По бТВ, в предаването „Лице в лице“ служебният премиер Стефан Янев заяви, че „черните списъци“ се правили с цел защита на държавата, да не попаднели държавните и общински дружества под евентуални санкция.
Някак не звучи убедително това твърдение. Даже доста демагогски звучи, така по военно му. Ясно е, че служебният премиер Янев трябва да „защити“ действията на кабинета, за който отговаря. Още повече след публичната реакции, която мракобесното решение за създаването на „черни списъци“ произведе още в понеделник. От друга страна – от какво точно защитава държавата служебния премиер Янев?
От последиците на санкция по американския закон „Магнитски“, за която Европейският съюз много ясно се е произнесъл, че не се прилага на териториите на държавите членки. В Регламент (ЕО) № 2271/96 се казва, че Европа не прилага законодателство на трета държава, от което се създават ограничителни мерки за физически или юридически лица, които са под юрисдикцията на държава членка. Обратното се счита за нарушение на международното право. В този смисъл няма потенциална заплаха за българската държава от последиците на санкциите по „Магнитски“, наложени на български граждани.
Отделно, санкциите по „Магнитски“ също са пределно ясни – блокиране на собствеността на санкционираните лица на територията на САЩ и на тази, която се намира под контрола или владението на граждани на САЩ, блокират се всички дружества, в които санкционираното лице притежава 50% или повече, както и се забраняват всякакви транзакции от граждани на САЩ или транзакции на територията на САЩ (или транзитно през САЩ) – ни повече, ни по- малко. Къде в американския закон се казва, че държава (извън САЩ), на територията на която законът не се прилага (каквато територия е Европейския съюз), трябва да прави „черни списъци“ на санкционираните лица и на още десетки нови лица и фирми, които по неясно какви критерии ще бъдат определени като „свързани“ и потенциално възможни за санкциониране. И на тези лица, които са български граждани, се забранява от служебния кабинет да имат отношения с българската държава, разбирай отношения с администрацията, ведомствата, държавните и общинските дружества. Така, без процес, без присъда, само по решение на служебния кабинет, издадено при липсата на какъвто и да е закон, който да регламентира подобни санкции, се допуска грубо нарушаване на конституционно признати граждански права.
Мислихме се, че такова нещо е било възможно единствено във времената на тоталитарна България. Но уви, явно е възможно и днес, когато властимащите се самозабравят в стремежите си да се саморазправят с неудобните. Много ще има да обяснява българската държава пред Европейските институции и Европейските съдилища, как в една държава от Европейския съюз се допуска подобно чудовищно беззаконие. Защитаващите „черният списък“ медии от кръга „Капитал“ казват, да това не е законно, но било морално приемливо от обществото. Ако се върнем назад във времето то и национал-социализмът беше възприет с въодушевление от немското общество през 30-те години на миналия век, както и комунистическите режими веднага след Втората световна война. И до какво ни доведе това? Историята учи най- добре. Голямата разлика днес е, че България е правова държава, която се управлява от законите, а не от хрумванията на няколко служебни министри, приближени до икономическия кръг „Капитал“, които жадни за реваншизъм искат на налагат санкции на български граждани, без съд и присъда, с цел публично да ги дискредитират. Това е истината, голата истина, независимо от опитите на медиите на Иво Прокопиев да облекат в приемливи дрехи творящото се беззаконие.
А как премиерът Янев ще обясни призива му към частните банки (не държавните, а частните) да не работят с лицата от „черния списък“. Какво общо има това с „държавния“ интерес, който уж защитавал. Този призив цели единствено саморазправа и публично дискредитиране на десетки хора и фирми, за които нито има санкции по „Магнитски“, нито има наказания по какъвто и да е български закон.
Да не говорим, че медии като „Капитал“, „Медиапул“, Биволъ“ и „Фрог нюз“ вече публикуват списъци, слагат определени лица и фирми в него. Те от къде знаят г-н Премиер кой ще влезе в тези списъци? От служебният кабинет ли, и защо разполагат с информация от НАП, която следва да е данъчна тайна. Медиите на Прокопиев ли изготвят „черните списъци“? Явно да. Което отново показва единствената цел на творящото се беззаконие – списъкът да съдържа лица, неудобни на Прокопиев и на неговите политически приятели от „Да, България“. Целта е публична саморазправа, подобно на саморазправата с евреите по времето на Втората световна война и с враговете на народа след 9-ти септември. Тогава се лепяха звезди или се разстрелваше по доноси. Сега се изготвят „черни списъци“.
Днес министър Минеков пряко заяви, че и изпълнителния директор на БНТ Кошлуков ще влезе в „черния списък“. И Минеков ли участва в изготвянето на списъците? Много желаещи да пишат списъци г-н Янев, трудно ще угодите на всички.
И накрая, страховито е когато един военен започне да говори за „защита“ на държавата, но не от вън, каквато е функцията на армията, а за враговете вътре. Когато започне да посочва за врагове на държавата български граждани и фирми, без съд и присъда. Дойде време обществото да се замисли, дали не трябва да защити държавата от такъв военен. Защото и военната хунта е дошъл на власт с призива, че защитава Чили. А какво последва – стадиони, превърнати в концлагери и хиляди разстреляни и безследно изчезнали. Да, сега говорите за „черни списъци“ – наглед безобидно, но кагато човек го проумее, достатъчно страховито творение, в разрез със всякакви демократични принципи. А утре за какво ще говорите? За публични линчове ли? Така се започва...