Една от най-дискусионните области е преходът към нисковъглеродна икономика
Определени са нови портфейли, които са насочени към изпълнение на актуализираните приоритети
България е пред риск за фискална устойчивост
Преди около 4 месеца коментирах избора на Урсула фон дер Лайен за втори мандат начело на Европейската комисия и той тъкмо стартира. След официалното утвърждаване от Европейския парламент вече е известен новият състав, както и разпределението на отговорностите в нея. В настоящата статия ще разгледам основните промени и намерения, като се опитам да определя вероятните ефекти от тях.
Състав и структура на новата комисия
От управленска гледна точка са налице промени в структурата и ресорите в сравнение с предходната й версия. Основните разлики са в няколко насоки. Първата от тях се изразява в опростяване на структурата – нивата на управление вече са две: изпълнителни заместник-председатели и комисари, като са премахнати позициите на заместник-председателите. Освен това са определени нови портфейли, които са насочени към изпълнение на актуализираните приоритети. На изпълнителни заместник-председатели са поверени: чист, справедлив и конкурентоспособен преход; технически суверенитет, сигурност и демокрация; просперитет и индустриална стратегия; хора, умения и готовност и сближаване и реформи. Освен това е определен върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (външен министър на Европейския съюз). Новите ресори на „обикновените“ комисари са климат, нулеви нетни емисии и чист растеж; отбрана и космическото пространство.
Разбира се, не бива да се пренебрегва ресорът на излъчения от българското правителство комисар Захариева, който обхваща стартъпите, изследванията и иновациите, който също е ново формулиран, като на първо място е поставено стартирането на бизнеси с голям потенциал. Идеята на стартъпа е да разработи и предложи на пазара продукт или услуга, който се различава от съществуващите. Смисълът на такава компания е да бъде иновативна и стремежът е да реализира бърз растеж на производството и пазарния дял като привлече външни инвеститори и съответно финансиране. Това развитие изисква внедряване на нови технологии и бизнес модели, а потенциалът за растеж е за сметка на висок риск, поради което много малък дял от стартиращите предприятия всъщност успяват да оцелеят и да се разраснат достатъчно.
Това е един от аспектите, в които ЕС изостава от своите конкуренти, така че вниманието към него е заслужено. Решението на проблема обаче едва ли се състои в определянето на еврокомисар или отделянето на някакъв бюджет за субсидии, които ще бъдат насочени към фаворизираните от ЕК дейности. То, разбира се, е по-комплексно и се състои най-вече в намаляване на пречките пред стартирането и разширяването на бизнес. Само че на представителите на Европейската комисия им бяха необходими няколко години само да осъзнаят това изоставане, но все още не искат да признаят, че съществен принос за това имат собствените им действия, които те отчитат като успешни.
Новост в управлението са и т.нар. области на внимание като политиката относно климата, технологичния суверенитет и индустриалната стратегия. От 27 комисари заедно с фон дер Лайен почти половината се определят като дясно-центристи, един е ултра консервативен и един е от крайно десните. За сравнение 12 комисари от досегашната комисия се обявяваха за политици от десния спектър. Тази промяна обаче освен недоволство сред част от евродепутатите едва ли ще предизвика необходимите промени, насочени към провеждане на по-благоразумна политика.
Честа критика срещу всеки нов състав на ЕК е, че новоизбраните комисари нямат (почти никакъв) опит в определената им област. Колкото и способни да са при управлението на хора, все пак определянето на политиката, засягаща целия ЕС, в нова за тях област, крие рискове. Биха могли да бъдат посочени множество примери за регулации и мерки, които не е трябвало да бъдат приети, но това се е случвало и обикновено е за сметка на по-малките или по-отдалечените от центъра на Съюза държави и икономики. Пример за това беше директивата за сухопътния транспорт, която очевидно не осигуряваше еднакви условия за всички превозвачи, но въпреки това беше приета и се наложи да бъде атакувана пред съда.
Друг пример е директивата за минималната работна заплата. В нея е поставена цел държавите, в които обхватът на колективното договаряне е под 80%, да предприемат мерки тази цел да бъде достигната, но не отчита фактът, че в 9 държави този дял е около и под 30% и нормативните им уредби не са такава, че да обуславят голям дял на членството в синдикални организации за работниците и в работодателски организации за предприятията, които са основни предпоставки за високия дял.
Освен това идеята на тази директива е чрез колективно договаряне да се върви към сближаване равнищата на минималните работни заплати в отделните държави, което не би било лошо, ако икономическите условия (без принудителна намеса от държавата) го позволяваха. В действителност обаче разликите в икономическото развитие все още са твърде големи и за този процес се изисква време.
Зеленият преход
Още през юли посочих, че една от най-дискусионните области в политиката на ЕК под ръководството на фон дер Лайен се отнася до прехода към нисковъглеродна икономика. Опазването на природата е достойна цел, която трябва да се спазва от всеки човек и всяко предприятие. В случай на увреждане трябва да се понесе отговорност и по възможност да се възвърне състоянието преди замърсяването.
Изкривяването на тази цел въз основа на недоказани тези придобива вече характер на религия и служи като обосновка за провеждането на политика, която е далеч от оптимална за устойчивото развитие. Проблемът се усложнява от факта, че тази политика вече е трайно застъпена в границите на ЕС чрез определянето на силно „замърсяващи“ производства – отделящи големи емисии въглероден диоксид (CO2). Такива са енергетиката и добивната промишленост. Те не само са натоварени с необходимостта от закупуване на т.нар. въглеродни квоти, чиито цени зависят най-вече от политиката на ЕК, която определя размера на предлагането. Освен това преобладаващият източник на финансиране в ЕС – банковото кредитиране, е недостъпен за тях заради създадените за банките стандарти, които фактически ги възпират да отпускат кредити на такива предприятия. Подобна е ситуацията и при транспорта и шосейните превозни средства, за които екологичните стандарти стават толкова строги, че автомобилите с двигатели с вътрешно горене (ДВГ) скоро няма да могат да ги изпълняват.
В същото време европейските производители са изправени пред недостатъчно търсене на предлаганите от тях батерийни електрически автомобили поради все още високата им цена. Потребителите ясно показват предпочитанията си към коли с ДВГ или към наличните алтернативи – американски или китайски електромобили, които обаче имат технологични или ценови предимства, или едновременно и двете. При перспективата за загуба на пазарни дялове ЕК реагира като увеличи митата за внос на китайски автомобили (до 38%), което обаче пречи на конкурентния натиск и е във вреда на потребителите, защото не позволява цените да се понижат.
ЕК увеличи митата за внос на китайски автомобили, което е във вреда на потребителите, защото не позволява цените да се понижат.
Европейските производители обаче сами по себе си са в тежко положение и не е ясно доколко такива протекционистки мерки биха били от полза за тях. Закриването на заводи и миграцията на производството към Съединените щати се оформиха като тенденция напоследък и тя е резултат както от американската политика за привличане на инвестиции чрез целенасочени субсидии, така и поради неблагоприятната среда за бизнес в ЕС - скъпи за спазване регулации с неясен ефект, високи данъчни ставки и висока цена на енергията. При тази ситуация за ЕС остава чрез тарифните мерки срещу Китай да опита да принуди техните производители да изградят заводи в ЕС. Само че такива инвестиции от политическа гледна точка се приемат за инструмент за външно влияние и затова също не са приемливи към момента.
Подобни противоречия обаче са характерни и в други области – например по отношение на официалната позиция спрямо използването на суровини от Русия, въпреки че покупката им от други източници се извършва на по-висока цена. Тук отново става въпрос за политическо решение, което е предопределено от санкциите срещу тази страна заради войната с Украйна.
Понастоящем в почти целия ЕС цари страхът, че тази война може да се разрасне и поради това се отделят огромни ресурси за помощи към Украйна, като заедно с това протича процес на въоръжаване и повишаване на разходите за отбрана.
Привържениците на превръщането на ЕС във федерална държава използват тази (истинска или въображаема) заплаха за призиви за създаване на армия на ЕС, като това от своя страна е аргумент за значително повишаване размера на общия му бюджет. Това, на свой ред, ще е аргумент за определяне на общ финансов министър. Само че създаването на обща армия се изправя пред множество въпроси, например кой да бъде главнокомандващ, къде да бъдат разположени военните бази и т.н.
Междувременно военно-промишленият комплекс не увеличава капацитета си и това до голяма степен се дължи на практиката да се купува американско оръжие, дори когато има аналози с по-ниска цена, като целта е да се печели благоволението на Съединените щати.
Друга заявка на новата комисия е за по-активната й роля в социалната политика и по-конкретно за осигуряване на по-достъпни жилища. Централизирането на социалната политика няма как да е добра новина, защото, за да бъде по-ефективна, тя трябва да се прави на равнище, което е най-близо до хората, за да познава проблемите им, да взема конкретни решения и да може да й бъде търсена отговорност при допускане на грешки. Централизирането на социалната политика ще допринесе за разпространението на модела на някои от големите държави с високи социални разходи и произтичащите от това бюджетни дефицити и натрупване на държавен дълг. България и в момента е изправена пред сериозен риск за фискалната устойчивост и не се нуждае от допълнителен тласък в тази посока. Нещо повече - рамката по отношение на фискалната политика на ниво ЕС се нуждае от заздравяване чрез по-строги правила и санкции, които важат и за големите държави.