия път като трагедия и втория път – като фарс
Хубави метафори има за историята. Като почнем с „Историята учи, че никой не се учи от историята“ и стигнем до „Историята се повтаря два пъти: първия път като трагедия и втория път – като фарс“. Аз само бих добавил, че това повторение може да е и в обратен ред.
Към 21 юни 1941 г. Хитлер вече е провел една победоносна операция на Запад през 1939-1941 г., като само Великобритания не е капитулирала към този момент. През това време Съветският съюз се е изложил с Финската война и едвам е победил малката по население Финландия с цената на огромни жертви. Това е убедило Хитлер, че ако нападне калпавия според него Съветски съюз, ще го разгроми преди зимата и затова не е осигурил зимни масла за техниката и зимни униформи за войниците. Едно фатално, както се оказва, убеждение.
На 22 юни 1941 г. Съветският съюз е нападнат според плана „Барбароса“, а на 8 май 1945 г. Третият Райх капитулира безусловно и безславно. Нещо, което в плана „Барбароса“ явно не го е пишело. Оттогава Германия е окупирана страна и според специалистите тя ще си остане такава до 2045 г. А може и след това. Към 21 февруари 2022 г. Русия вече е провела една победоносна операция в Крим през 2014 г. и друга също така успешна операция в Сирия през 2015-2021 г. Междувременно Съединените щати са се изложили със светкавичното, макар и без жертви, бягство от Афганистан през 2021 г. С това безпрецедентно и позорно бягство САЩ оставиха техника за десетки милиарди на талибаните, но това е малката щета. Голямата е, че оставиха стотици хиляди сътрудничили с тях афганистанци на милостта на същите тези талибани. Само че, както е добре известно, талибаните милост нямат, а няма и да имат. Афганистанските сътрудници на американските власти, някои станали такива за пари, но други поради идеологически причини, бяха изклани, избесени и разстреляни от талибаните. Повечето от тях заедно със семействата си. Добра поука за бъдещи колаборанти.
Оцелелите млади афганистанци днес минават като широка река през пробитите ни южни граници и се мотаят из София в очакване на трансфер към западните страни. Някои ще дочакат трансфера, а други ще останат да ни обогатяват генофонда. Това ще ни е файдата, защото гордите иначе афганистанци не искат, не могат и като така няма да работят. Нито тук, нито на Запад. За другото – ще видим.
Слабостта на САЩ в Ирак, Афганистан и Сирия, политиката на отхвърляне на бялата християнска цивилизация, джендърството и другите крайно леви троцкистки западни идиотии, убедиха Русия, че ако нападне Украйна, то пропадналият Запад няма да й помогне и тя ще бъде разгромена за седмица, най-много за две. Фатално погрешно, както се оказа, убеждение.
На 22 февруари 2022 г. Русия нападна Украйна, а кога и как ще завърши войната даже великата Ванга, ако да беше жива, нямаше да може да каже. Тук някои биха ревнали „майната им на всичките“, както се каза у нас по повод на Православието. Само че въпросът вече не е за украинците и за гражданите на Руската федерация. А за човечеството като цяло. Ще го има ли това човечество? И ако отговорът е „да“, то в какъв размер и в каква форма ще го има?
През 50-те години на миналия век нобеловият лауреат по физика и един от бащите на Бомбата формулира знаменития си парадокс, днес известен като „Парадокс на Ферми“. Вселената, казва Ферми, е на 10 милиарда години. За това време би трябвало да са се родили и развили безброй цивилизации. Но къде са те? Защо не виждаме следи от тяхното присъствие в Космоса или на Земята? Това са въпросите на Ферми. А хипотезата му е, че след като Бомбата е измислена, все ще се намери някой идиот да я пусне. А иначе средната възраст на развитите цивилизации, от откриването на писмеността до създаването на Бомбата, се оценява на 12 хиляди години, или 480 поколения. Не искам да тревожа никого, но възрастта на нашата цивилизация е точно толкова.
Историческите аналогии не са важни заради поуките, които според първата метафора по-горе, ние нито се опитваме, нито някога ще извлечем. Историческите аналогии са важни, защото показват, че поне едно нещо е постоянно на този свят, и то е дълбинната ни генетична памет. Тя ни казва кои сме и ни заповядва какво да правим. „Убий другия“ казва тази памет. „Убий го, докато е слаб“ продължава паметта. „Ако пропуснеш, той ще те убие“ завършва паметта. Има едно императивно доказателство на тези твърдения. И то е, че ти си жив, именно защото предците ти са били безмилостни убийци. Които не са били такива, са пропуснали да си оставят гените в човешката популация.
А какво е обществената памет, която толкова бързо ни изстреля на върха на еволюционната пирамида на Земята? Още ли е толкова убийствено ефективна, или вече е разрушителна за самите нас? Скоро ще научим отговора на парадокса на Ферми. Или пък, няма да го научим, ако не остане кой да я свърши тази работа. Изобщо, бъдете здрави!