Кой и при какви условия може да се пенсионира през тази и следващите години, обяснява Националният осигурителен институт на сайта си.
1. КАКВИ СА УСЛОВИЯТА, НА КОИТО ТРЯБВА ДА ОТГОВАРЯ ЕДНО ЛИЦЕ, ЗА ДА ПРИДОБИЕ ПРАВО НА ПЕНСИЯ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ВЪЗРАСТ?
За да придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст след 31.12.2016 г, осигурените лица трябва да имат навършена минимална пенсионна възраст и определен стаж, както е показано в таблицата.
В случай, че лицата нямат право на пенсия по горните условия, то от 01.01.2017 г. преценка правото на пенсия се извършва по условията, показани в следващата таблица.
Правото на пенсия не се погасява по давност. Лицата, които в предходна година са изпълнили условията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ще могат да се пенсионират във всеки следващ момент по вече изпълнените условия и през следващите години, независимо от това дали има промени в условията за пенсиониране. Вземането на пенсия се погасява с изтичането на 3-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася.
Предвиденото плавно увеличаване и постепенно изравняване на пенсионната възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за жените и мъжете следва да завърши при навършването на 65-годишна възраст и за двата пола през 2037 г. След това, възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО ще се обвързва с нарастването на средната продължителност на живота, съгласно чл. 68, ал. 4 от КСО.
Изискуемият осигурителен стаж за пенсиониране по чл. 68, ал. 2 от КСО за работещите при условията на трета категория труд също нараства с по два месеца годишно за жените и мъжете до достигане през 2027 година на 37 години за жените и 40 години за мъжете.
В разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО също е заложена изискуемата възраст да се увеличава плавно, като нараства с по два месеца годишно до достигане на 67 години за жените и мъжете през 2023 г.
Разпоредбата на чл. 68а от КСО, с която се създаде възможност за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер на лица, имащи изискуемия по чл. 68, ал. 2 от КСО осигурителен стаж и на които не им достигат до 12 месеца възраст, намира приложение и през 2017 г. Лицата, на които е отпусната пенсия по този ред, нямат право на пенсия по реда на чл. 68, ал. 1, 2 и 3 от КСО.
2. СПЕЦИФИЧНИ УСЛОВИЯ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ПРАВО НА ПЕНСИЯ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ВЪЗРАСТ И ЗА КОИ ЛИЦА СЕ ОТНАСЯТ
Изключение от общия принцип за пенсиониране осигурителният кодекс прави за следните категории лица:
военнослужещи по Закона за отбрана и въоръжените сили на Република България;
държавните служители по Закона за Министерство на вътрешните работи и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража;
държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги;
държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт;
следователите и младшите следователите с положен стаж на тези длъжности до 09.08.2016 г.;
държавните служители от Държавна агенция „Разузнаване“;
офицерите и сержантите от „Национална служба за охрана“;
държавните служители от Държавна агенция “Национална сигурност”;
служителите в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи, изпълняващи някои от дейностите по чл. 17, ал. 2, т. 6 от Закона за министерството на вътрешните работи;
служителите на длъжност "водолаз" в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи;
Резервистите на активна служба по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България.
От 01.01.2017 г. посочените осигурени лица, придобиващи право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69 от КСО, следва да отговарят на изискване за възраст и осигурителен стаж по приложената таблица:
Кадровите военнослужещи придобиват право на пенсия при навършена изискуема възраст и осигурителен стаж, както следва:
От 01.01.2017 г. - при навършване на възраст 53 години и 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3-ти действително изслужени (18 години) като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и/или като резервисти по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (чл. 69, ал. 1 от КСО).
От 1 януари на всяка следваща година възрастта се увеличава с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст.
Държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, по Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, а така също и следователите и младши следователите с положен осигурителен стаж на тези длъжности до 09.08.2016 г., придобиват право на пенсия при навършена изискуема възраст и осигурителен стаж, както следва:
От 01.01.2017 г. - при навършване на възраст 53 години и 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3-ти действително изслужени (18 години) като държавни служители по посочените закони или като следователи и младши следователи за времето до 09.08.2016 г. (чл. 69, ал. 2 от КСО).
От 1 януари на всяка следваща година възрастта се увеличава с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст.
Държавните служители от Държавна агенция “Национална сигурност” придобиват право на пенсия при изискваща се възраст и осигурителен стаж, както следва:
От 01.01.2017 г. - при навършване на възраст 53 години и 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3-ти действително изслужени по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, на военна служба или по законите по ал. 2 (чл. 69, ал. 3 от КСО).
От 1 януари на всяка следваща календарна година възрастта ще се увеличава с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст.
Лицата по ал. 1, 2 и 3 на чл. 69 от КСО, прослужили 15 години на длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав, придобиват право на пенсия от 01.01.2017 г. при навършване на възраст 43 години и 15 години на тези длъжности. От 1 януари на всяка следваща календарна година възрастта ще се увеличава с по два месеца до достигане на 45-годишна възраст.
Държавните служители от Държавна агенция "Разузнаване" придобиват право на пенсия от 01.01 2017 г. при навършване на възраст 53 години и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени по Закона за Държавна агенция "Разузнаване", на военна служба или по законите по ал. 1, 2 и 3 (чл. 69, ал. 5 от КСО). От 1 януари на всяка следваща година възрастта ще се увеличава с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст.
Във връзка с преценка правото на пенсия следва да се има предвид, че на основание § 2, ал. 1 – 2 от ПЗР на ЗДАР агенцията е правоприемник на активите, пасивите, архива и другите права и задължения на Националната разузнавателна служба (НРС). Правоотношенията със заварените на служба военнослужещи в НРС се преобразуват в правоотношения на държавен служител на ДАР, считано от датата на влизане в сила на закона. Съгласно § 3 от ПЗР на ЗДАР стажът, придобит по Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС) на Република България от служителите по § 2, ал. 2, се зачита за работа при един и същ работодател, съответно орган по назначаване, включително при изплащане на дължимите обезщетения при прекратяване на правоотношенията с Агенцията.
Офицерите и сержантите от Национална служба по охрана придобиват право на пенсия от 01.01.2017 г. при навършване на възраст 53 години и при 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3-ти действително изслужени по Закона за Националната служба за охрана, на военна служба или по законите по ал. 1, 2 и 3 (чл. 69, ал. 5а от КСО). От 1 януари на всяка следваща година възрастта се увеличава с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст.
Съгласно § 2, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗНСО, обн., ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г., в сила от 01.11.2015 г.) съществуващите правоотношения на офицерите, офицерските кандидати и сержантите в НСО не се прекратяват, а се преобразуват съответно в служебни правоотношения по този закон, в служебни правоотношения по Закона за държавния служител и в трудови правоотношения по Кодекса на труда. Сключените договори за военна служба се прекратяват в срок до 30 дни от датата на влизане в сила на този закон. Офицерите и сержантите от НСО запазват присвоените им до влизането в сила на този закон звания и степени, а на офицерските кандидати се присвоява звание „главен старшина“
Служителите в Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” на Министерството на вътрешните работи, изпълняващи някои от дейностите по чл. 17, ал. 2, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи, придобиват право на пенсия от 01.01.2017 г. при навършване на възраст 53 години и 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3-ти действително изслужени (18 години) в системата на гражданска защита (чл. 69, ал. 6 от КСО). От 1 януари на всяка следваща година възрастта се увеличава с 2 месеца до навършване на 55-годишна възраст.
Служителите на длъжност “водолаз” в Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” на Министерството на вътрешните работи, придобиват право на пенсия от 01.01.2017 г. при навършване на възраст 43 години и 15 години на длъжност водолаз в тази дирекция (чл. 69, ал. 7 от КСО). От 1 януари на всяка следваща година възрастта се увеличава с два месеца до навършването на 45-годишна възраст.
Осигурителният стаж за придобиване право на пенсия по чл. 69, ал. 1, 2, 3, 5, 5а и 6 от КСО се зачита при взаимно допълване, а осигурителният стаж по чл. 69, ал. 4 и 7 от КСО може да допълва осигурителния стаж по ал. 1, 2, 3, 5, 5а и 6 на чл. 69 от КСО.
Право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 1 – 9 от КСО имат и лицата, които са изпълнявали военна или държавна служба по законите по чл. 69, ал. 1 – 3, 5 и 5а от КСО, лицата, които са били на длъжностите по чл. 69, ал. 4 и 7 от КСО, и служителите, които са извършвали дейностите по чл. 69, ал. 6 от КСО.
Лицата по чл. 69 от КСО, които до 31 декември 2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират независимо от възрастта им до 31 декември 2018 година.
3. ПРИДОБИВАНЕ ПРАВО НА ПЕНСИЯ ОТ БАЛЕРИНИ, БАЛЕТИСТИ И ТАНЦЬОРИ С ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ В КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ
От 01.01.2017 г., лицата, които имат осигурителен стаж 25 години на длъжност балерина, балетист или танцьор в културни организации, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 43 години. От 1 януари на всяка следваща календарна година възрастта за тези лица се увеличава с по 2 месеца до достигане на 45- годишна възраст, както е показно в следната таблица:
(ЗЗРК) "Културна организация" е структура, създадена съгласно чл. 4, ал. 1 или учредена съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2, чийто предмет на дейност е създаването, разпространението и опазването на културни ценности в областта на театъра, музиката, киното, аудиовизията, литературата, художествения превод, танца, цирка, пластичните изкуства, архитектурата, дизайна, фолклора, включително опазването на културно-историческото наследство.
С чл. 3 от ЗЗРК е регламентирано, че културните организации осъществяват дейности по създаването, разпространяването и опазването на културните ценности. Културните организации по форма на собственост са държавни, общински, частни и със смесено участие. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗРК културните институти са държавни или общински културни организации, които се създават със специален закон или с акт на орган на изпълнителната или местната власт.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗРК дейност като частна културна организация могат да осъществяват лица, регистрирани по реда на Търговския закон, на Закона за юридическите лица с нестопанска цел или на Закона за кооперациите, както и чуждестранни лица, учредени в съответствие със законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава от Европейското икономическо пространство и Швейцария.
Културните организации със смесено участие се създават между държавата, общините, юридически и физически лица или между някои от тях (чл. 11 ЗЗРК).
Съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗЗРК Министерството на културата създава и поддържа информационен регистър на културните организации и институти, които подават заявление за вписване в регистъра преди започване на дейността си.
При определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст, осигурителният им стаж, положен до 31.12.1999 г. вкл. е от първа категория труд по т. 66к от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране. Същият се превръща по чл. 104, ал. 2 от КСО като 3 години осигурителен стаж се зачитат за 5 години осигурителен стаж от трета категория труд.
От 01.01.2000 г. до 31.12.2010 г. и след 04.08.2011 г. осигурителният стаж на длъжност "балерина, балетист или танцьор" в културни организации е от втора категория труд и се превръща като 4 години се зачитат за 5 години осигурителен стаж от трета категория труд.
За периода от 1.01.2011 г. до 4.08.2011 г. включително, трудът на този кръг лица е от трета категория.
II. ПЕНСИИ ЗА РАННО ПЕНСИОНИРАНЕ
1. КАКВИ СА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА РАННО ПЕНСИОНИРАНЕ НА ЛИЦА, РАБОТИЛИ ПРИ ТЕЖКИ И ВРЕДНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД?
Считано от 01.01.2000 г., всички лица, които работят при условията на първа и втора категория труд, задължително се осигуряват в професионален пенсионен фонд за ранно пенсиониране, независимо от възрастта. Осигурителните вноски за професионалните пенсионни фондове са изцяло за сметка на осигурителите (работодателите).
До 31 декември 2015 г. включително, лицата, които са работили при тежки и вредни условия на труд придобиваха право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от ДОО по реда на § 4 от ПЗР на КСО.
От 1 януари 2016 г. правилата за придобиване право на пенсия от ДОО на лицата, работещи при условията на първа и/или втора категория труд са уредени в новосъздадения чл. 69б от Кодекса за социално осигуряване, съгласно който:
1. Лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, могат да се пенсионират, ако не са придобили право на пенсия по чл. 168 от КСО или когато са променили осигуряването по чл. 4в и са:
навършили възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;
от 31 декември 2015 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст.
2. Лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако не са придобили право на пенсия по чл. 168 от КСО или когато са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО и са:
навършили възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;
от 31 декември 2015 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст.
3. Лицата, които до 31 декември 2015 г. имат 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО, могат да се пенсионират преди навършване на възрастта по чл. 68 от КСО, при условие, че имат сбор от възрастта и осигурителен стаж 90 и 52-годишна възраст за мъжете и 47-годишна възраст за жените. От 31 декември 2015 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст за мъжете и за жените.
4. Ако трудовият договор на лицата, които работят при условията на чл. 104, ал. 3, бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда, те могат да се пенсионират до 31 декември 2015 г. включително не по-рано от навършване на 45-годишна възраст и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 90 и 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО. От 31 декември 2015 г. възрастта се увеличава от първия ден на следващата календарна година с по 2 месеца до достигане на 50-годишна възраст за мъжете и за жените. В случай, че лицето е упражнило правото на пенсия при тези условия, то не може да сключва трудов договор за работа при условията на първа категория труд до навършване на възрастта му по т. 1 или по чл. 168, ал. 1, т. 1 от КСО.
За преценка правото на пенсия по т. 2 осигурителния стаж от първа категория труд допълва осигурителния стаж от втора категория труд без превръщане.
Когато лицата, работещи при условията на първа и/или втора категория труд, които не са придобили право на пенсия по чл. 168 от КСО, поискат да им бъде отпусната пенсия от ДОО, едновременно със заявлението за отпускане на пенсия те подават и заявление обр. УП-23, с който искат средствата по индивидуалната им партида в професионалния пенсионен фонд да се прехвърлят във фонд „Пенсии“ на ДОО. Заявлението за прехвърляне се подава чрез териториалното поделение на НОИ до съответното пенсионноосигурително дружество, управляващо пенсионноосигурителния фонд, едновременно с подаването на заявлението за отпускане на пенсия от ДОО. В седемдневен срок от отпускане на пенсията, териториалното поделение на НОИ изпраща заявлението на пенсионноосигурителното дружество. В тези случаи пенсионноосигурителното дружество превежда средствата във фонд „Пенсии“ на ДОО в едномесечен срок от получаване на заявлението. Когато в индивидуалната партида няма натрупани средства, пенсионоосигурителното дружество уведомява НОИ.
Заявление обр. УП-23 се подава лично или от лице, упълномощено с изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа, което се представя заедно със заявлението.
Специфичното тук е, че се създава правна възможност за осигурените лица да упражнят правото си на избор еднократно да променят осигуряването си от ППФ във фонд „Пенсии“ на ДОО, като по този начин упражняват избора си за вида на пенсията, която ще получават – пенсия в пълен размер от ДОО, определена на разходопокривен принцип или срочна пенсия за ранно пенсиониране от ППФ, определена на капиталопокривен принцип, съобразно натрупаните средства в индивидуалната партида на лицето. Придобилите право на срочна пенсия от ППФ по реда на чл. 168 от КСО, могат да се възползват от правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б от ДОО, само при условие, че преди това са избрали да променят осигуряването си от ППФ във фонд „Пенсии“ на ДОО.
Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО след 31.12.2016 г. е показано по години в следната таблица:
Когато лице има осигурителен стаж от различни категории труд, стажът от първа и втора категория се превръща в осигурителен стаж от трета категория, като три години осигурителен стаж от първа категория категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория.
2. КАКВИ ПРАВА ДАВА ОСИГУРЯВАНЕТО В ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЕНСИОНЕН ФОНД?
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от КСО осигуряването в професионален пенсионен фонд дава право на:
срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране при условията на чл. 168;
еднократно изплащане до 50 на сто от средствата, натрупани по индивидуалната партида, при трайно намалена работоспособност над 89,99 на сто;
еднократно или разсрочено изплащане на суми на наследниците на починало осигурено лице или на пенсионер при условията и по реда на този дял.
От 1 януари 2016 г. осигурените лица в професионален пенсионен фонд придобиват право на пенсия за ранно пенсиониране от ППФ при:
не по-малко от 10 години осигурителен стаж след 31 декември 1999 г. при условията на първа категория труд и възраст, 10 години по-ниска от възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО;
не по-малко от 15 години осигурителен стаж след 31 декември 1999 г. при условията на втора категория труд или при условията на първа и втора категория труд и възраст 5 години по-ниска от възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО.
Пенсията, отпусната от ППФ се изплаща до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО и не може да се получава заедно с пенсия за трудова дейност или със социална пенсия за инвалидност, отпуснати от ДОО по дял I от КСО.
Изискващият се осигурителен стаж за право на пенсия от ППФ се доказва с удостоверение от НОИ, като при преценяване правото на пенсия осигурителният стаж от първа категория труд допълва осигурителния стаж от втора категория труд без превръщане.
Размерът на срочната професионална пенсия за ранно пенсиониране се определя на базата на натрупаните средства в индивидуалната партида, от срока за нейното получаване и техническия лихвен процент, прилаган в актюерските разчети на пенсионния фонд.
Професионалната пенсия е срочна и се изплаща до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО.
3. ПРИ КАКВИ УСЛОВИЯ УЧИТЕЛИТЕ ПРИДОБИВАТ ПРАВО НА ПЕНСИЯ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ВЪЗРАСТ?
От 01.01.2017 г. осигурените на учителски длъжности лица придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на 58 години от жените и 61 години от мъжете, при условие, че имат учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. От първия ден на всяка следваща календарна година до навършването на 62-годишна възраст, възрастта за жените и мъжете се увеличава, без да се променя изискването за учителски осигурителен стаж. Условията за пенсиониране на учителите са както следва:
На лицата, подали заявления и изпълнили горните изисквания се отпуска срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд, определена по реда на чл. 70 от КСО и намалена с 0,1 на сто за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта му за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 от КСО.
На учителите, които са придобили право на срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО.
На учителите, които имат изискуемият се учителски осигурителен стаж и се пенсионират след навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, се изплаща пенсия в пълен размер от Учителския пенсионен фонд до изпълнение на условията за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, но не по-късно от навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3 от КСО.
Учителски стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. За учителски стаж се счита и осигурителният стаж на директорите и заместник-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа.
Учителски стаж е и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието, младежта и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа.
Длъжностите, които са включени в този списък, са следните:
помощник директор с преподавателска заетост;
ръководител на филиал в междуучилищен център за трудово-политехническо обучение;
ръководител на учебно изчислителен кабинет;
педагогически съветник;
хореограф;
корепетитор;
логопед;
педагог;
психолог;
инструктор по трудово обучение;
дружинен ръководител;
преподавател;
рехабилитатор;
инструктор по кормилни упражнения;
учител-методик – от учебната 2010/2011 година;
възпитател-методик – от учебната 2010/2011 година.
За учителски стаж се зачита и осигурителният стаж, положен след 1 януари 2007 г. на длъжността "възпитател" в домовете за деца, лишени от родителска грижа, и осигурителният стаж, положен след 1 януари 2008 г. на длъжността "възпитател" в останалите специализирани институции за предоставяне на социални услуги за деца или в други места за предоставяне на социални услуги в общността, както и осигурителният стаж, положен след 1 януари 2009 г. на длъжността "педагог" или "възпитател" в домовете за медико-социални грижи за деца и в детските ясли.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане социалните услуги за деца, предоставяни в общността, са:
Дневен център;
Център за социална рехабилитация и интеграция;
Център за настаняване от семеен тип;
Център за временно настаняване;
Център за обществена подкрепа;
Център за работа с деца на улицата;
Социално учебно-професионален център;
Кризисен център;
Приюти.
Съгласно чл. 36, ал. 3 от същия нормативен акт специализираните институции за предоставяне на социални услуги за деца са:
Дом за деца, лишени от родителски грижи;
Дом за деца с физически увреждания;
Дом за деца с умствена изостаналост.
Учебни и възпитателни заведения са създадените по реда на отменения Закон за народната просвета, действал до 01.08.2016 г., а от същата дата по Закона за училищно и предучилищно образование.
III. КАК СЕ ОПРЕДЕЛЯ РАЗМЕРЪТ НА ПЕНСИИТЕ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ВЪЗРАСТ?
Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за пенсии, отпуснати с началната дата до 31.12.2016 г., а за отпуснатите след тази дата с 1,126 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за оставащите месеци осигурителен стаж.
Процентът за всяка година осигурителен стаж ще нараства от първо число на всяка следваща календарна година с процент, равен или по-голям от процента по чл. 100, ал. 1 от КСО до достигане на 1,5. Процентът се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, като за 2017 г. е 1,126. От 2017 година до годината, в която процентът достигне 1,5 пенсиите няма да се осъвременяват по чл. 100 от КСО. Всички пенсии за трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31.12.2016 г. ще бъдат преизчислени от 01.07.2016 г. с 1,126 на сто.
Ако лицата са придобили право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО и продължават да работят след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната пенсия, за всяка година осигурителен стаж след тази дата процентът е 3, а от 1 януари 2012 г. – 4, и съответната пропорционална част от тези проценти за месеците осигурителен стаж. Процентът за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на правото по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО се определя за действителен осигурителен стаж, без превръщане, придобит след 31.12.2006 г.
Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, като от 1 юли 2016 г. е 161,38 лв.
Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО от 1 юли 2016 г. е 137,17 лв.
Доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето.
Индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му.
За изчисляване на индивидуалния коефициент се определят:
съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт;
съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период.
Индивидуалният коефициент се определя, като всяко от тези съотношения се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода.
Когато лицата не са работили след 1 януари 1997 г., индивидуалният коефициент е равен на съотношението по т. 1, а когато базисният период е изцяло след тази дата, индивидуалният коефициент е равен на съотношението по т. 2.
От 1 януари 2019 г. от формулата за определяне размера на пенсията, при изчисляване на индивидуалния коефициент отпада доходът на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три години по избор преди 01.01.1997 г. За пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за осигурителния му стаж след 31 декември 1996 г. до датата на отпускане на пенсията. От 1 януари 2019 г. индивидуалният коефициент се определя като средно съотношение между месечния осигурителен доход на лицето и средния осигурителен доход за страната за същия месец.
За периодите, през които лицата са осигурявани в универсален пенсионен фонд, индивидуалният им коефициент се намалява на базата на съотношението между размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд и за фонд „Пенсии“ за трета категория труд за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.
Индивидуалният коефициент не се намалява за периодите, за които натрупаните средства по индивидуалната партида на лицата в универсален пенсионен фонд са прехвърлени в „Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система“.
Размерът на пенсията по чл. 68а от КСО се намалява пожизнено с 0,4 на сто за всеки недостигащ месец до навършване от лицето на възрастта му по чл. 68, ал. 1 от КСО.
IV. КАК СЕ ОПРЕДЕЛЯ ДОХОДЪТ, ОТ КОЙТО СЕ ИЗЧИСЛЯВА ПЕНСИЯТА?
Средномесечният осигурителен доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху които са внесени или дължими осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 5 и 6, а за самоосигуряващите се лица и за лицата по чл. 4а, ал. 1 – от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски.
Зачита се за осигурителен стаж, но не се взема предвид при определяне на осигурителния доход:
времето на наборната или алтернативна служба;
времето на отпуск за бременност и раждане, при осиновяване на дете от 2 – до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете без право на парично обезщетение и на платения и неплатения отпуск за отглеждане на дете, както и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за които не се изплаща парично обезщетение;
времето на зачетения осигурителен стаж на неработещите майки;
времето, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 1 и 2 от КСО и по реда на отменените от 1 януари 2011 г. ал. 2 и 3 на § 9 от КСО;
времето след 1 януари 1996 г., през което родител (осиновител) на дете-инвалид е полагал постоянни грижи за него до навършване на 16-годишна възраст, поради което не е работил по трудово или по служебно правоотношение и не е бил осигурен;
времето след 1 януари 2001 г., през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) са полагали грижи за инвалиди с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия;
времето от 15 август 2015 г., през което един от родителите на майката или на бащата на лицето с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, което постоянно се нуждае от чужда помощ, е полагал грижи;
времето след 1 април 1997 г., през което лицата са получавали обезщетение за безработица при отпускане на пенсии с начална дата след 31 декември 1999 г.;
времето до 31 декември 1999 г. включително, през което лицата по чл. 9, ал. 3, т. 2 и 3 от КСО са били без работа, с изключение на периодите, през които са получавали обезщетение по Кодекса на труда;
времето след 31 декември 2010 г. на неплатен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж, или на законна стачка;
времето след 31 декември 2010 г., през което съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба е пребивавал/а в чужбина по време на задграничния му мандат и се е осигурявал/а за своя сметка;
времето, за което докторантите са внесли дължимите осигурителни вноски за периода на докторантурата;
времето, през което лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, са се осигурявали върху минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време на законоустановен отпуск, на временна неработоспособност или за бременност и раждане, се взема предвид:
за времето на платен отпуск, заплащан от работодателя или от органа по назначаването - възнаграждението за този отпуск, върху което са внесени или дължими осигурителни вноски;
за времето на временна неработоспособност или бременност и раждане, през което е получавано парично обезщетение от общественото осигуряване за периодите:
а) преди 1 януари 2000 г. - доходът, от който е изчислено паричното обезщетение, съгласно действащите разпоредби;
б) от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2004 г. - обезщетението, върху което са внесени или дължими осигурителни вноски;
в) от 1 януари 2005 г. - доходът, от който е изчислено паричното обезщетение;
3. за времето на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 4 и 5 от Кодекса на труда - възнаграждението, върху което са внесени или са дължими осигурителни вноски, а ако осигурителни вноски не се дължат - минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния период.
Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 3 КСО, се взема предвид доходът, върху който са внесени или са дължими осигурителните вноски.
В осигурителния доход се включват средствата за социални разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски.
Осигурителния доход на самоосигурените лица е в съответствие с изменението в чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО, където е прецизирана разпоредбата с оглед на това да се избегне противоречивото ѝ тълкуване при зачитане на осигурителния стаж на самоосигуряващите се лица. Изрично е постановено, че за осигурителен стаж на тази категория лица се зачита времето, през което са внесени всички дължими осигурителни вноски, както авансовите, така и окончателните.
Когато лицето е осигурено по едно правоотношение за всички социални рискове и пострада при трудова злополука или професионална болест по правоотношението, за което е осигурено само за трудова злополука и за професионална болест, средномесечният осигурителен доход, от който се изчислява пенсията за трудова злополука или професионална болест, може да се определи и от дохода, върху който са правени осигурителните вноски за всички социални рискове, ако това е по-благоприятно за него.
Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време, през което лицата са били осигурени по чл. 4, ал. 1 и 2 и ал. 3, т. 5 и 6 от КСО, изплатените възнаграждения, за които не са внесени осигурителни вноски, се вземат предвид при определяне на осигурителния до