Почти 70% от добавената стойност се генерира в услугите
Германия е най-важният търговски партньор на България, а там има сериозни проблеми в автомобилостроенето
Реалният растеж на БВП леко се забавя
Националният статистически институт обяви експресната оценка за брутния вътрешен продукт през третото тримесечие на годината. Това е повод за оценка на общото представяне на икономиката през този период.
Според неизгладените данни БВП в стойностно изражение възлиза на 53,3 млрд. лв., което е най-високата стойност за едно тримесечие. Реалният растеж на БВП е 2,2% на годишна база и леко се забавя спрямо предходното тримесечие (2,3%). Този резултат е по-висок от средния за Европейския съюз (1%) и за еврозоната (0,9%), но е недостатъчен, за да осигури достатъчна степен на сближаване на покупателната способност на доходите в страната към посочените икономически зони.
Производство
Създадената брутна добавена стойност е 46,3 млрд. лв. и се повишава с 2% в реално изражение. Почти 70% от добавената стойност се генерира в услугите, а реалният є растеж е 0,5% на годишна база. Относителният дял на индустрията е малко над 1/4, докато останалите около 6% са от селското стопанство. Въпреки продължаващия спад на промишленото производство, добавената стойност в индустрията нараства с 8,4% на годишна база (най-висок растеж през последните 7 тримесечия) заради строителството и поради повишаването на заплатите в сектора. Селското стопанство се свива леко с 0,3% заради метеорологичните условия през годината.
През третото тримесечие промишленото производство се свива с едва 1% на годишна база според сезонно неизгладените данни. В сравнение с предходните тримесечия резултатът е по-добър, тъй като през първото спадът беше 8%, а през второто - 2,9%. Принос за това развитие има добивната промишленост (+15,8%), където добивът на метални руди се разширява, докато спадът при въглищата се свива значително спрямо предходните две тримесечия. Последното се дължи на повишеното производство (и износ) на електрическа енергия.
Силно представяне се регистрира и при производството на химични и фармацевтични продукти, но производството в преработващата промишленост като цяло се понижава с 1,9%. Свиването продължава при текстил, облекло, обувки, компютърна и комуникационна техника, електрически съоръжения, машини и оборудване, автомобили и превозни средства и като цяло на дълготрайни продукти, докато производството на енергийни и инвестиционни продукти леко се повишава. Принос за тези изменения има най-вече икономиката на Германия, която е най-важният търговски партньор на България, където са налице сериозни проблеми в автомобилостроенето поради нарастващата конкуренция от Китай и натиска за използване на зелени технологии от регулаторните органи в ЕС.
Строителната продукция през третото тримесечие ускорява растежа си до 5,8% на годишна база след 3,1% и 4,9% през първото и второто. За това допринася строителството на съоръжения и на специализираните дейности, докато строителството на сгради нараства с едва 0,4% на годишна база. Месечният профил показва, че юли е най-силният за годината, докато август е по-слаб заради сградното строителство, докато условията през септември традиционно не са толкова подходящи за дейности на открито.
Търговията по постоянни цени (в количествено измерение), която представлява една от най-значимите услуги, през третото тримесечие не се променя на годишна база след спад от началото на 2024 г. Въпреки добрите данни за регистрациите на нови автомобили от Министерството на вътрешните работи спадът при търговията с автомобили се разширява. Позитивно развитие е налице при търговията на едро, която след две последователни тримесечия на спад през третото слабо нараства. Основен двигател продължава да бъде търговията на дребно, където при всички позиции с изключение на горива и смазочни материали се регистрират растежи на продадените количества. Двуцифрени растежи се отбелязват при хранителните стоки, напитките и тютюневите изделия, при текстила, облеклата и обувките. Следователно през тримесечието доходите на населението са му позволили по-високо потребление на основни стоки.
Юли е най-силният месец през 2024 г., но според данните през август и септември се наблюдава спад на годишна база при търговията като цяло. Това се дължи на спадовете при автомобилите и търговията на едро, докато при търговията на дребно темпът на растеж се забавя.
През третото тримесечие на 2024 г. растежът на оборота на бизнес услугите се ускорява. За разлика от предходните показатели този е по текущи цени, така че измененията са резултат както от промяната в количествата, така и в цените (освен това за септември все още не са публикувани данни). Така за цялата съвкупност оборотът нараства с 9,6% на годишна база, като при транспорт темпът е 6,9%, при хотелиерство и ресторантьорство - 14,7%, при информационни и комуникационни технологии - 16,2%, при професионални дейности - 11,5%. Спад на оборота е регистриран при операциите с недвижими имоти с 3,1% и при административни и спомагателни дейности с 2,5%.
Наличните данни показват, че оборотът в недвижимите имоти е по-нисък от средния от началото на 2021 г. насам. Това се случва при ситуация на бърз растеж на жилищното кредитиране. Тук могат да се търсят различни обяснения - основният дял от покупките се финансира от спестявания и важен стимул за тях е очакваното присъединяване към еврозоната. След като стана ясно, че то няма да се случи на 1 януари 2025 г., това е възможно да е охладило желанието за придобиване на имот в краткосрочен период. Сделките, които не се финансират с банков кредит, също така е възможно да бъдат декларирани при (значително) по-ниска от действителната стойност с цел плащане на по-ниски данъци и такси. Освен това действат и сезонни фактори, които отлагат сделките към края на годината.
Търсене
Публичните финанси и икономиката като цяло стават твърде зависими от достъпа до международните капиталови пазари.
Най-важният компонент на търсенето е крайното потребление, което в стойностно изражение достига 39,9 млрд. лв. и представлява около 3/4 от създадения БВП през тримесечието. Потребените количества стоки и услуги се увеличават с 5% (рекорд за последните 7 тримесечия), като основен принос за това има индивидуалното потребление на домакинствата (растеж от 6,2%).
Моделът на растеж, основан на стимулиране на вътрешното търсене чрез увеличаване на текущите разходи, които разширяват бюджетния дефицит, изглежда неустойчив, особено когато не е съчетан с увеличаване на производствения капацитет. Рисковете се увеличават като се отчете наличието на валутен борд, който не позволява част от дълговите емисии в резултат от тази политика да бъдат абсорбирани от централната банка. В такъв случай публичните финанси и икономиката като цяло стават твърде зависими от достъпа до международните капиталови пазари и моментната конюнктура.
Според данните за изпълнението на бюджета за третото тримесечие на 2024 г. реализираните приходи се увеличават спрямо съответния период на 2023 г. с над 1,3 млрд. лв. От друга страна увеличението на разходите е почти 2,5 млрд. лв. като от тях малко под 330 млн. лв. е нарастването на капиталовите разходи, което означава, че текущите нарастват с 2,15 млрд. лв. В резултат от това нарастването на бюджетния дефицит е с около 1,18 млрд. лв., които се явяват директен стимул за търсенето, финансиран с външен заем. Тъй като производството изостава от потреблението, това търсене се удовлетворява чрез внос. Тоест част от бюджетния дефицит, който е резултат от по-високите разходи за заплати и пенсии, всъщност стимулира не местното производство, а чуждестранното.
Следващият компонент на търсенето е бруто капиталообразуването (инвестициите), което през разглежданото тримесечие достига 10,5 млрд. лв. (19,7% от БВП). Реалният растеж на бруто образуването на основен капитал неизменно от началото на годината е отрицателен (-3,4%), което е признак на недостатъчно благоприятната среда за бизнес в страната. Недостигът на работна ръка и нарастващите в резултат от това разходи за труд в съчетание с неефективна регулаторна рамка, повишаването на данъка върху печалбата за големите предприятия са основните фактори за негативното развитие. Друг фактор са неизпълнимите (и някои от тях вредни за икономиката) ангажименти, които бяха поети по Плана за възстановяване и устойчивост, което не позволява този ресурс да бъде получен и използван.
През третото тримесечие износът на стоки и услуги от България е на стойност 30,6 млрд. лв., което представлява понижение с 0,1% на годишна база в реално изражение. Спад на приходите от стоки се реализира както от страните от Европейския съюз, така и от останалия свят. Данните за отделните месеци показват неравномерно представяне. Докато юли е бил най-силният за годината с реализиран износ на стоки в размер 7,86 млрд. лв., представянето през август и особено през септември се влошава, като последният е вторият най-слаб за годината след януари. Това определя и темповете на растеж на приходите от износ на стоки - през юли относителното изменение на годишна база е 7,4%, което се понижава до -1,9% и -9,3% през останалите два месеца. През 2024 г., средните приходи от износ са били с около 120 млн. лв. месечно по-високи от 2023 г.
Динамиката на вноса е по-различна, което може да се разглежда донякъде като позитивен сигнал за икономиката. През третото тримесечие на 2024 г. разходите за внос на стоки и услуги достигат 27,6 млрд. лв. и нарастват в реално изражение с 2,9% на годишна база. Разходите за вноса на стоки от трети страни се увеличават с 11,8%, докато вносът от ЕС спада -4,5%. Месечният профил показва, че през юли е регистриран рекордно висок внос на стоки и съществено нарастване (9,6%), спад през август (-3%) и почти без изменение през септември (0,2%). През 2024 г. средните разходи за внос са с над 420 млн. лв. по-високи отколкото през 2023 г. В резултат от тези развития през тримесечието износът надвишава вноса с над 2,9 млрд. лв., но салдото се понижава на годишна база с почти 905 млн. лв.
Развитието в краткосрочен период зависи най-вече от това дали и какъв бюджет ще бъде приет за 2025 г. Отговорната политика трябва да е насочена към свиване на бюджетния дефицит, но тя вероятно ще се отрази негативно на икономиката.