Джордж Оруел написа „1984“ като сатира, не като наръчник!
„Лъжата е истина“ и „истината е теория на конспирацията“ станаха „либерални“ догми
В предишен коментар разказах за адвоката ван дер Вийн, който нарече импийчмънта срещу Тръмп „конституционна cancel culture“. На български този моден термин се превежда буквално „култура на отмяната“ или „канцелирането“ – но точният му превод си е... „тоталитаризъм“.
Отношението на демократите към Тръмп е стремеж той да бъде „отменен“, „забранен“. Вече е в ход и следващият етап от „канцелирането“ му – финансова ревизия от „либерален“ нюйоркски прокурор. По време на процеса и след него и адвокатът ван дер Вийн опита жилото на cancel culture.
От виртуалното „канцелиране“ на опонента до физическото му ликвидиране често има само една крачка. Дето се горят книги, ще се горят и хора. В „1984“ „неличностите“ (unpersons) се „изпаряват“ (vaporized), изчезват от снимките – и от живота. Нарекох на друго място фанатичния уклон на днешните американски демократи „либералфашизъм“, но това е явление, по-древно от фашизма (и болшевизма). Сляпото подчинение на авторитети, бясната нетърпимост, наричана „език на омразата“, агресивната пропаганда са присъщи и на много политически и религиозни движения от по-далечното минало: якобинизма и реставрацията във Франция, реформацията и инквизицията в Европа и т.н. Еднакво свойствени са на прогресивните, и на консервативните сили.
При демократите в САЩ има няколко парадокса. Първо, само преди пет години те бяха извънредно критични към тоталитарните уклони у консерваторите – републиканската партия и десните популистки движения като Чаеното парти. Голям бе страхът от Тръмп като потенциален тоталитарен диктатор, и аз сериозно съм анализирал тази възможност през лятото на 2016 г. Но всъщност всичко, от което „либералите“ се бояха у Тръмп, осъществиха самите те в хода на борбата си срещу него.
Второ, културата на „канцелирането“ е антагонистична на духа на либерализма, тя е неговата смърт. Това е култура на „човека като тълпа“, анонимна, безотговорна, ирационална. Либерализмът е духът на човека като отговорен, рационален индивид. Отказът да се признае у опонента човешкото достойнство, демонизирането му, е квинтесенция на консерватизма.
За консерватора човек по природа е зъл: който има възможност безнаказано да лъже, краде, насилва, убива... ще го направи. „Подлец ли? Архиподлец ти ставам аз тебе, байно, ама де оня късмет!“ За консерватора най-важна е системата от ограничения и противотежести, които сдържат греховната човешка природа – божият страх, първородният грях, страшният съд, разделението на властите, полицейската сопа, затворът.
За либерала човек е продукт на средата и възпитанието – и най-злосторният злодей, щом в затвора попадне на хора, става човек. За либерала нито южният селянин (фермер) – член на Ку Клукс Клан, нито бесуващият на 6 януари в Капитолия „бял боклук“ (white trash), нито вилнеещият през лятото черен подпалвач от BLM – не е неспасяемо зъл, в него има искра човещина, която трябва да се намери и разпали от добрата власт и доброто общество.
Културата на „канцелирането“, изпробвана преди няколко години в полеви условия от движението #МеТоо и събарянето на исторически паметници, не е единствена заемка на либералите от инструментариума на „1984“. „Лъжата е истина“ и „истината е теория на конспирацията“ са други основни „либерални“ догми.
Американската публика всекидневно се помпи с лъжи по отношение на расовите проблеми; създават се преувеличени представи например за броя на невъоръжените черни мъже, жертва на полицията – изследване показа, че голямото мнозинство от „либералната“ публика вярва, че става дума за хиляда и повече годишно, а всъщност са 27 – не че са малко, не! – но все пак преувеличението е 40 пъти. Консервативната публика смята, че става дума за около 10 случая – при тях подценяването е три пъти. Не е ласкателно за „либералите“!
Лъжите непрестанно се допълват с нови като за „грандиозната“ руска хакерска атака на „хиляди“ гениални програмисти срещу фирмата „Солар уиндс“. Доказани истини като историята за уволнения от Байдън украински прокурор, за която самият сегашен президент чистосърдечно се похвали на пресконференция пред тв камери, пък се водят „теории на конспирацията“ – дори и в „Уикипедия“.
Както си му е редът в света на „1984“, „либералите“ поискаха Министерство на истината. Hа 2 февруари официозът в. „НЙ Таймс“ пусна инициатива за нова длъжност reality czar (цар на реалността), който да отсъжда кои новини са „реални“ и кои – „теории на конспирацията“. Кампании за масово доносничество бяха подети от в. „USA Today” веднага след 6 януари и от „НЙ Таймс“, дето „възмутени трудови колективи“ поискаха – и получиха – главата на стар и заслужил репортер на вестника заради недоразумение с цитат.
Полицейската държава не изостана от медиите – веднага след 6 януари ФБР сложило незаконно ръка на всички телефонни разговори, водени в и около Вашингтон, а Банк ъф Америка незаконно предала данните за всички покупки на свои клиенти по кредитни и банкови карти в столичния регион около тази дата.
Трябва да е ясно, че в действията на „либералите“ няма нищо „ляво“ – въпреки обвиненията на Тръмп и консерваторите. Напротив, те са насочени и срещу автентичното ляво: от смачкването на кандидатурата на Бърни Сандърс в 2016 и 2020 г. до заличаването на фейсбук акаунтите на Световния социалистически уебсайт и Партията за социалистическо равенство. Завоят на „либералите“ към въпросите на расата и пола (джендъра) за сметка на класовите конфликти бе именно с цел да се подмени автентичното ляво в американската политика с псевдолевичарски, до голяма степен изкуствени проблеми и около тях да се сгъсти фанатична атмосфера, прикриваща извършващата се в момента тайна контрареволюция – укрепването на властта на елитите.
Да, ставащото в САЩ е именно „контрареволюция“, в която субектът са олигарсите, а бедните са злодеят, предметът на „деконструкцията“. Американските работници са „бял боклук“, „бели терористи“, „теоретици на конспирацията“; работническото движение е „домашен тероризъм“. На въоръжение от „либералите“ се взимат немислими довчера реакционни, антинаучни теории като „критическата расова теория“ и догмата за „бялата привилегия“. Сегашните ненаучни измислици са възкресение на расизма – но вече срещу белите – от най-реакционните му времена.
Кога и кой започна контрареволюцията? Изследване за честотата на употребата на термина „расизъм“ в четирите най-важни американски вестника показа, че тя започва веднага след суматохата на „Окупирай „Уолстрийт“ през есента на 2011 г. и се засилва след успеха на Бърни през пролетта на 2016 г. Във в.„НЙ Таймс“ честотата на употреба на думата „расизъм“ расте четири пъти в 2012 г. спрямо 2011 г. Появата на автентично, класово осъзнато ляво движение в САЩ стресна и уплаши олигарсите. И те размахаха пачки и изкомандваха Дем. партия, в чието русло се разви бърнизмът, както и медиите, Холивуд, НПО, университетите и другите звена на политическата надстройка да стартират активно мероприятие за подмяна на класовия гняв с друг, по-безобиден за олигархията – расов, полов, екологически...