Сега нямаме държавник, който да го стори
Европа изкова на княз Фердинанд прозвището Лисицата. Просто Киро нарече мъдрият българки народ оня, който само за шест месеца ни докара до просешка тояга
През 1886 година Русия къса дипломатическите отношения с България. Сега сме на прага на същия конфликт. Тогава разривът продължава цяло десетилетие. Най-сетне княз Фердинанд ни помири с великата сила. В днешните условия нямаме държавник, който да го стори.
Европа изкова на Фердинанд прозвището Лисицата. Всички на континента му сваляха шапка като майстор на изкусни маньоври. Просто Киро нарече нашият народ оня, който само за шест месеца ни докара до просешка тояга. С класическа простотия спря руския газ и изгони руските дипломати.
"О, свещена простота!", възкликнал Ян Хус на кладата. Когато видял старица да се навежда и хвърля сноп пръчки в огъня. Кирил Петков също направи дълбока чупка в кръста пред своите отвъдокеански господари. Никога вече няма да се изправи. Поразен е от неизличима атрофия на гръбначния стълб.
Фердинанд демонстрира характер. Макар и католик погази волята на папата и вкара в православното лоно престолонаследника Борис. Така нормализира отношенията с Русия, а всички велики сили признаха короната му.
Фердинанд е третият български владетел, който хързулва Ватикана. През IX век хан Борис флиртува със Светия престол в Рим, но приема Христово кръщение от Източната църква. През XIII столетие и цар Калоян преговаря с папството. Той обаче сключва католическа уния, само за да извоюва признание за Българската държава.
Фердинанд предприема дипломатически совалки на прага между 1895 и 1896 г. По Нова година князът отива да получи папско разрешение за миропомазването на сина си. Миналата есен с тази мисия е натоварен верният нему Димитър Станчов. Той обаче се проваля, не успява да измоли благословия от високото място.
В края на XIX век на Светия престол седи Лъв XIII. Неговата мечта е да обедини всички християнски църкви под егидата на Рим. Лъв, чието светско име е Винченцо Печи, не дава и да се издума за отказ от католическата вяра на българския престолонаследник.
На аудиенцията Светият отец плаши с анатема Фердинанд. "Вие искате от мен да одобря смъртта на Вашия син, смъртта на душата му? Това би било духовно убийство", вдига десница папата. Князът се опитва да му обясни държавническия смисъл на църковния акт, но Лъв е непреклонен.
"Абдикирайте, княже, абдикирайте!", съветва го той. Фердинанд иска поне да му спести позора на отлъчване от църквата. Папата отсича: "Ако предадеш своя син Борис на схизмата ipso facto (от самия факт) ще бъдеш отлъчен от вярата!"
Винченцо прави грешен ход, защото Фердинанд не обича заплахите. Като реши нещо, дори земният наместник на Христа не може да го разколебае. Такъв е характерът на всички Кобурги.
Папата не знае, че той вече е подготвил кръщението. През лятото на 1895 г. при новия руски император Николай II пристига делегация. В нея хитро е включен авторът на "Здравствуйте, братушки!" Иван Вазов.
Изстреляни са още две дипломатически совалки. В Петербург отива Найден Геров, а трена за Цариград хваща митрополит Григорий. Геров се среща с външния министър Алексей Лобанов-Ростовский, митрополитът с посланика Александър Нелидов.
Уверен, че си е опекъл работата, на 22 януари 1896 г. Фердинанд издава манифест за православното кръщение на Борис.
Понеже не е намерил разбиране там, където е очаквал, князът отрязва квитанцията на папата: "Аз, верен на клетвата, която съм дал на възлюбленний си народ, реших сам лично да отстраня препятствията и да сложа пред народний олтар най-неизмеримата и най-тежката жертва, която мога да дам."
По-нататък в тържествения документ се казва: "Обявявам на всички българи, че на вторий февруарий тази година, денят на Сретение Господне, ще се извърши свещеното миропомазване на престолонаследника Бориса, княза Търновский, по обрядите на народната ни Православна църква."
Манифестът е прочетен в парламента от премиера Константин Стоилов. "Френетически ура и ръкопляскания от страна на народните представители, станали всички на крака, освен представителите на опозицията, покъртват залата", предава ефекта вестник "Прогрес".
На 25 януари Николай II телеграфически поздравява Фердинанд за "патриотическото решение". Съобщава му, че ще прати свой пълномощник, който да топне в купела престолонаследника. На 1 февруари пристига императорският пратеник граф Голенишчев-Кутузов. От Българската екзархия в Цариград идва Екзарх Йосиф I. Мирото е донесено от Кремъл в ковчеже инкрустирано със скъпоценни камъни.
На другия ден сутринта столицата диша празнична атмосфера. Улиците между двореца и съборния храм "Св. Неделя" са задръстени от народ. Двадесет хиляди са само гостите от провинцията. В 9 и 30 часа започва тържествен молебен. След час пристига Фердинанд.
"По-късно – хроникира лондонският "Таймс" – министрите се отправиха към изхода на катедралата и се завърнаха заедно с княз Борис, носен на ръце от гувернантката си. Тя свали връхното му палто и широкополата бяла шапка и го сложи да седне на трона до олтара. Детето седеше спокойно в бялата си дрешка, обкичена с половин дузина отличия."
Със Светата течност са помазани челото, ноздрите, ушите и гърдите на Борис. Всъщност това не е прекръстване, защото Православната църква признава католическото кръщение, отбелязват богослови. В ръцете на граф Кутузов детето взема само първо причастие в новата вяра, уточняват те.
След ритуала Екзарх Йосиф прочита акт за приемане на Борис Търновски в лоното на Православието. Петдесет и два топовни салюта отекват във въздуха. "Народът посрещна с неописуема радост и ентусиазъм покръстването на престолонаследника", пише кореспондентът на "Таймс".
"През следващите пет дни всички европейски сили, подписали Берлинския мирен договор преди 18 години, признаха официално Фердинанд за княз на България. Неустановеното положение на България в Европа най-после беше узаконено и тронът на Фердинанд – осигурен", документира княжеският биограф Стивън Констант.