Вкаменените вълни са доказателствата за катастрофата
Преди 66 милиона години гигантски метеорит пада в океана близо до мексиканския полуостров Юкатан и в атмосферата се издига такова количество прах, че той като чадър засенчва Слънцето в продължение на много години. Температурата на Земята спадна рязко, а динозаврите и многобройната топлолюбива флора загиват.
Но освен всичко това метеоритът предизвика цунами с такава сила, че наводнява, по-голямата част от територията на днешния американски щат Луизиана. Това се доказва от вкаменените утайки, отложени под формата на гигантски морски вълни. Те бяха открити от екип от учени, ръководени от Гари Кинсланд, геофизик от университета Луизиана в Лафайет.
Шон Гулик, е геофизик от Тексаския университет в Остин, който не участваше в това проучване, но е възхитен от новите данни: "Страхотно е, че имаме доказателства за това, за което отдавна се досещахме". През 2016 г. Гулик участва в програмата за проучвателно сондиране на кратера Чикшулуб, който остана след удара на гигантския метеорит.
Следите от тези древни събития, са запазени под формата на разнообразни вкаменелости дълбоко под земната повърхност, и могат да се видят от учените благодарение на най-новите техники за сеизмична визуализация. За да се получи картина, се прави насочен взрив или удар от свръх тежък индустриален чук. Образува се сеизмична вълна, която се отразява от утайките и основната скална порода. По правило тези методи се използват за много практични цели като например за търсене и оценка на находищата на въглеводороди. Ясно е, че на местата, богати на петрол и газ, енергийните компании събират много геофизични данни от този вид.
Гари Кинсланд получи сеизмични данни за Централна Луизиана преди около едно десетилетие от компанията Devon Energy. По времето на динозаврите нивото на морето е било по-високо от сегашното и Кинсланд предполага, че като анализира геофизични данни, ще получи ключа към разгадаването на случилото се в древността в при плитководие.
Когато Кинсланд и колегите му изследваха слоя на дълбочина около 1500 м, съответстваща на времето когато се е случил удара на гигантския метеорит, те видяха вкаменените вълни! Този мега гребен, с широчина около километър, има средна височина около 16 m.
Кинсланд вярва, че мега гребена е отпечатъка от цунами. Огромни вълни, които са се втурнали към брега и са преконфигурирали утайките на морското дъно.
Кинсланд вярва, че посоката на вълните е в съответствие с това, което учените знаят за въздействието от падането и удара на метеорита. Геофизикът очерта линия, перпендикулярна на вкаменените гребени и тя го отведе право в Чикшулуб. И гребените са успели да се съхранят, защото водата в тези места е била много дълбока и следващите вълни, след като цунамито е утихнало, дори и силните бури, не са успяли да нарушат релефа, който след това е бил затрупан от седиментни скални породи.
Работата на Кинсланд и неговите колеги е поредната стъпка в изследването на въздействието на суперметеорита паднал върху Земята. През 2016 г. геофизиците проучиха ядките, извлечени от кратера Чикшулуб, и дадоха своето обяснение за това как се е образувал този кратер и какви са последствията от падането на небесно тяло: животът първо е замръзнал, но след това се е възродил. През 2019 г. в Северна Дакота, на 3000 км от Чикшулуб, бяха открити вкаменени отломки, които са попаднали там, най-вероятно поради катастрофалното цунами, причинено от метеорит.
Използвани са материали от статията '' Въздействието на цунамито върху мега гребените в подземната повърхност на Луизиана: Изобразени са сеизмичните данни от петролната индустрия'' с автори Гари Л. Кинсланд, Кааре Егедал, Мартел Алберт Стронг, Робърт Айви и материали от списание ''Писма за науката за Земята и планетата'', юли 2021 г.
(Превод за "Труд" - Павел Павлов)