Само чрез баланс може да има сравнително усещане за ред и мир в този смел нов свят
За пръв път има наличие на страх, защото превъзходството не е на страната на Вашингтон
Предстоящата среща между американския президент Джо Байдън и руския му колега Владимир Путин е силно заредена с очаквания, които най-често се движат по повърхността на детайлите, а не в тяхната дълбочина.
Нагласите отчитат само първото ниво на информация. Тази, която е дори безобидна и е част от „протоколните“ теми като защита на човешките права или климатичните промени. Важните въпроси, които трябва да бъдат задавани са на кого е нужна тази среща, какви промени прави видими нейното случване и каква е нейната цел. Трябва да бъде ясно - тази среща не е еднократно събитие, не е само денят, в който се случва. Тази среща течеше от началото на годината - освен на ниво дипломация и дипломатическа подготовка, но и на терен, чрез опит за вдигане на залозите, покачване на напрежението и най-накрая - кой ще мигне пръв.
Отговорът на този въпрос бе даден чрез поканата към руския президент Путин. Има няколко фактора и предпоставки, които правят тази среща желана от страна на САЩ, но и с уточнение, че Русия можеше и без нея.
Една от предпоставките, без да бъде степенувана по важност, но като част от цялата картина, е предстоящото завършване на „Северен поток-2“. Дългогодишните усилия на Вашингтон по всички възможни нива - от дипломация, през директен натиск и намеса чрез санкции, до организирането на стари горещи точки, са на път да се провалят. Силният разбира единствено от сила, а тази битка беше един от показателите за фактическа промяна в регулирането на световните отношения. Предстоящата среща е шанс да бъде едновременно легитимиран самият Байдън, чрез намирането на път провалът на САЩ да бъде частичен, а не пълен. Уместен е въпросът дали американски президент би имал нужда от чужда легитимация, ако светът беше същият като преди 20 години. Срещата на Г-7, затвърждаването на стратегическата близост между Великобритания и САЩ и срещата на НАТО целят да покажат състояние на сила, което е желано, но е недостижимо и част от миналото. Един интересен момент заслужава отбелязване, който също е резултат от продължителен процес - ролята на Турция, вече ясно изразена чрез отделна среща.
Сред останалите аспекти е вътрешната обстановка в Щатите, която не създава предпоставки за безусловното възприемане на държавата като единствен хегемон. Състоянието вътре не отговаря на желаната проекция навън. Нехомогенността на обществото вътре няма как да роди онази искра, която даде тласъците на прогрес през 20 век. Вътрешните проблеми тепърва ще продължават своето разгръщане - на социално, финансово и обществено ниво. На външно ниво те отдавна са видими и се измерват с хаоса, който оставят след себе си. Но също и чрез проектирането на сила върху държави като България, които заради слабостта на собствената политическа класа са готови да подарят суверенитет срещу потупване по рамото, или осигуряване на политическо съществуване и бъдеще. Ако за поставените да управляват държавата се търси паралел в литературата, сред подходящите е персонажа, създаден от Джейн Остин в „Гордост и предразсъдъци“, г-н Колинс, който бе готов да изпълни всяка заповед на лейди Катрин още преди тя да е била изречена.
За пръв път има наличие на страх, защото превъзходството не е на страната на Вашингтон. Русия постигна технологичното превъзходство на ниво въоръжение и стратегически оръжия, а това наруши не само балансa на стария ред, но е и част от факторите, които водят до закономерния край на идеята за американски световен ред. Това е и една от важните задачи пред Байдън - да върне усещането за баланс. Но това може да се случи чрез подписване на споразумение, което ще дефинира новите реалности. Независимо как ще бъде представено на обществата и дали изобщо ще има подписан документ, фактически предстоящата среща е част от артикулирането на параметрите на постамериканския световен ред. Достигането до нов обществен договор изисква осъзнаване, което липсва в управляващия елит в САЩ. Но дори поканата за тази среща е положителен сигнал, промените са факт и те са признати.
Това не означава, че конфликтите ще спрат, а напротив. Трябва да се очаква точно обратното - нарастване на противопоставянето, докато не се стигне до точка, която да повиши залозите най-близо до желаните условия. Голямата игра тепърва започва, а в нея вече участват трима участници, единият от които е балансьор. И като всяка игра, тази също се нуждае от правила. Но тяхната устойчивост във времето изисква общи усилия и осъзнаване, че само чрез баланс може да има сравнително усещане за ред и мир в този смел нов свят.