Сега историческото постижение на Рейгън и Горбачов е преобърнато от шепа неоконсерватори
Не Вашингтон срина Съветския съюз. Това беше арестът на президента на Съветския съюз от Политбюро
Моят некролог, който написах за Горбачов ми донесе искания за интервю от три големи руски медийни организации. С риск да ми лепнат етикета „руски агент“ аз приех. Беше интересно преживяване. Руснаците са склонни да виждат НАТО на границата на Русия като грешката на Горбачов, защото не е получил писмена гаранция от администрацията на Джордж Х. У. Буш, че НАТО няма да се премести нито на инч на изток, ако Горбачов разреши обединението на Германия. Това е известно като „грешката на Горбачов“.
Мисля, че това е едно погрешно тълкуване на грешката на Горбачов и изисква едно изясняване на въпроса: Ако едно правителство не уважава своята дума, защо ще уважава своя подпис под един документ? Наистина, при по-късните американски режими сме свидетели на нарушаване на много споразуменията за ограничаването на оръжията, които бяха подписани.
Грешката на Горбачов беше неуспехът му да оцени какви бъдещи страдания, ще донесат неговите отстъпки към САЩ относно Германия и Източна Европа и това което му причиниха на хардлайнерите от Политбюро. Твърдолинейните мислеха, че Горбачов се отказва преждевременно от руските буфери. За да спрат това, което смятаха за ерозия на стратегическата позиция на Русия, те поставиха Горбачов под домашен арест. Затова грешката на Горбачов е, че успя да прецени Политбюро.
И не Вашингтон срина Съветския съюз. Това беше арестът на президента на Съветския съюз от Политбюро.
Разширяването на НАТО до границите на Русия води началото си от разпадането на СССР. Разпадането на СССР премахна ограниченията пред хегемонията на Вашингтон. Вашингтонските неоконсерватори видяха еднополюсния свят и американската хегемония като подарък от разпадането на СССР. Бързо през 1991 г. Пол Улфовиц, висш служител на Пентагона, написа нова външнополитическа доктрина за Вашингтон. Улфовиц описва основната цел на американската външна политика е това да бъде предотвратяването на възхода на която и да е страна с достатъчно сила, която да ограничи хегемонията на САЩ.
Доктрината изискваше на Русия да не бъде позволено да възстанови предишната си позиция за да се гарантира, че една опорочена Русия ще бъде погълната от НАТО. Но неоконсерваторите, макар и видни в правителството, все още не бяха в състояние да действат според своята доктрина.
Администрацията на Буш, наследникът на Рейгън, не призова за разширяване на НАТО. Това се случи четири години по-късно през 1996 г., и осем години след като Рейгън напусна поста, когато президентът Клинтън призова за разширяване на НАТО в страните от бившия Варшавски договор.
Според New York Times през 1997 г. правителството на Елцин се е съгласило с това разширяване. След това президентът Клинтън обяви целева дата 1999 г., когато Полша, Унгария и Чехия да станат членове на НАТО с неохотното съгласие на руското правителство. Това беше седем години след като Буш и 11 години след като Рейгън напуснаха поста. Очевидно Рейгън не е сринал Съветския съюз и не е поставил НАТО на границите на Русия. Нито наследникът на Рейгън. Това беше направено от неоконсерваторите, които видяха, че една отслабена Русия им дава хегемонията, която желаеха.
Това отне време на неоконсерваторите. Те трябваше да изолират и маргинализират други външнополитически възгледи, да монополизират своите политически позиции в Министерството на отбраната и Държавния департамент и Съвета за национална сигурност и да използват контрола на ЦРУ върху медиите, за да формират и да контролират наратива.
Ако Рейгън и Горбачов бяха предвидили това развитие, те щяха да имат едно предусещане отвъд човешките възможности.
Изводът изглежда ясен. Политбюро унищожи Съветския съюз, като арестува Горбачов.
Премахването на съветското ограничение върху хегемонията на Вашингтон даде възможност на неоконсерваторите да постигнат желаната от тях цел и те се възползваха от нея.
Както сега знаем, до 2007 г. на наследника на Елцин, Путин, му беше писнало от унижението на Русия. Той обяви края на това на Мюнхенската конференция по сигурността. През годините, той и неговият външен министър Лавров положиха всички усилия да намерят едно споразумение със Запада при равни условия.
Вашингтон отрече това. Така че сега историческото постижение на Рейгън и Горбачов за прекратяването на Студената война е преобърнато от шепа неоконсерватори. Отново сме изправени пред ядрен Армагедон и огромен набор от идиотски и опасни ходове на Вашингтон.
Досега Кремъл не желаеше да използва силата, с която разполага, като по този начин насърчаваше Запада към нови провокации. Рано или късно тези провокации ще доведат до война.
(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)