През 1960 година Европейският съюз е представлявал 36% от БВП на света. През 2008 година САЩ задминава ЕС по БВП. Днес икономиката на Щатите е 50% по-голяма от тази на Европейския съюз.
Как се случи това и защо Европа изостана толкова много от САЩ?
Европейският съюз остава най-големият единен пазар в света. Със своите почти 450 милиона души, разпределени в 27 държави, по численост бием САЩ с техните 334 милиона души в 50-те щата. Въпреки това, продуктивността на населенията ни демонстрира сериозен контраст.
От 2010 година досега, продуктивността на ЕС се е увеличила с едва 5%. Тази на САЩ - с 22%. Тази стагнация се вижда най-ясно в технологичния сектор. САЩ държи близо 69% от технологичния пазар, най-вече благодарение на своите гиганти Епъл, Амазон, Фейсбук, Майкрософт и Алфабет (Гугъл). Втора е… не, не Европа. Азия всъщност е втора, с 27% от пазара и големи фирми като Тенсент, Самсунг и Алибаба.
Европа е почти 7 пъти по-малка дори от Азия със своите 4% от пазара на технологичните фирми. Единствената голяма фирма, която си струва да се спомене, е немската SAP.
В Европа няма нито една фирма за над трилион долара. В САЩ има 9. Средното време за развиване на старт-ъп в Европа е 18-24 месеца. В САЩ - едва 1-2.
Истината е, че на Европейския съюз не му липсва талант или човешки капитал. Голяма част от технологичните фирми в САЩ са създадени от европейци и много европейски фирми са се изнесли към САЩ от финансовата криза досега. Именно около 2008 стана очевидна най-голямата разлика във философията на ЕС и САЩ - докато Америка търси иновации, Европа настоява на регулации.
Няколко фирми все пак успяват да достигнат високо ниво, като например Спотифай, която е шведска фирма и достигна до 100 млрд. долара пазарна оценка преди няколко дни.
Всичко това беше описано и в доклада на Марио Драги, който направи сериозен опит да насочи Европа в правилната посока. Редица европейски инициативи също настояват за създаване на единен европейски старт-ъп, да се улесни създаването на технологични фирми и да имат достъп до капитал от всички държави в ЕС. Близо 13 000 подписа са събрани за една от инициативите - ЕС ЕООД.
Въпреки това, дори днес ЕС настоява за масови регулации, вместо за иновации. Европейската комисия все още търси как да цензурира, контролира и добавя още формални изисквания към всички технологични фирми в Европа. Докато се борим да променим тази философия, Илон Мъск ще ръководи департамента за правителствена ефективност в САЩ и се очаква още повече да подобри средата за технологични фирми, като намали тежестта на правителството и регулациите.
Дали ще видим европейски Илон Мъск? Засега не изглежда вероятно. С Урсула фон дер Лайен преизбрана за шеф на Европейската комисия вероятно ще трябва да изчакаме поне 5 години, за да е възможно.