- Проф. Халачев, когато кандидатурата ви за вицепрезидент бе официално обявена, вие казахте, че Ивайло Калфин ви е поканил, защото иска президентството да се занимава с повече въпроси относно културата, образованието и духовността. Не смятате ли, че в момента има по-належащи проблеми пред страната?
- Несъмнено пред страната ни има много предизвикателства, но ерозията в културата и духа на нацията е едно от тях. Под култура не трябва да разбираме само ходенето на кино и театър в свободното време. Културата е онази фина материя, която трябва да съществува около нас, ако ние искаме да решаваме проблемите си с думи, диалогично. Ако тя изчезне, хората забравят думите и излизат на улицата да се бият с тояги. Без култура ние няма да умрем от глад веднага, но дълго ще живеем мъчително и лошо. И точно това се случва в момента. Цялата агресия, която виждате през последните години, е последица от факта, че ние 26 години постепенно се отдръпваме от задачите, които културата трябва да изпълнява в училище, от задачите на образованието, от значението на възпитанието и морала. Разбира се, на фона на малките пенсии и на международните заплахи това изглежда като празни приказки, но далеч не е така. Ние защитаваме границите от мигранти, но по селата хората треперят от страх заради престъпниците. Ето тук най-ясно можем да направим връзката между културата и националната сигурност - необразованите хора не използват думи, а насилие и оръжия. Когато са в страната ти, трябва да търсиш възможност да ги образоваш и възпиташ.
- В тази връзка смятате ли, че можем да използваме културата като инструмент за интеграция на мигрантите, които идват в България?
- Категорично против съм всякакви илюзии, че мигрантите могат да бъдат бързо интегрирани и да приемат нашия начин на живот. Интеграцията във вида, в който съществува, е едно безсмислено понятие, което преди 15 години беше въведено в българския език и е като мантра - дошли са едни хора и ние искаме да ги интегрираме, въпреки че те не искат. Това е сякаш да съединиш вода и масло. Каквото и да правиш, те винаги се разделят, защото това са физически закони. Същото е и с мигрантите.
Техните традиции, религия, бит са коренно различни. Аз не ги определям като лоши или добри - просто са съвсем различни. Те не могат изведнъж за 48 часа или за 1 седмица да започнат да мислят и да живеят като средните европейци. Това е невъзможно. Според мен трябва да направим сериозна преграда по границата, за която се сетихме късно и да настояваме Европейският съюз да ни помогне. Помощта за бежанците от войната трябва да се търси преди всичко по дипломатически път - неслучайно казвам, че в момента ни е нужен висш държавник с дипломатически опит като г-н Калфин.
- Ако заемете поста на вицепрезидент, ще имате няколко задължения, сред които е даването на амнистия и помилването. Кога смятате, че престъпник трябва да бъде помилван?
- На такъв въпрос не може да се отговори еднозначно. Всеки случай трябва да бъде гледан поотделно, защото става въпрос за човешки живот. Несъмнено този тип казуси са изключително сложни. От една страна, помилването не отменя престъплението. Този хипотетичен човек е престъпник и ще остане такъв, но висшата милост на държавния глава може да му даде възможност да живее по друг начин. И от друга страна, вече идва сложният въпрос - ние сме добри към него, защото го помилваме, но ще бъдем ли добри към неговите жертви? Много труден морален казус.
- Вие имате богат опит зад гърба си - режисьор, сценарист, преподавател, били сте ректор на НАТФИЗ. Защо се съгласихте да се впуснете в битката за президентските избори като заместник на Ивайло Калфин?
- По две причини, едната от които е личността на господин Калфин. С него се познаваме добре. Виждал съм го във всичките му проявления - и като министър, и след това. Мнението ми е, че той е изключително диалогичен човек. За мен той е най-добрият български дипломат в момента. Колкото повече наблюдавам другите кандидати за президент, толкова повече се убеждавам, че нямат неговите опит и квалификация.
Останалите претенденти също имат своите експертни оценки и са добри в професионалните си сфери, но няма нито един дипломат като Калфин. А трябва да сме наясно, че президентът преди всичко е висш дипломат, който заедно с външния министър и с правителството определя външнополитическия курс на България.
Втората причина е, че наистина страната ни има нужда от културен тласък. Трябва да се работи усилено в тази посока. Аз имам едновременно опита от работа в изкуството и от друга страна - преподавателски и административен опит като ректор на НАТФИЗ. Мога да формирам програма за работа в областта на културата и образованието, която да бъде в помощ на другите институции.
- Как според вас протича предизборната кампания до момента?
- Кампанията започна да набира сила едва преди няколко дни, а до изборите остават само 2 седмици. Кандидатите сякаш бягат от категорични дебати! А те трябва да защитават мненията си по важни международни и национални въпроси. Това обаче не се случва. Ние обикаляме из страната и всички ни питат защо другите претенденти не спорят в телевизионни срещи. Хората са разочаровани от това поведение.