Неземната пиар физика на агенцията работи срещу земната логика
Подозират фалшифицирани американски кацания
След Деня на космонавтиката западни изследователи отново обръщат внимание на факта, че NASA (National Aeronautics and Space Administration - Националната администрация на САЩ по аеронавтика и изследване на космоса) призна, че американските кацания на Луната са били фалшифицирани.
Уморенa от многобройните искания за анализ на „оригиналните записи от кацането на Луната“, агенцията трябваше да обяви, че те са... изгубени. Представители на NASA обясниха, че според тях персоналът се сменя често и младите и неопитни служители случайно са объркали етикетите на кутиите (става дума за 700 кутии!).
След това ситуацията се промени и те заявиха, че тези „оригинални записи“ вече не са налични поради съкращения на бюджета. А американците все още не могат да се върнат на Луната, защото... технологията също е загубена...
Западните изследователи пишат: „Нито един човек никога не се е издигал над 1600 километра над морското равнище. Освен когато ние се „отправихме към Луната“, която се предполага, че е на 380 000 километра, нали? И познайте какво, твърди се, че сме направили това през 1969 г., когато компютър с изчислителната мощност на графичен калкулатор е бил с размерите на къща. Ние все още нямахме обществен достъп до технологиите за микровълнови печки и видеомагнетони, но летяхме до Луната. Добре. Да се пренесем в днешния ден, след повече от 50 години по-късно, когато iPhone-12 вече има повече процесорна мощност от всички компютри на Земята през 1969 г. взети заедно. И сега NASA ни казва, че не можем да се върнем на Луната, защото сме „загубили технологията“.
За да осветли донякъде негативния ефект от подобни признания, в края на март NASA отново започна да протака „лунната тема“. Според съобщенията в медиите още през тази година Nokia възнамерява да разположи своята 4G (LTE) мобилна мрежа на Луната - за използване от мисията на NASA Artemis-1 („Aртемида-1“), чиято цел е „да установи присъствието на човек на Луната“.
Истинската цел, очевидно, е нещо друго. Първо, в пиар кампанията на самата Nokia, която след колапса на пазара на мобилни комуникации е готова да се впусне във всякакви приключения и сега се позиционира като производител на телекомуникационно оборудване и в транснационална IT компания. Второ, това е нов кръг от лунно-космическо „промиване на мозъците“ на американците.
Факт е, че САЩ все още не разполагат със свръхтежки ракети-носители, способни да доставят човешка експедиция до Луната, без която по принцип не може да има никаква експедиция. Falcon Heavy все още не може да лети до Луната дори теоретично, тъй като NASA се отказа от използването на тази ракета.
Мисията Artemis-1 за връщането на американците на Луната е „на няколко етапа“ до 2024 г. и беше обявена от САЩ преди около пет години. Според мисията на NASA Constellation („Cъзвездие“), приета от федералното правителство и Конгреса през 2005 г., и кацането на американците на спътника на Земята трябваше да се осъществи още през 2018 г. (но самата програма, след като похарчи бюджета, беше тихо покрита през 2011 г.). Разбира се, днес всички, включително NASA, са забравили за това.
Няколко ясни примера за това как неземната пиар физика на NASA работи срещу земната логика. Смята се, че кацането на Нийл Армстронг на Луната е документирало всичко, до размерите на стълбите и разстоянията между стъпалата.
Познавайки дължината на стълбата, получаваме истинска скална линийка, чрез която можем да определим височината на астронавта. Според NASA растоянието между напречните стъпала е 9 инча, т. е. 22,86 см. Разстоянието между две стъпала е около 45,5 см. Сега можем лесно да изчислим височината на „лунния астронавт“ че е 140 см. Но височината на Армстронг е 180 см. Сега малко повече за снимката на предполагаемата лунна следа, оставена от Н. Армстронг. Смята се, че е оставена от мъж с тегло 77 кг. Добавете към това тегло и теглото на костюма A7L, заедно с пакета на системата за поддържане на живота, който според различни източници е тежал от 48 до 54 кг, и получаваме общо тегло между 120 и 131 кг. Гравитацията на Луната е 6 пъти по-малка от тази на Земята, което означава, че теглото на астронавт в тази екипировка ще бъде само около 20 кг.
Лунната почва, в която се предполага, че е направен този отпечатък, се състои от реголит. Любопитен изследовател проведе експеримент у дома си върху подобна почва и неговото тегло от над 90 кг остави отпечатък от само няколко мм. За да оставите отпечатък от няколко сантиметра върху реголита с обувка, трябва да сте слон или да сте стъпили в слой от някакъв полутечен разтвор. Но само че, в реголита няма никаква вода...
А ето и фрагмент от самата лунна почва, която беше донесена от небето от астронавтите на „Аполо 11“ и представена на премиера на Холандия. В резултат на това се оказа... че е парче вкаменено дърво. Скандалът беше официално съобщен от BBC News през 2009 г.: „Експертите се усъмниха в автентичността на камъка още през 2006 г. и анализът потвърди това подозрение. Правителството на САЩ все още не е коментирало ситуацията“.
Според официалната версия от 1969 до 1972 г. американските астронавти са извършили 6 кацания на Луната, да не говорим за луноходите. Когато китайският луноход Yutu-2 кацна на Луната, експертите от Китай се сблъскаха с определени проблеми. Най-модерната технология трябваше да бъде поставена в „спящ“ режим поради спад на температурата в рамките на 300 °, защото просто тя нямаше да може да издържи. Във връзка с това откритие китайските учени зададоха на американците неудобния въпрос: дори нашата желязна технология страда от температури, няма ли да споделите вашата тайна, как вашите астронавти оцеляха там?
В XXI век САЩ признаха, че нямат скафандрите, технологиите са загубени, а пробните екземпляри са били уникални.... Костюмът от 1982 г. нямаше собствена система за поддържане на живота, и той получаваше енергия и въздуха за дишане от спускаемия модул (да се чете: имало е нужда от захранващ маркуч). Външният вид също повдига въпроси. След модерния и маневрен костюм превръщането на астронавта в Громозека от научнофантастичните книги на Кир Буличев, тромав и лишен от независимата система за поддържане на живота, изглежда като една деградация.
В описанието на кацането на екипажа на „Аполо 15“ се споменава забавен куриоз: „След като свалиха скафандрите, астронавтите откриха, че микробиологичният филтър на резервоара за питейна вода е протекъл и 10 литра вода са изтекли на пода. Филтъра беше отстранен, а дупката беше запечатана херметически.“ Тоест, докато астронавтите на NASA са се разхождали по повърхността на Луната, водата е текла почти с кофи в лунния модул. В същото време, когато астронавтите са слезли на повърхността на Луната, те са оставили люка отворен и целият въздух от кабината е избягал. Връщайки се обратно, те са затворили люка, запечатали са кабината херметически и са я напълнили с дихателна смес. Но водата не може да съществува във вакуум. Тя или кипи или веднага се изпарява, или се превръща в лед и също се изпарява. След като астронавтите са вървяли около 6 часа на Луната, резервоарът с питейна вода е трябвало да бъде празен. Или астронавтите са забравили училищния си курс по физика и поведението на течностите във вакуум?
Да си припомним и снимката на Бъз Олдрин - един от първите американски астронавти, за които се твърди, че са стъпили на Луната, и чийто кацане е заснето на видео и на снимка. Десетки години по-късно, след като отлетя до Хавай, той направи снимка за памет, което отново ме накара да се съмнявам в истинското място на заснемането на „кацането на Луната“. Ако кадрите не са фалшифицирани, тогава Бъз просто има изключителен талант да намира едни и същи „хълмове“ и на Земята и на Луната...
(Превод за “Труд” News - Павел Павлов)