Издевателствата върху свободното слово винаги са с обратен знак
За металодизайнера Минеков журналистиката е като винкел, с който може да направи всичко. Да го огъне, нареже и хвърли в пещта за претопяване
Вестник „Труд“ е най-дълголетният български всекидневник. Излиза от 1946 година, дядо ми беше абониран за него. По това време Велислав Минеков не е бил роден. Той е специалист по металодизайн, моделира чугунени и други профили. За Минеков журналистиката е като винкел, с който може да направи всичко. Да го огъне, нареже и хвърли в пещта за претопяване.
Велислав Минеков мрази свободното слово, защото не винаги отразява по достойнство неговия талант. Сега, от висотата на министерското кресло, е подгонил „Труд“. Без да е наясно, че репресиите срещу периодичния печат винаги са с обратен знак. Вдигат тиража на репресираните издания. Доказва го историята на нашата журналистика.
Още през 1880 г. парламентът дава под съд вестник „Витоша“. Той разгласява, че народът е избрал за депутати „гарги и вълци“. От делото нищо не излиза, но газетата започва да се търси като топъл хляб. Печатницата не смогва да извърти поръчаните бройки. Вестникарчетата тичат по улицата и развяват „Витоша“ като знаме. „Гарги и вълци! Гарги и вълци!“, викат някогашните разпространители.
Димитър Петков нападнат с бастун
Атаката е извършена насред София през 1883 г. от лицето Пашанков. Той бил докачен от вестник „Свирка“, под чиято глава е отбелязано: „Лист за подсвиркване и подгавряне“. Газетата се списва от Димитър Петков, бивш опълченец, оставил едната си ръка на Шипка. Бъдещ кмет на столицата, министър и министър-председател.
Обиденият налетял върху журналиста с „един твърде дебел бастон“. Според Константин Иречек носел и пищов в джоба си, но не се възползвал от него. „Видях сцената отдалече, вървейки из тази улица“, свидетелства европеецът, дошъл да облагородява нашенските нрави.
След битката Димитър Петков публикува статията „Покушение върху живота ни“, в която заявява: „Който е докачен от нас, нека излезе да се оправдава чрез печата, пред съда, или честно и кавалерски да ни повика на дуел, а не да ни напада така ненадейно, по разбойнически...“
„Свирка“ става най-четеното периодично издание, а Димитър Петков е титулован Свирчо.
Куршуми свистят край Михалаки Георгиев
През 1907 г. Михалаки Георгиев редактира вестник „Балканска трибуна“, който воюва с личния режим на княз Фердинанд. На 15 януари изданието символично погребва конституцията, като я печати в траурна рамка с кръст отгоре. Карикатурите на Иван Славов също бодат очите на дворцовите лакеи.
„На 19 януарий, 11 1/2 часа преди полунощ, карикатуристът Ив. Славов излизал от Градското казино - хроникира журналистът Георги Николов. - При сегашната Българска търговска банка, на ул. „Граф Игнатиев“, той бил застигнат от три лица със сопи и бит жестоко заради карикатурите си и тежко ранен в главата той бил отнесен на лечение в болницата.“
Враговете на свободното слово решават да затрият и Михалаки Георгиев. Първо е тикнат в Черната джамия, а когато излиза от зандана по дирите му тръгват наемни убийци. Дебнат около вилата на Михалаки край София.
„Една вечер, като придружавахме баща ми и стигнахме сред ливадите, над главите ни изсвистяха два-три далечни куршума. Веднага и тримата залегнахме и зачакахме. Нови куршуми не последваха“, разказва синът на писателя.
Йосиф Хербст удушен с примка
Йосиф Хербст е удушен с примка на шията.
Този ярък журналист е един от основателите на Дружеството на българските писатели и публицисти. Като първи директор на печата, превръща БТА в информационна агенция от европейски тип.
След септемврийските събития през 1923 г. Хербст издава списание „Вик за свободни хора“ и илюстрования всекидневник „АБВ“. После списва вестниците „Ек утринен“ и „Ек вечерен“. Заради честната си позиция, през март 1925 г. вечерният „Ек“ е спрян от режима на Александър Цанков.
Йосиф Хербст продължава с всекидневника „Днес“. Изключителен новинар, на 16 април 1925 г. пуска извънредно издание само час-два след атентата в храма „Св. Неделя“. Същата нощ вестникарят е арестуван. Заключват го в Четвърти полицейски участък. На следващия ден е отведен в Обществената безопасност. Следите му се губят в ареста на Шеста пехотна дружина.
Йосиф Хербст е ликвидиран „по късата процедура“ на безследно изчезналите. „Докато се водеше разпита, ненадейно им нахлузвахме примка на шията и двама по-яки дърпаха краищата на връвта“, описва методиката един от палачите.
Райко Алексиев бит преди и след 9. IX. 1944 г.
„Вестникарски битки“ от Райко Алексиев
През 1937 г. Райко Алексиев е нападнат в центъра на столицата от някой си Якимов. „В IV участък се е установило, че г-н Якимов е пребил Алексиева, задето си е позволил в своя вестник да го иронизира“, съобщава всекидневникът „Нова камбана“.
Става дума за вестник „Щурец“, символ на свободната преса в ония години. В него има карикатури на Хитлер, но и на Сталин. Заради „Щурец“ Райко Алексиев повторно е бит в милицията през ноември 1944 г. Този път обаче млатенето е до смърт. В Дома на слепите, никой да не види.
Според съпругата, майсторът на сатиричната рисунка и проза е натрошен с желязна тръба, увита в парцали. Хем да чупи костите, хем да не оставя външни следи.
Такива железа моделира в ателието си Велислав Минеков. Някои печелят международни награди.