Марко Матераци, лошото момче на италианския футбол, издаде рецептата за успех на световни финали. Бившият бранител, станал шампион през 2006 година с „адзурите“, подсказа на участниците къде се крие разковничето към триумфа в двубоя за титлата. На световното първенство
в Германия тогавашният играч на „Интер“ първоначално не бе сред основните бойци на селекционера Марчело Липи. Но след травмата на Алесандро Неста опитният играч оправда доверието на треньора, а освен това и вкара два от най-важните гола за тима – срещу Чехия (2:0) в групите, а след това и на финала срещу Франция (1:1).
Колективът
Да спечелиш мондиал е най-хубавото чувство, което един футболист може да изпита – така започва своят разказ авторът на две от попаденията в Германия, спомогнали за крайния успех на „скуадрата“. Това е нещо, за което аз, а и много други хора, са мечтали като деца. Невероятна емоция, която остава с теб до края на живота ти. Истината е, че не е лесно да станеш шампион. Само 20 отбора са го правили през всички тези години. Има няколко важни елемента по пътя към успеха, но една е по-специална – тимът трябва да бъде обединен. Трябва да се действа като едно цяло, да се мисли като едно. През 2006 година ние бяхме отбор от приятели, а не просто съвкупност от добри играчи. Бяхме уверени, че имаме качествата да станем шампиони, а освен това можеше да преодолеем заедно всяка пречка. Чувствахме се много силни заедно. Има и още едно важно правило, което трябва да го знаят играчи и треньори – тези, които не играят са по-важни от тези, които са на терена. Всеки ден футболистите трябва да се чувстват част от отбора, дори и тези, които не намираха място в стартовите единадесет. Това е истинското значение на думата „отбор“. Италия триумфира, защото титулярите и резервите бяха на едно ниво. Никой не се сърдеше и всеки бе готов да продаде душата си в името на фланелката.
Този дух прави отбора по-силен. През 2006 година избухна скандалът Калчополи. Цялата общественост в страната говореше за това, а пресата искаше да види Фабио Канаваро точно поради тази причина. Той бе нашият капитан, а капитаните са недосегаеми. Затова ние го защитавахме и предпазвахме и така тимът стана още по-силен и единен.
Близките
Семейството също са важна част от успеха. Нашите съпруги и приятелки бяха заедно в друг хотел. Те също бяха задружни. Селекционерът Марчело Липи ни даваше да се виждаме с тях след мач. Но те не бяха типичните футболни половинки, които ходят по магазините. Нашите съпруги водиха децата в парковете.
Подготовката
Физическата подготовка, която предшества Световното първенство, е от основно значение. Трябва да отидеш в добра форма на турнира. Играят се мачове на всеки четири дни, а за целта трябва да си в отлично състояние. След мачовете има лека тренировка. А до следващия двубой заниманията са най-много две. После пак си на терена срещу силен противник и пълни трибуни. Няма време за почивка. Затова трябва да знаеш как да използваш малкото време в навечерието на големите мачове. Всеки един от нас имаше самостоятелна стая. Често разпусках с PlayStation. Часове преди финала с Франция бях в стаята си с телевизионната игра FIFA заедно с Франческо Тоти и Виченцо Якуинта – това е красноречиво.
Освен това нямаш време за празненства по време на турнира. Тайната е в концентрацията. След като победихме Германия в Дортмунд бяхме щастливи, но вече мислехме за Франция. Това е манталитет.
Селекционерът
Накрая идва и ролята на треньорите. Да бъдеш смел е основният атрибут по пътя към златните медали. Марчело Липи, нашият селекционер през 2006 година, беше точно такъв. Той взе някои много важни решения в хода на турнира. Когато имаш силна осанка и характер, тогава великите шампиони те слушат и уважават.
Психика
От психологически аспект моят съвет е играчите никога да не се обезсърчават. Сред незабравимите моменти за мен е, разбира се, голът срещу Франция във финала. Но само няколко минути по-рано направих дузпа. Все още си спомням това разочарование. Надявах се, че Зинедин Зидан ще пропусне. Това не се случи, но отказах да се предам и съдбата ме награди с купата.
Признанието
След спечеленият шампионат Джиджи Рива, бившият играч на „Каляри“ и легенда на италианския футбол с 35 гола в 42 мача за „адзурите“, ми каза: „Марко, готов съм да разменя 100 от моите попадения в кариерата за един от твоите в турнира.“ Чак след това разбрах какво съм постигнал. Тогава осъзнах силата на отборния дух. Мондиалът може да бъде спечелен от колектив, като този фантастичен отбор на Италия от 2006 година.