МОН да провери кой и какво четат на децата в училище
Внесох сигнал до Министерството на образованието по повод скандала с детската книжка "Да пробудиш драконче".
Родители от Хасково алармираха, че по инициативата "Разказвачът на приказки", подкрепена от МОН и Държавна агенция за българите в чужбина на 4-ти и 5-ти клас е четена въпросната книга. Цитатът, който разбуни духовете е " изобщо не се чукахме онази вечер" и "Ти се събуди и ми го пъхна". Книгата е определена от критиката като етнофентъзи, но въпросът е подходяща ли е за подрастващи, особено за 4-ти и 5-ти клас?
Благодарение на този скандал разбираме, че МОН и Регионалните инспекторати по образованието не следят и не са запознати какво точно се чете на децата в училище по програмата "Разказвачът на приказки". Това е изключително притеснително, защото очевидно държавата не се интересува какво се случва в българските училища и как се предлага на вниманието на учениците.
Според мен следва да има някакви правила и контрол какво, на кого и как се чете и предоставя като литература в училище. Очевидно темата за чукането и пъхането (сексуалните отношения) не са подходящи за 4-ти клас, а и надали е в полза на сексуалното образование в училище нещата да се свеждат до чукане и пъхане. Нека МОН да възложи проверка и да се установи защо това е допуснато. Нещо повече - да се вземат мерки подобни изцепки да не се случват занапред.
Случаят повдига редица въпроси какво точно има в учебното съдържание, какво се предлага като допълнителна литература за чете и какво точно правят НПО-та в образованието. Както се оказва, без дори да е прегледан материалът, той се вкарва в учебния процес. Този разговор е доста закъснял, но трябва да бъде проведен. Нужна е една широка обществена дискусия по тази тема кой и как може да влиза в учебните заведения и да става част от образователния процес. Хилядите поректи и проектчета, ежегодно реализирани в българските училища, вероятно крият и други подобни "изненади".
(От фейсбук, Заглавието е на редакцията)