И тримата смятат, че големите вносни мита могат да направят американската икономика незаобиколима
В Европа също трябва да си поговорим върху какви стоки да въведем мита
Бащата-основател на САЩ Александър Хамилтън, победителят в Гражданската война Ейбрахам Линкълн и Доналд Тръмп имат много общи неща, имат и много разлики.
Ако можем да използваме обаче само една дума, която да опише близостта им, тя би била следната - мито. Отношението към митата е онази сребърна нишка, която събира три от големите имена в американската политика. И тримата смятат, че големите вносни мита са онази движеща характеристика, която би могла да направи американската икономика незаобиколима. Но за това след малко. Какво, в кратце, постига митото като финансов инструмент в международната търговия?
Митата или митнически тарифи, както също е прието да се наричат, са фискален инструмент, който използван умно може да промени целия икономически облик на една държава. Когато ти имаш голямо вътрешно потребление на определени стоки, можеш да насърчиш местното производство като наложиш високи вносни мита за тях. Образно казано, когато твоите съграждани купуват много вносни автомобили, а ти искаш да имаш местно производство на коли, тогава слагаш такова вносно мито, че колата, внесена отвън да е икономически нерентабилна. Тогава се появяват местни фирми, които искат да запълнят тази освободена ниша и започват да произвеждат коли те. С това увеличаваш брутния си вътрешен продукт, намираш работни места и като цяло обществото ти забогатява.
Горе-долу с тези аргументи Александър Хамилтън, първият министър на финансите на САЩ, въвежда митата като основен приходоизточник за федералното правителство. Но има и друго - Хамилтън казва, съвсем с право, че в условията на една прохождаща нация, която все още няма своите големи местни производители, вносът на евтини стоки от чужбина няма въобще да позволи американската икономика да се разрасне. Има един основен факт в индустрията - всяко производство е неефективно в началото. Просто много неща не са ти ясни, действаш на принципа на „проба-грешка“ и се учиш, за да усъвършенстваш продуктите си с времето. Винаги в началото стоките ти са некачествени или скъпи, или често и двете. С времето производството се оптимизира и се намира точния баланс между цена и качество. Тогава идва и конкурентоспособността.
Проблемът на свободната търговия е, че няма как да достигнеш до етапа на конкурентоспособност, защото пазарът ще те изхвърли още в началото на твоя индустриален път. Няма как ти да произвеждаш отварачки за консерви за пръв път и да имаш същото качество и цена като чуждестранен производител, който има 50 години преднина пред теб в това производство. Неговата стока винаги ще е по-евтина, често ще е по-качествена, а и със сигурност той ще може да я произвежда в много по-големи количества от теб. Това обрича всяка страна, която на своя прединдустриален етап допуска напълно свободна международна търговия. Разбирайки всичко това Хамилтън поставя основите на американското икономическо чудо като налага серия от умни за времето си политики - големи вносни мита за внос на стоки, никакви или минимални мита за внос на суровини, забрана или силно ограничаване на експорта на суровини от САЩ и насърчаване на износа на стоки.
Ейбрахам Линкълн също е поддръжник на тарифите и на фискалната политика на Хамилтън. Линкълн е цитиран да казва през 1847 година „дайте ни защитни мита и ще направим най-великата нация на планетата“. В известна степен някои историци твърдят, че митата са една от причините за Гражданската война. Аграрният юг не иска никакъв протекционизъм, докато индустриалния север има нужда от мита, за да се развива. В исторически план митата побеждават - тези политики дават огромен резултат като до 1913 г., когато се въвежда подоходния данък, митата дават гръбнака на американския фиск. С други думи, основата на парите на федералното правителство не идват от днешните данъчни ставки, а идват от вносни мита. Това насърчава американската индустрия, която започва необезпокоявано да бълва производство за растящото си население. Това води до Позлатената епоха от началото на 20-ти век, когато американските корпорации постигат най-големия си бум, превръщайки се в най-големите компании в историята. Според някои, ако Тръмп днес иска да направи Америка велика отново, то тя е била направена велика по начало въз основа на митата.
След Втората световна война въпросът с тарифите плавно отпада от дневния ред на Америка. Първо, защото подоходният данък агрегира много пари, с които федералното правителство се справя и второ, защото след войната САЩ влизат в период на тотална световна хегемония, с изключение разбира се на контролирания от Съветския съюз свят. След рухването на СССР падат и последните прегради пред доминацията на САЩ. Защо са ти тарифи, след като целия свят е в краката ти? Дали една стока се произвежда в Китай, Бангладеш или САЩ, какво значение има, след като в крайна сметка тя се търгува в Америка и в нейните сателити? В продължение на три десетилетия това беше логиката, която командваше американската икономическа доктрина.
Днес вече е видно, че тази система на свободна търговия и международни организации, които да я мониторират не работи. Америка в момента, а впрочем същото важи и за Европа, е деиндустриализирана в голяма степен. Масово производствата се изнесоха към Китай, който използва това западно доверие, за да натрупа собствено благосъстояние и да го изполва в ущърб на икономическия си създател - САЩ. Тръмп гледа този процес и казва същото, което е говорил и Хамилтън, и Линкълн преди него. С налагането на вносни мита Америка бързо ще се реиндустриализира, ще започне сама да задоволява нуждите си и да изнася стоки, произведени в САЩ. Днес Америка е меката на финансите, но не и на производството, т. е. страната върви с един крак, вместо да си ползва и двата. Тръмп ще обърне този тренд. С идването на ерата на митата, това ще увеличи благосъстоянието на американския народ, ще доведе до обективно сваляне на данъците, тъй като приходите в хазната ще идват от тарифи, ще насърчи местното производсто и ще увеличи просперитета на страната.
Не слушайте врачките, които ви обясняват колко щяло било да бъде лошо като се връща тарифната политика. Нима Европа наскоро не сложи мита на китайските електромобили? Нима това не е „протекционизъм“ в интерес на немските, френските и италианските производители? Нима с това ще пострада Европа? Не, напротив. Ще стане по-силна и независима. Затова вместо да се вайкаме какво ще стане като Тръмп започне с ударно въвеждане на мита, нека в Европа си поговорим върху какви стоки да въведем мита и ние. Защото сме 500-милионен пазар и при това един от най-платежоспособните в света. За такива политики трябва да говорим. Не за зелени сделки и прочие интелектуални кухини.