6 от всеки 7 лв. на данъкоплатците се изразходват текущо и имат слаб ефект върху потенциала на икономиката да се разширява
Годишният темп на инфлация достига 3,2%
Премиерът Бойко Борисов и министърът на финансите Владислав Горанов се похвалиха, че очакваният излишък в държавния бюджет към края на юли е над 2 млрд. лв. Тази стойност е сравнима с резултатите за предходната година, когато излишъкът е бил 1,97 млрд. лв. Тъй като до момента официално са налични данните до края на юни, в настоящата статия ще разгледам какво се случва с фиска от началото на 2018 г.
Общ преглед
Основните тенденции, които се наблюдават напоследък, са свързани с поддържане на относително постоянен темп на растеж на икономическата активност в реално изражение, което се съчетава с ускоряване на инфлацията. Българската икономика се намира близо до потенциала си, като дори е възможно да го е надхвърлила. Тези фактори допринасят за нарастване на номиналния размер на доходите и потреблението и оттам за приходната част на държавния бюджет.
Това води до ускоряване на номиналния растеж на продажбите на дребно, които през първите пет месеца на годината се увеличават с 5,8% на годишна база. Основен принос за това имат продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия, които се увеличават с 8,9%, и продажбите на фармацевтични и медицински стоки и козметика с растеж от 11,2% на годишна база. Повишаването на цените на горивата от началото на годината изглежда води до спад на употребените количества от тях, тъй като приходите от продажби се увеличават с едва 1,2%. При търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия обаче се регистрира спад на приходите с 8,3% спрямо съответния период на 2017 г.
Равнището на потребителските цени продължава да ускорява растежа си. Годишният темп на инфлация през юни достига вече 3,2%, като освен цените на суровия петрол по-съществен принос имат тези на услугите.
Състоянието на пазара на труда също е благоприятно за бюджета. Нормата на безработица продължава да се понижава, като в края на юни достига 5,7%, докато регистрираните безработни лица са 188,6 хил. човека. Това са едни от най-ниските стойности на тези показатели след средата на 1991 г. Разбира се, за това влияят и сезонните фактори, тъй като търсенето на работници в промишлеността, търговията, хотелите и ресторантите се повишава, но тенденцията е ясна. Заедно с това заетостта се увеличава, като през първото тримесечие на годината (данните за второто тримесечие все още не са налични) броят на заетите лица достига 3,439 млн. души. Това е най-високата стойност за това тримесечие на годината от 2010 г. насам.
Политиката на правителството допринася допълнително за затягането на ситуацията на трудовия пазар. От една страна, изпреварващо се увеличават заплатите в публичния сектор спрямо частния, а от друга – се увеличава броят на служителите. Според данните на НСИ през първите три месеца на 2018 г. средносписъчният състав на наетите в администрацията на изпълнителната власт се е увеличил с 2946 човека спрямо аналогичния период на 2015 г., докато спрямо 2017 г. увеличението е с 840 човека. Това се случва при намаляващ брой на населението на страната и обявени намерения за оптимизиране на държавната администрация.
Приходи
През разглеждания период приходите от осигуровки достигат приблизително 4,6 млрд. лв. и се повишават с 13,8% на годишна база, докато тези от преки данъци са 3,1 млрд. лв. и отбелязват нарастване с 12,5%. Принос за това имат номиналният растеж на работните заплати, повишаването на заетостта, както и увеличаването на осигурителната тежест от началото на 2018 г. Приходите от данъка върху личните доходи също се влияят от посочените фактори. Същевременно мерките за повишаване на събираемостта от минали периоди дават резултат, най-вече при хората със свободни професии (където растежът надвишава 20%), но това вероятно ще бъде еднократно събитие.
Ускоряването на инфлацията и увеличаването на потреблението в резултат от по-високите доходи на домакинствата са факторите за повишаването на базата при облагане с косвени данъци. Приходите от ДДС са 5,1 млрд. лв., докато тези от акцизи са 2,4 млрд. лв. Темпът на растеж на приходите от ДДС обаче изпреварва този на акцизите – съответно 7,8% срещу 6,1% на годишна база. Това означава, че приходите от неакцизни стоки растат по-бързо отколкото от акцизните. Както отбелязах по-рано, вероятно по-високите цени на горивата са допринесли за намаляване на търсените количества от тях. Алтернативата е противодействието на неформалната икономика да не е толкова ефективно и затова приходите от акцизи да растат по-бавно от тези от другите косвени данъци. В подкрепа на това твърдение е и фактът, че изпълнението на приходите от ДДС през полугодието представлява 50,4% от планираното за 2018 г., докато при акцизите то е 46,8%.
През разглеждания период неданъчните приходи достигат почти 2,5 млрд. лв. (растеж от 9,5%), докато при помощите стойността е 0,7 млрд. лв. (растеж от 4,2%). Именно при помощите се отчитат част от усвоените средства от фондовете на Европейския съюз, което означава, че напредъкът в тази област е умерен.
Разходи
Структурата на разходите до средата на годината отново е доминирана от социалните разходи, които са почти половината от общите, следвани от разходите за персонал, които са около една четвърт от всички, издръжката е над 1/10 от общите разходи, докато капиталовите разходи са по-ниски от тези за издръжка, освен това се разходват средства за субсидии, лихви по държавни заеми и вноска в бюджета на ЕС.
В края на годината съотношенията обикновено са по-различни. Тогава се увеличава делът на капиталовите разходи. Средно за последните 10 години той достига около 14% от общите разходи. Тоест 6 от всеки 7 лева на данъкоплатците се изразходват текущо и имат твърде слаб ефект върху дългосрочния потенциал на икономиката да се разширява.
Най-висок растеж на годишна база се реализира именно при капиталовите разходи – 53,3%. По този начин те достигат 1,3 млрд. лв. Изпълнението им обаче е едва 21,3% от планираното за цялата 2018 г. Както вече е традиция, изплащането на капиталовите разходи се отлага за последното тримесечие на годината, като се изчаква изпълнението на приходите. Капиталовите разходи по принцип се използват като буфер в бюджета, т.е. те са компонентът, който може да бъде намален, за да не се застраши целта за салдото в края на годината.
Друг фактор, който влияе на размера на капиталовите разходи, е способността за усвояване на средства от ЕС. Обичайно усвояемостта е по-ниска от заложената, което означава, че и капиталовите разходи не достигат планирания размер, което се отразява неблагоприятно на българската икономика. По принцип ефективността на тези разходи не е достатъчно висока и немалка част от тях изобщо не се използват по предназначение, но въпреки това те имат съществен принос за повишаване на потенциала за развитие.
Бързият растеж на разходите за персонал, издръжка и субсидии може да се отрази неблагоприятно върху устойчивостта на публичните финанси. Повишаването на социалните разходи е за сметка на дефицита в бюджета на пенсионното осигуряване, където дисбалансът между приходи от осигуровки и разходи за пенсии нараства всяка година. Това налага финансирането на пенсиите с приходи от други данъци. По тази причина не трябва да се допуска темпът на растеж на текущите разходи да изпреварва този на данъчните приходи, както и растежът на пенсиите да превишава този на приходите от осигуровки.
Като цяло текущата конюнктура влияе позитивно на състоянието на държавния бюджет. Това обаче не трябва да бъде основание за разхлабване на разходите, които по принцип са с ниска ефективност. Допълнителните приходи могат да се използват за финансиране на нужните реформи в областта на здравеопазването, образованието, обществените поръчки, държавната администрация и т.н. Не е достатъчно да се спазват само количествените цели за бюджетното салдо и държавните разходи, необходимо е при дадения размер на приходите да се повиши качеството на публичните услуги, с което да се увеличи потенциалът за растеж на икономиката.