Американските маси и антируската пропаганда
Два туйита на сенатор „направиха вълни“ във Вашингтон
„Време за деескалация“ - казва Байдън. Ново „презареждане“ - като на Хилари и Лавров през 2009 година? Не звучи ли прекалено добре, за да е истина?
Два скорошни туийта на видния консервативен сенатор Тед Круз „направиха вълни“ във Вашингтон. Единият, от 20 май, съдържаше две рекламни филмчета - за руската и американската армия. В първото - снимки в натура на сурови мъже парашутисти, във второто - анимационна феминистка утопия в цветовете на дъгата.
„По дяволите - питаше се Круз - може би ултралибералната скопена армия да не е най-добрата идея?“ Вторият му туийт, от 25 май, показваше ухилен Путин, вдигнал палец на фона на синьо-розова торта и надпис: „Путин се готви да празнува „Северен поток 2“ с Джо Байдън“.
Трудно е за Русия да угоди на американските политици и от двата цвята! Реакцията на либералите на първия туийт бе буреносна: „руският мачизъм“, „парашутистите от времето на Втората световна война“, „сега войните се печелят с ум и либерализъм.“ Консерваторите просто физически се наслаждават на руското спартанство и антилиберализъм: за тях Путин е идеен съюзник.
В същото време, поне от омагьосването им от Тръмп насам, те са съвършено неспособни да оценят руския инат - как тъй се съпротивяват да прегърнат лозунга „Америка фърст“, как смеят да отстояват суверенитета и интересите си? Кой да обясни на иначе интелигентния и красноречив Круз, че това са две страни на една монета?
Либералите се оправдават, че капитулацията им пред Путин за „Северен поток 2“ не била капитулация, а желание да затоплят отношенията със Западна Европа, замразени до неузнаваемост от Тръмп, и реалистична преценка, че този проект е изгоден и за Германия и Европа и че е завършен на 95%, и вече не можел да бъде спрян. Така че някои отстъпки и на Русия били неизбежни.
„Северен поток 2“ хармонира с настъплението на Байдън и неговите съюзници - климатични активисти срещу американската нефтогазова индустрия, патетично оспорвано от републиканците. „Само преди шест месеца - повтаря всеки ден пред камерите Том Круз - бяхме световен лидер по добив на нефт и газ, и после... дойде катастрофата Байдън!“
Разбира се, демократите продължават да се подписват под официалното верую, че намесата на Путин и руските хакери в изборите в 2016 г. били помогнали на Тръмп да надвие Хилари. Както видяхме, всичките външнополитически назначения на Байдън бяха все на хора на Обама, сякаш наистина започваше трети мандат на Барак.
Добре, но все пак нали първият му мандат започна с „презареждане“ („reset“, „перезагрузка“ - грешно написано на червения бутон на Хилари „перегрузка“)? На 6 март 2009 г. поне аз бях доста обнадежден - и то веднага след грузинската война и унизителното детрониране на американския човек Саакашвили, след предизвикателната мюнхенска реч на Путин на немски.
И да е имало в 2021 г. някои субективни виждания в такава посока сред демократите, те бяха, първо, доста плахи - сведоха се до номинацията на умерения реалист Матю Рожански за директор за Русия в Съвета по национална сигурност. Важен пост, който по замисъл координира всички действия на кабинета по отношение на Москва.
И второ, дори и те не бяха осъществени - кандидатурата на Рожански не успя да преодолее съпротивата на твърдите хиларисти. Срещу него се опълчиха и руските либерали с Гари Каспаров, и украинските националисти в Америка. Финансистът Бил Браудър, по-рано най-голям инвеститор в Русия, туийтна, че Рожански бил най-върлият фен на Обамовото „презареждане“, че с него в Белия дом Навални бил свършен. А и Тръмповата колона в Сената със сигурност нямаше да го хареса. Но все пак приемам, че някои от идеите му може и да са намерили израз в решението за среща на Байдън с Путин. Да видим за какво става дума.
Рожански, директор на института „Кенан“ на фондация „Уудроу Уилсън“, не е русофил - или дори последоватен реалист като Джордж Кенан, чието име носи това звено. Автор на „дългата телеграма“ и доктрината за сдържането на СССР от 40-те години, след 1989 г., Кенан предупреди: „Разширяването на НАТО ще е най-фаталната грешка на американската външна политика след Студената война. То ще насочи външната политика на Русия в посока, която няма да ни хареса.“
И друг път сме чели становищата на американски политици от 1980-те и 1990-те години в същия смисъл. Те бяха хора от времето на Втората световна война, някои бяха участвали в нея. Не бяха русофили и левичари, а реалисти и американски националисти, оценяващи правилно какво е Русия.
Рожански е далече от тяхното равнище. Той например не поставя под съмнение НАТО в сегашния вид. Но все пак признава, че американската политика към Русия през последните три десетилетия претърпяла крах.
Защо? Първо, тя не разбирала кой е противникът: не ставало дума само за Путин, а за вековна геополитическа традиция на руската мисъл, която той олицетворява и срещу което сега се бъхти залудо Америка. Второ, идеята на Байдън, застъпвана сега в негови интервюта и повтаряна от говорителката му Псаки по повод срещата в Женева, към която идея обаче се придържаше и Тръмп, че с Русия може да се работи на парче: в едни области, където може - като космоса или разоръжаването - да има сътрудничество, а в други - несъгласие, не работела. Както обаче ще видим нататък, самият Рожански не се придържа към този принцип в предписанията си.
Трето, САЩ трябвало да разберат, че Русия има своите легитимни интереси, вкл. в Украйна, в Европа, както и в Близкия Изток и Азия. Рожански например вижда възможност за американско-руско сближаване за сдържане на Китай. Или пък мисли, че сирийската криза било невъзможно да бъде разрешена, ако не бъде успоредно разрешена и украинската криза, с която тя била свързана успешно от Путин. Рожански е и привърженик на сътрудничество с Русия в областта на разоръжаването - Москва била ключов фактор за несигурността на САЩ както директно, така и с подкрепата си за другите „непослушни“ режими като Иран и Северна Корея, които могли да бъдат контрирани успешно само с помощта на Кремъл.
Освен това, в началото на мандата Байдън обеща „външна политика за средната класа“. Трудно е да се каже в какво ще се конкретизира това, но някои стъпки, вече предприети, може би водят в тази посока - връщането на САЩ в Парижкото споразумение за климата и Световната здравна организация, възобновяването на ядрената сделка с Иран, продължаването на ядрения договор СТАРТ с Москва. Логично би било да се предположи, че намаляването напрежението с Русия - все пак единствената страна, която може да унищожи Америка - също би било в интерес на американската средна класа.
Вече изказах предположение, че активизацията на НАТО по руските граници и истерията около Навални в последно време бяха маневри за отвличане на световното внимание от провалилия се военен преврат в Белорусия, чиито сътресения все още продължават да отекват в историята с отвлечения Протасевич. В белоруския сценарий личи повторение на украинския от 2014 г. и неслучайно много от действащите лица са същите. Самият Протасевич е воювал по-рано в Донбас в състава на нацисткия наказателен батальон „Азов“. Но сега този агресивен сценарий търпи пълен провал. В действията на Лукашенко по ликвидиране на преврата има очевидна прилика и с действията на Ердоган след юли 2016 г. И в двете страни неуспешните преврати, направлявани от Запад, доведоха до обективно скъсване със западната ориентация.
Че в бившия СССР бе премината някаква червена линия се разбира добре на Запад - въпреки дежурните декламации по медиите. Голямо е напрежението какво ще разкаже пред следствието и съда Протасевич, и какво са намерили в телефона му. Недвусмисленото предупреждение на Русия, че в случай на нова Сребреница в Донбас цялата украинска държава ще бъде подложена на удар, т. е. ще бъде върната в руската сфера на влияние, също не остана без ефект. Някои смятат, че и учението на руските въоръжени сили по границите с Украйна е повлияло значително за решението за срещата в Женева.
Всичко негативно, което съм писал за човека Байдън в предишни коментари, остава в сила, пък и личната химия между него и Путин едва ли би могла да бъде по-неблагоприятна. И настроението на американските маси е формирано вече толкова години от антируската пропаганда. Но все пак нека тълкуваме съмнението в полза на Байдън. Той ще ни опровергае - или няма да го направи - съвсем скоро.